shareit

Бомба, обир на банка и тяло във фризер: Мистериозният случай на Брайън Уелс – Част 1

| от |

През 2003 г. град Ери, Пенсилвания стига до националните новини, когато един на пръв поглед обикновен доставчик на пица влиза в местна банка и иска 250 000 долара от трезора. Това, което се случва по-нататък, ще смущава властите години наред и ще превърне престъплението в едно от най-интригуващите в САЩ. И така, какво става?

В около 14:30 часа на 28 август 2003 г. 46-годишен мъж на име Брайън Уелс влиза в местния клон на банка PNC и връчва на касата бележка, на която пише: „Съберете служители с кодове за достъп до трезора и бързо напълнете чантата с 250 000 долара. Имате само 15 минути.“

Докато човекът на касата чете бележката, Уелс го информира, че има експлозив на врата си, който ще се взриви, ако указанията не бъдат изпълнени. След това разкопчава ризата си, за да покаже грубо направена, но доста заплашителна на вид метална яка с прикрепени две тръби експлозив. Уелс също така има и бастун, който е преправен на пушка.

Проявявайки забележителен професионализъм, банковите служители информират Уелс, че няма да е възможно да се извлече такава сума за толкова кратко време поради различните предпазни мерки за ограничаване на достъпа до трезора. Уелс иска всичко, с което разполагат, като дори си взима близалка от купата с близалки на тезгяха, която започва безделно да смуче, докато чака да му донесат парите. Той напуска банката около 12 минути по-късно с 8702 долара в брой. След това отива за малко в близкия Макдоналдс, след което отново се връща към колата си.

Да се мотае на паркинга до банката, която току-що ограбва, не е най-добрият начин да не го хванат и така, Уелс е заловен от полицията, докато върви към автомобила си. Докато е с белезници, доставчикът на пица информира полицаите за бомбата около врата му и че тя му е поставена от трима чернокожи мъже. Освен това той им казва и, че може да се детонира всеки момент.

При тези думи всички полицаи много рязко се отдръпват от Уелс, след което викат отряд сапьори.

Що се отнася до Брайън, в продължение на 20 минути той седи сам на бетона и от време на време вика на служителите, за да провери дали са се обадили на шефа му да му кажат защо не се връща на работа след доставката, и пита кога отрядът сапьори ще се появи.

За негово съжаление, само няколко минути преди да пристигнат експертите по експлозиви, яката около врата му започна да издава звук, което никога не е добър знак. Спокойствието на Уелс се изпарява  напълно и той трескаво се опитва да свали бомбата. Около десет секунди след като звукът започва, яката избухва и го убива.

След като сапьорите проверяват яката, за да се уверят, че всички експлозиви са се взривили, полицаите започват бавно да преглеждат вещите на Уелс. Това е началото на един от най-необичайните случаи в аналите на историята на престъпленията.

97 Geo Metro

Geo Metro

Докато претърсват старото Geo Metro на Уелс, те се натъкват на няколко страници с инструкции, написани на ръка и зловещо адресирани просто до „заложника с бомбата“. Тези инструкции, очевидно предназначени за жертвата, включват няколко изрични предупреждения да не се отклонява от тях по никакъв начин и обяснения какви ще са последствията, ако това се случи – включително и дистанционна детонация на бомбата. Освен това, на една от страниците пише: „Тази мощна бомба, може да бъде премахната само като следваш нашите инструкции… ДЕЙСТВАЙ СЕГА, МИСЛИ ПО-КРАСНО ИЛИ ЩЕ УМРЕШ!“

Последвалият анализ заключава, че тези заплахи са неоснователни, тъй като няма начин да се взриви яката дистанционно, въпреки че изглежда към бомбата да има закачен мобилни телефон – всъщност това е просто реалистично изглеждаща играчка. Що се отнася до останалата част от инструкциите – те казват на Уелс да ограби банката и след това да се впусне в лов за няколко ключа, които инструкциите твърдят, че ще забавят таймера на бомбата и в крайна сметка ще я обезвредят напълно. Оказва се обаче, че заедно с фалшивия мобилен телефон, различните ключалки за ключовете не са били окабелени или свързани към нищо.

Експерти анализират яката още и заключават, че въпреки че устройството изглежда опасно и сложно, с много жици навсякъде, по същество бомбата е със сложността, да цитираме един от разследващите, „на детска играчка“. Оказва се, че Уелс можеше просто да добави време към таймерите ръчно или направо да ги изтръгне без никакви последствия.

Разследващите се опитаха да следват стъпките, посочени в инструкциите, и отиват на няколко километра до близката гора, където намират друга бележка, която от своя страна ги насочва към пътен знак няколко километра в обратната посока. Пътеката секва при знака, защото бурканът, който трябваше да съдържа следващата инструкция, се оказва празен. По-късно разследващите решават, че убиецът или убийците са научили за смъртта на Уелс и са се отказали да пускат повече улики.

Без други следи, разследващите се насочват към самия Уелс. Като начало, той твърди, че яката му е била насилствено поставена от група големи чернокожи мъже, когато им доставя пица. Жертвата работи в изключително популярната (и до днес) пицария Мама Мия.

Следвайки тази следа, разследващите отиват до мястото на последната доставка – телевизионна предавателна кула в края на черен път – където не намират нищо друго освен показанията на съсед, който казва, че е чул изстрел приблизително когато Уелс е трябвало да е там. Според полицията самият той няма мотив да извърши престъплението на своя глава.

Така накратко властите се оказват в задънена улица. Всъщност е напълно възможно това добре замислено престъпление да остане загадка завинаги, ако полицията не получи телефонно обаждане няколко седмици по-късно от мъж на име Бил Ротщайн. Ротщайн живее близо до телевизионната кула, където Уелс прави последната си доставка, и дори е разпитан от ФБР, които претърсват имота му за улики, но не намират нищо. Докато Ротщайн, необяснимо защо, признава на органите на реда, че има тяло на човек във фризера си.

 
 
Коментарите са изключени