shareit

Барбара Бакеланд реши да излекува хомосексуалността на сина си с кръвосмешение – не успя

| от |

Историята може да ни напомни за всичко красиво, което човечеството е постигнало, но също така ще връща лентата, за да ни покаже, че грешките не само не трябва да се забравят, но и да ни напомнят на какво сме способни в някои от най-тежките възможни моменти. И точно по тази причина обръщаме внимание на Барбара Дали Бакеланд, една много богата и заможна американка. Родена през 1921 г., дамата израства в Кеймбридж, Масачузетс и на 11-годишна възраст погребва баща си, който извършва самоубийство в гаража, задушавайки се с включен автомобил. Неговата застраховка-живот успява да покрие разходите на семейството и семейството се мести в Ню Йорк.

Като млада и красива жена Барбара бързо успява да завърти редица погледи, започва работа като модел, снима се по кориците на Vogue и Harper`s Bazaar, титулувана е за една от 10-те най-красиви жени. Социалният и статус се изстрелва в космоса и няма събитие или парти на висшата класа, в което да не е поканена, а с това идват и заможните ухажори. Зад тази красива история има и някои главоболия, жената страда от психически проблеми, точно както и майка ѝ и по тази причина често е пациент на прословутия д-р Фостър Кенеди. Славата ѝ я отвежда до Холивуд, но там не успява да заблести, както се очаква от мнозина, завързва приятелства с някои от величията, но нищо повече.

В един момент се запознава с Брукс Бакеланд. Харесва го, защото е обещаващ млад пилот с дебела чекова книжка, имат кратка авантюра, а след това жената споделя, че е бременна и двойката се жени в Калифорния. При сключването на брака, Барбара пише, че работи като художник, а нейният съпруг заявява, че е писател. Семейството заживява в по-лъскав квартал на Ню Йорк и продължава с обичайните практики. Семейството организира най-различни вечери, приеми, посреща някои доста сериозни фамилии. Един единствен проблем е, че нейното състояние продължава да се влошава. Рязко започва да променя своето настроение, в някои моменти е изключително груба и жестока, в други изпада в дълбока депресия, като това допълнително влошава ситуацията.

Алкохолът става все по-търсен, а като бонус – младите не спират да се забавляват и извънбрачно, като имат разбиране и толерантност в тези идеи. През 1946 г. Барбара ражда момче – Антъни Бакеланд. От лятото на 1954 г., когато детето е на 8-годишна възраст, семейството води номадски живот, като поддържа дома си в Ню Йорк, но често прекарва времето си в Европа, наемайки различни вили в Лондон, Париж, Италия и още много други. Животът им не се различава по никакъв начин от американската мечта, като приемат отново гости, продължават да се забавляват с най-различни външни партньори. От 60-те години, семейството живее в апартамент в Париж, но Брукс среща дъщерята на английски дипломат, която е около 15 години по-млада от самия него. Брукс подава молба за развод, Барбара се опитва да се самоубие и съпругът приключва своята афера.

През 1967 г. семейството се намира в Швейцария и прекарва топлите дни в Испания, като Антъни е на 20 години и се запознава там с Джейк Купър – бисексуален австралиец. Младежът бързо открива всички най-различни наркотици, двамата пътуват до Мароко, за да си вземат още повече и започват една интересна афера. Майката разбира за забежките на сина си и решава с приятелка да пътува до Испания и да обърне внимание на сина си. Целта е младежът да се върне от Испания и да замине обратно в Швейцария. Барбара пътува със своя приятелка, но на френската граница се оказва, че Антъни е без паспорт, следва един по-сериозен скандал и той, заедно с майка си, е оставен в затвор. След като двамата успяват да се върнат обратно в Испания, Антъни разкрива всичко и признава, че е имал отношения с Купър, но пък също така имал и връзка с младо френско момиче на име Силви.

Никой обаче не знаел, че Силви има други намерения – да живее с бащата на семейството и дори е успяла да му завърти главата достатъчно добре, за да го мотивира да се разведе. За втори път през 1968 г. Барбара прави опит за самоубийство, Брук обаче няма намерение да търпи повече и наистина успява да се разведе. Депресията в една от най-красивите жени успява да стигне до ново измерение и още един опит за самоубийство. Глория Джоунс – съпругата на автора Джеймс Джоунс успява да я открие на време и да я спаси. Малко след развода, таткото успява да сключи брак с французойката, от която има едно дете, а в последствие се развежда и се жени още един път.

През 1969 г. Барбара се среща със Самюел Адамс Грийн, завързва някаква афера и дори запознава Антъни със семейството на твореца. В последствие са необходими около 6 седмици, за двамата да се разделят, докато най-накрая Барбара не се връща обратно в САЩ. Хора могат да си спомнят, че някогашната красиваца е успяла да премине през Сентръл парк боса и гола, носеща върху себе си единствено кожено палто. След това се опитва да влезе в бившия семеен апартамент. След като и това е отказано, майката насочва всичкото внимание върху сина си и достига до онзи безумен момент, в който вече се опитва да намери каквото и да било решение, само и само да го излекува от неговата хомо или бисексуалност. Впрочем жената винаги е искала да види сватбата на сина си и имала големи планове за него, но Антъни просто харесвал мъже.

Това не било кой знае каква пречка, Барбара често наемала елитни проститутки, с които да „излекува“ сексуалността на своя син. Барбара и Антъни се местят в Лондон и заживяват под един покрив – лъскавата протекция на бащата вече започнала да избледнява, а и той самият имал достатъчно афери, с които да се забавлява. Останали на едно място, Барбара решава да вземе лечението на сина си в свои ръце. Ето защо двамата започнали да имат интимни контакти, като по нейните думи, синът ѝ в началото се противил, но после нямал нищо против. Много често и роднини чували от самата майка, че в момента лекува сина си.

Междувременно същият започнал не само да се обърква допълнително, но и да развива някаква токсична връзка, като му било забранено да напуска дома и бавно и сигурно да се превръща в сексуален роб на майка си. През 1972 г. отношенията вече били не само известни, но и носели допълнителна лудост. Именно тогава младият Тони взел кухненски нож и изразил цялата си ярост върху майка си. Изненадващо, тя обаче успява да избяга, като отказва да повдигне обвинения, но изпраща момчето си в психиатрия. По време на всички сесии с психолог, Антъни така и не се огъва и не споделя какво се случва под завивките, но психологът напомня на Барбара, че ако Тони е я види, той задължително ще се опита да я убие.

Няколко пъти ѝ казва, че е в огромен риск, но тя отказва да го чуе. Само 3 седмици след този инцидент, на 17 ноември 1972 г. Тони прави точно това, което психиатърът е предсказал. В апартамента в Лондон използва същия нож и пронизва майка си в сърцето. Когато дошла полицията, в записките е написано, че Тони сякаш никога не е имал представа за подобно действие и е изключен от целия свят. Откриват го, докато си поръчва китайска храна по телефона. Изпратен е в психиатрия, където под много строг контрол започва по-сериозна терапия.

На 21 юли 1980 г. е освободен от лудницата, благодарение на някои от по-заможните приятели, както и на семейния му статус. След освобождаването заминава в Ню Йорк, където живее в апартамента на баба си и само няколко седмици след това прави опит да убие и баба си с нож в ръка. Тя успява да оцелее, а внукът заминава в Рийкърс с присъда – „опит за убийство“. В денят за обжалване, мъжът е открит в своята килия с найлонова торба на главата, успял е да се самоубие, задушавайки се. Години по-късно бащата пише своята автобиография и споделя за своя син, че е бил една огромна загуба на интелигенцията.

Снимка: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени