shareit

Аркади Гайдамак – богът на войната, който разтресе политиката на Франция в „Анголагейт“

| от |

В последните дни от поста си, кметът на Ню Йорк – Рудолф Джулиани заминава за Израел, за да изрази своята солидарност след като последните няколко месеца градът е обект на терористични атаки. Три месеца по-късно два самолета ще се забият в кулите-близнаци. На една маса, заедно с официалната делегация, Джулиани ще се запознае с още едно интересно лице – Аркади Гайдамак. В края на 2000 г. той ще успее да избяга от Франция, успявайки да прикрие данъци, да избегне присъда за незаконна търговия с оръжие, както и да пропусне обвинения за пране на пари и данъчна измама.

Аркади може да се похвали като човек, който захранва с оръжие всяка една възможна гореща точка. Приятел е с някои от най-влиятелните личности в Ангола, Израел, Русия и Франция. Това му дава възможност да пътува свободно и никога да не попада в полезрението на аудиторията. В този момент Аркади е онази личност, която успява да даде на света необходимите инструменти за война, а много скоро ще тресе и политиката на Франция. Гайдамак  ще бъде добър приятел с кмета на Ню Йорк, защото ще дари 1 милион долара за жертвите от 11 септември.

Gaydamak

Снимка: By Lisa Goldman from Tel Aviv – Flickr, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1762844

По този начин руският евреин успява да закупи влияние във всяка висша среда. Другите играчи на конкретната маса също не може да се подценяват. Джулияни и Аркади са в компанията на генерал Анмон Липкин-Шахак – бившият министър на туризма в Израел, както и бивш военен министър. Шаках е един от най-доверените хора на директора на Мосад – Дани Ятом, а след това е назначен за военен съветник на израелския министър-председател Ехуд Барак. През 2002 г., докато Гайдамак трябва да говори пред френските власти, спокойно ще напомни на мнозина, че в Израел е защитен и хората не се опитват да го изгонят. Оръжейният търговец разполага с три жилища в страната, едно от най-големите се намира на около 50 километра от Тел Авив. Според статистиката, Аркади е един от 5-те най-богати в Израел.

Както много други от неговото време, милионите започват да се трупат по време на Студената война. Роден е в Москва през 1952 г. и на 20-годишна възраст е сред първите, които ще избягат към Израел, оправдавайки се с режима на Брежнев. След шест месеца Аркади бяга към Франция – ситуацията в Израел не му харесва и животът е много по-труден, отколкото си го представя. В Париж работи като строител и градинар, но през 1976 г. отваря бюро за преводи. Работи предимно с руснаци, които искат да установят определени бизнес отношения.

Успешен е и отваря още едно такова бюро в Канада. С падането на СССР през 1989 г. Аркади вече се занимава с износа на всяка възможна стока. Източният блок търгува с въглища, храна, битови стоки и най-важното – оръжия. Според различните разузнавателни агенции, Гайдамак създава най-различни търговски дружества в света и успява да прикрие всичките си дейности с офиси в Русия, Холандия, Франция, Люксембург, Англия, Швейцария, Иран и Израел. Мрежата от компании маскира всяка една дейност и много скоро и най-опитните могат да се изгубят в търговските отношения на руският мигрант.

Освен финансови ресурси, този човек трупа сериозно количество контакти, при това с доста известни фигури. Сред визитки са Игор Иванов – началникът на външно министерство в Русия, президентът на Казахстан, бившият военен министър на Русия – Владимир Семеньов и още много други. През 2000 г. Аркади е официално директор на Руската кредитна банка. Като много други хора, той улавя вълната, за да се придвижи колкото се може по-високо в ранговете на властта и влиянието. През 1995 г. офисът на Интерпол в Русия ще докладва, че този човек е успял да закупи стари съветски и източноевропейски оръжия, които по някакъв начин стигат до военните зони на Африка, Азия и Латинска Америка.

gettyimages-115127940-594x594

Един от имотите на Аркади

Според холандски доклад, фирмата „Росвооръжение“ – притежаваща мажоритарен дял във фирмата ЗТС Осос (67.5%) е произвела и продала оръжие на Ангола през 90-те години. През 1995 г. представител на „Росвооръжение“ е именно Аркади. Същата година ще започне да се разследва за трафик на наркотици. Според Интерпол, парите се перат именно в московската банка, на която лицето е директор. Връзката достига и до Франция, където с общи усилия се начертава една специална карта на действия, в която се наблюдава именно присъствието на руския евреин като водеща фигура в международна престъпна организация.

Изведнъж всички се съмняват в невероятния бизнес успех и натрупаните милиони, които в този момент растат в геометрична прогресия. Френското разузнаване многократно ще повдигне въпроса за „притеснителния бизнес“, който се върти на тяхна територия. Друг много неприятен факт е, че Аркади дружи смело с Алимжан Тохтахунов – водеща фигура в руската мафия. Алимжан може да се похвали с отвличания в Русия и Германия, както и рекет.

Alimzhan_Tokhtakhunov

Снимка: Автор: Mikhail Popov. Original uploader was Dogad75 at ru.wikipedia – THE BEST PHOTOS: Светские новости: Премьерный показ Любовь-морковь 3.Transferred from ru.wikipedia; transferred to Commons by Kobac using CommonsHelper., CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=17761594

Именно това приятелство ще започне разследване за пране на пари. За първи път Тохтанов ще бъде задържан на 31 юли 2002 г. по подозрение, че е успял да подкупи съдиите в състезание по фигурно пързаляне на Олимпийските игри в Солт Лейк Сити. Адвокатите на обвиняемия ще се опитат да го предпазят от евентуална екстрадация, докато Гайдамак няма да отрече, че го познава. Двамата имали добри отношения, докато не се появили подозренията в престъпни дейности, които накарали банковият директор да се оттегли.

Междувременно Аркади ще признае, че се познава с висши постове в разузнаването на редица страни и е съдействал на френските власти за освобождаването на френски заложници в териториите на Босна, докато са били под контрола на сърби. По-късно президентът Жак Ширак ще го награди за тези действия с легионерски медал. Друго интересно приятелство е това с Реймънд Нарт – бивш помощник директор на вътрешна сигурност.

По-късно става ясно, че Реймънд и Аркади имали добри отношения и именно руснакът е помогнал за проникването на френското разузнаване в източния блок. От време на време излизат уличаващи документи, които се опитват да докажат неговата вина, но всеки път, когато има достатъчно за обвинение, доказателствата изчезват и разследването приключва. Това мотивира много хора да повярват, че протекцията е от доста високо ниво.

Според руските агенти на Интерпол, французите никога не помагали и не участвали в разследването, всеки вик за помощ успявал да замлъкне много, сякаш запитвания никога не са направени. На 3 март 1999 г. руснакът е осъден на 13 месеца затвор и глоба от 35 000 долара за данъчни измами. Сивият бизнесмен декларирал около 100 000 долара печалба на година, но данъчните били категорични, че сумата била 10 пъти по-висока. Аркади се оправдава и обяснява, че в този период е пребивавал в Лондон, следователно неговата извършена дейност не подлежи на облагане от страната.

Дори и да успява да избягва големите проблеми, Гайдамак най-накрая се озовава на първа страница на всички френски вестници. Обвиненията за пране на пари, международна търговия с оръжие, политически скандали и още много други, започват да излизат в края на декември 2000 г. Разследването стартира с двама агенти от френското разузнаване, интересуващи се по-сериозно от оръжейната индустрия в страната, докато се говори за подкупи при износа. Откритията им успяват да ударят тежко френския парламент. И доказателствата водят до ареста на Жан-Кристоф Митеран – синът на вече бившия президент Франсоа Митеран.

Pierre_Falcone

Снимка: By Importemps – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=19906833

Други френски политици като външния министър Чарлз Паскуа също са заподозрени, но никога не са обвинени. Покрай руснака се добавя и още едно име – неговият бизнес партньор Пиер Джоузеф Фалконе. Френският алжирец в началото работи като търговец на плодове, но много скоро заменил екзотичните стоки с оръжие. Неговата дейност се забелязва във Венецуала и Аржентина.

Фалконе прекарва голяма част от живота си в Бразилия и САЩ, жени се за боливийската Мис Красота и с нея заживява в Аризона. Семейството закупува ранчо на стойност 10.5 милиона долара – една от най-скъпите имотни сделки в Аризона и до днес. Семейство започва мащабни дарителски кампании, финансират различни политически фигури, като Соня Фалконе (съпругата) е една от водещите фигури в кампанията на Джордж Буш.

Според официалната версия, парите на семейството никога не били използвани, защото републиканската партия нямала твърде много познания за доброжелателите. Това, което Аркади забелязва е, че Фалконе държат много успешна фирма за износ на оръжие – Софреми. Създадена през 1985 г. и подготвена за износ на оборудване за полиция и армия, същата можела да се похвали с безупречно реноме. Точно след него се насочил и Аркади.

Френското правителство притежава около 35% от компанията в този момент. Много скоро е изкупена и се управлява от други представители през 90-те години на миналия век. Когато започва разследването, изпълнителният директор Хенри Хуранд ще заяви, че докато Паскуа е бил министър, компанията е вървявала изключително добре. Обикновено собствениците трябвало да получава около 10% от всяка оръжейна сделка, но когато Фалконе заминали за чужбина, договорите по сделките започнали да се променят много сериозно.

gettyimages-662939-594x594

Каква е френско-анголската връзка? Ангола е оплетена във военен конфликт и много скоро ще се превърне в един от най-добрите износители на диаманти. Като страна с изключителни залежи на скъпоценни камъни, някои от големите местни фамилии ще започнат да ги заменят за оръжия, като тази операция ще генерира стотици милиони долари в печалба на година. Всеки, който може да продаде оръжие в тази страна, дори един патрон, официално се превръща в много богат човек.

gettyimages-110132686-594x594

През 1993 г. президентът на Ангола – Хосе Едуардо Дос Сантос ще започне да смята, че страната му ще колабира. ОН поставят оръжейно ембарго и не позволяват оръжията да дойдат по нормалните маршрути. Сантос се свързва с Бернард Кюриел – член на социалистическата партия във Франция и моли за помощ. Социалистът успява да се срещне със сина на Митеран, за да се установи връзка с Фалконе и компанията Софреми. В разследването ще стане ясно че, фамилията е заплатила 1.8 милиона долара за тази среща. Парите са преведени по сметката на президенсткия син като „хонорар за стратегически и геополитически анализ“. Оправданието е:

„Никога не съм подозирал, че Пиер Фалконе се занимава с търговия на оръжие.“

По това фреме Пиер и Аркади вече работят заедно и след първата среща закупуват 7 руски хеликоптера от Венецуела. Аркади предлага да осигури кредит от 500 милиона долара през френски банки за Дос Сантос, но в замяна ще пожелае алжирски петрол. Между 1993-1994 г. Фалконе и Гайдамак ще изпратят техника за 633 милиона долара, при това без нужните документи. В арсенала присъстват танкове, ракети, хеликоптери, друга бойна техника, транспортьори и всичко друго, което някога СССР е произвеждал за потенциалната Трета Световна война.

gettyimages-663001-594x594

Скоро територията на Ангола се превръща в зловещо бойно поле. Стига се дотам, че противниците на страната са принудени да прибегнат до канибалство. Последният град Куито ще влезе в рекордите с най-много ампутирани крайници. Преди да си тръгнат, силите на УНИТА ще заложат толкова много мини,че и до днес се срещат инциденти. Нека не забравяме, че през 90-те години, средната заплата там е 50 цента. В този момент урокът на едно дете струва 2 долара и 50 цента. Някои са готови да работят една седмица за парче хляб и шише чиста вода.

Хигиената е отрицателна. Жените продават телата си на пазара, за да могат да нахранят децата си. Според Световната банка, инфлацията е около 1800%. Всичко с някаква стойност може да бъде продадено. В Луанда има семейство, което обикаля по кофите, за да изтисква тубичките с паста за зъби до край и когато от всички останки успее да напълни една тубичка, веднага я продава. През 1994 г. петролната индустрия в страната изпомпва около половин милион барела на ден. Анголските залежи били точно толкова, колкото и в Кувейт.

gettyimages-830401896-594x594

Покрай този ресурс има и достатъчно диаманти. Някога Ангола е била една заможна страна с инфраструктура. С гражданската война се превръща в руини. В този процес, Аркади е назначен от президента за финансов съветник. Получава дипломатически паспорт и имунитет, както и достъпп до Анголската централна банка. Малко по-късно френското разузнаване ще открие връзка между руснака и финансовите трансфери на Ангола, чийто край се разкрива в повече от 40 банки в Монако. Макар и сметки да са на анголски имена, мнозина подозират, че ключът за тях се държи именно от Аркади.

Двамата търговци на оръжие успяват да закупят някои от най-успешните компании на страната, поделят ги с двама генерала и започват да трупат печалби от 200 милиона на година, които се добавят към търговията с оръжие, петрол и диаманти. Руснакът успява да създаде и схема за изплащане на дълга към СССР, който в този момент се равнявал на сумата от близо 5.5 милиарда долара. Аркади договаря да върне 30% от кредита и руснаците приемат, макар и никога да не са очаквали приходи от страна в толкова тежко състояние.

gettyimages-743113-594x594

Предложението му е да се заплати сумата от 1.5 милиарда долара в продължение на 15 години – от 2001 до 2016 г. Парите идват под формата на държавни ценни книжа. Междувременно Аркади предлага да изкупи същите с 50% по-висока печалба или още 750 милиона долара към вече обещаните 1.5 милиарда долара, но за тази сделка се явява като частно лице. Изкупените книжа се озовават във фирма на Фалконе. Според новите закони, ценните книжа можели да се използват за закупуването на петрол. С тях Аркади прави сделка с петролния търговец Гленкор – бившата компания на Марк Рич.

Рич е помилван в последствие от Бил Клинтън през 2001 г. Ценните книжа се продават на 90% от реалната им стойност, с което Аркади прави печалба от 600 милиона долара. По-късно шведското разузнаване ще сподели, че Русия не е получила обещаните пари. Единственото, което е преведено са 161 милиона долара. Балонът все някога трябва да се спука и в края на 2000 г. Аркади бяга обратно в Израел, защото трябвало да отбие военната си служба, забравил да изпълни дълга си.

Според различни източници, Аркади днес се смята за филантроп, след този скандал се кандидатира за кмет на Йерусалим, но не успява да спечели изборите. В момента притежава два вестника – един в Русия и един във Франция. За делата си получава присъда от 6 години затвор, но не е сигурно дали изобщо лежи в затвора, поне за тази присъда.

 
 
Коментарите са изключени