shareit

Амин Дада – усмивката на дявола и незабравимата диктатура на Уганда

| от |

Известен е с усмивката си, чувството за хумор, желанието да присъства в публичното пространство. Когато се издига на власт, голяма част от привържениците са щастливи и вярват, че страната ще се промени и ще тръгне напред. Иди Амин Дада е от онези диктатори, които прикриват злото в себе си с изключително нежна усмивка. Стотиците, които празнуват военния преврат през 1971 г. и свалянето на президента Милтън Оботе дори не подозират, че са заменили един тиранин с друг.

Статистиката ще го докаже, тя поне не се вълнува от фактите и чувствата на привържениците. До края на управлението на Дада ще бъдат подписани около 300 000 смъртни присъди, но и до днес историците са склонни да приемат числото 500 000. Напомняме, че популацията на Уганда е едва 12 милиона души. С помощта на добрата стара пропаганда и възможност за заличаване на историята, Амин дори не се притеснява от прякора си – Касапинът на Уганда. И до днес в страната ще се намерят хора, които все още милеят за неговия режим.

Idi_Amin_-Archives_New_Zealand_AAWV_23583,_KIRK1,_5(B),_R23930288

Снимка: By Archives New Zealand, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=37372871

Потъпкването на човешките права не е проблем за хората без памет, но как започва историята? Амин прикрива своите дела и ги облича в патриотични мотиви, гарантира на своите подръжници, че така Уганда ще се отърси от империалистическото минало и ще продължи напред, при това свободна. Макар и голяма част от личния му живот да стои в мистерия, дори началото на живота му е с определени въпросителни. Иди Амин Дада се ражда някъде северозападната част на Уганда, близо до границите на Судан и Конго.

И до днес никой не знае точната му рожденна дата, но според изследователите се е родил някъде през 1925 г. Баща му е фермер и член на племето Каква, майка му е от Лугбарския народ. И двете племена падат под контрола на Уганда и се наричан „Нубийци“ и точно към тях Дада ще има някаква принадлежност, която ще използва за бъдещите си планове. Когато родителите се разделят и майката поема грижата за момчето, Амин започва да посещава мюсюлманско училище в града. Учи до четвърти клас и с това приключва образованието си.

Това обаче не е особен проблем, с впечатляващите си размери и фактът, че може да говори местния език, той бързо се превръща в перфектен инструмент за Британската корона, която го опитомява в силен и послушен войник. Именно Великобритания ще даде необходимите познания за завладяване на една страна. Преминавайки военно обучение през 1946 г. Амин вече знае, че най-голямата му сила е физическата. Младият редник е невероятен плувец, играч на ръгби и впечатляващ боксьор. Като аматьор успява да вземе титлата в полу-тежка категория през 1951 г. и я държи цели 9 години. През 1949 г. е повишен в ефрейтор. Лека полека започва да изкачването на високата военната йерархия.

Макар и по-късно да говори за британците като империалисти и да ги превръща в най-жестокия враг на страната, през 50-те години е основният инструметн за прокарването на влияние. Той налага британската воля и се бори ревностно за унищожаването Мау Мау – африканските партизани, които се борят за свобода в Кения и са обявени за бунтовници в Сомалия. Репутацията му на безмилостен противник започва да изпъква още тогава.

През 1957 г. е повишен в сержант-майор и командава взвод. И само 2 години по-късно ще се издигне до чин „ефенди“ – най-високият възможен в  армията на Уганда. Когато е изпратен през 1962 г. да се разправи с крадци на добитък, неговите действия показват за пореден път, че той е оръжие, което трябва да се използва само в краен случай. Командваните от него войници успяват да накажат крадците по особено зловещ начин.

Idi_Amin_-_Levi_Eshkol_-_Entebbe_1966-06-12

Снимка: By Moshe Pridan – This is available from National Photo Collection of Israel, Photography dept. Goverment Press Office (link), under the digital ID D699-011.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=54674651

Когато британските власти правят аутопсия на убитите, патолозите установяват, че всеки един е бил пребит до смърт и липсва здрава кост в тялото му. Голяма част от престъпниците са били погребани живи. Британците така и не повдигат обвинение, влиянието им в тази страна е на път да бъде изгубено, а Амин е един от двамата войници с най-висок чин в армията на Уганда. Вместо наказания, те го призовават във Великобритания, където да продължи своето военно обучение. Преди да замине, той се старае да създаде много важна връзка с президента Оботе и през 1964 г. се смята, че двамата са най-влиятелните хора в страната. Именно те създават и много сериозен канал за контрабандни стоки.

Така или иначе, Оботе също не е цвете за мирисане и злоупотребата с власт доказва, че може да разгневи редица негови привърженици. Крал Метуса II от Буганда иска среща с министър-председателят. За да няма разследване и разкрития, именно Оботе назначава собствена комисия, която не открива абсолютно нищо нередно. Междувременно Амин продължава да е дясната ръка на управлението. При проверка на имотите през 1966 г.  се оказва, че разполага със злато на стойност от 350 000 долара.

Ценният метал е бил доставен от партизаните в Конго, които в замяна получавали оръжие. За да се прикрие всичко и политическата сила да основе своята пълна диктатура, Амин арестува 5-ма министри и с това отстранява всички опоненти на Оботе. Той става президент и връща жестта като назначава Амин за лидер на цялата армия и полиция. Два месеца по-късно, танковете на Уганда нахлуват в кралство Баганда и Мутеса II – единственият опонент, с когото властта в страната се споделя. Останал без изход кралят бяга от страната и завещава всичко на двамата деребеи.Idi_Amin_and_Mobutu

Снимка: By Odom, Thomas P. – Shaba II: The French and Belgian Intervention in Zaire in 1978. Fort Leavenworth: Combat Studies Institute, April 1993., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=22958645

До този момент, политическият дует изглежда прекрасно и печели сърцата на аудиторията по всички възможни линии. Докато Оботе се завръща от конференция в Сингапур, Амин вече подготвя своя военен преврат. На 25 януари 1971 г. с помощта на армията чупи и последната окова, която може да контролира бъдещият диктатор. Оботе е изпратен в изгнание от същите хора, които някога са го издигнали. Ако някога сте се чудили как един народ тръгва към своята гибел, отговорът е лесен – с танци и песни по улиците на всеки град.

Амин не е генерал, не е особено интелигентен човек, но харизматичната му сила е спечелила вниманието на цял народ. В първите месеци може да бъде забелязан с някои от най-обичаните личности на страната. Поздравява всички, позира за снимки, усмихва се, държи се любезно с хората и дори танцува, както традиционни, така и съвременни танци. Народът на Уганда до този момент не е виждал подобен феномен. Иди показвал много ясно, че се вълнува от бъдещето на страната и наистина е загрижен. И понеже трябва да спечели всички на своя страна, множеството бракове, при това с жени от най-различни племена, помага изключително за затвърждаването на позицията.

Ако се чудите, диктаторът има 30 съпруги. И ако това не е достатъчно, следващият акт кара жителите на Уганда да преклонят смирено глава. Макар и именно Амин да е изгонил с танкове крал Мутеса, той е и този, който връща тялото му в страната, за да може да бъде погребано. Положителната страна работи за любовта на народа, отрицателната създава собствен отряд от убийци, чиято основна мисия е да заличават всеки политически противник. Няма съд и няма присъда, всеки един войник има правото да убива и никога няма да му бъде потърсена сметка за делата. Първите жертви са офицерите в собствената му армия. Около 5-6 хиляди изчезват.

Неофициалната версия е, че с пристигането на наказателния отряд, всеки враг е ваден и застрелван пред погледа на всички останали. Новият президент настоява наказанията да се извършват показно, за да бъдат послание до онези, които помислят за нов преврат. Следващата година, когато танците и забавленията приключват, а на тяхно място се настаняват отговорности, народът на Уганда забелязва как новият владетел няма никакви политически познания и дори не знае как да пази поведение пред останалите лидери.

Boat Ride on Lake Victoria

Снимка: By Simisa (talk · contribs) – Own work Simisa (talk · contribs), CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8224177

Това обаче не му пречи да потърси Израел за помощ и да поиска пари и оръжие, за да тръгне на война срещу Танзания. Израел отказва, но Кадафи обещава да достави необходимите ресурси за този конфликт. Междувременно около 500 израелци на територията на страната са изгонени, същото важи и за 50 000 азиатци и британци. Основният проблем е, че това са хора, които в този момент притежават бизнеси, а  Израел се занимава със строенето на сгради. Някои от техните проекти остават недовършени и до днес.

С гоненето на бизнеса, Уганда се подготвя за най-зловещата финансова катастрофа, но какво значение има, след като Амин може да танцува? До средата на 1970 г. вече показва истинското си лице – корупцията бележи нови рекорди, подтискането на нацията достига нови върхове и задминава британците. Страхът от покушение го принуждава да спи на най-различни места, да пътува по график и да използва различна охрана всеки ден. Войниците остават най-доволни от управлението.

Те получават първокласна електроника за домовете си, бързи коли, алкохол и се издигат много високо в командването. Изгонените бизнесмени изоставят своята продукция и тя също отива в ръцете на армията. Лоялните бесни кучета се отплащат с убийства. Те се извършват на база етнически и политически възгледи, на база финансови възможности, няма никакво значение и никой не се интересува. Заповедта на диктатора е закон за неговите подчинени. Започват да се появяват слухове, че във фризера си Амин държи колекция от отрязани ръце.

Говори се, че по негова заповед сакатите са хвърляни в Нил, за да бъдат разкъсвани от крокодилите. В някои случаи дори признава, че е опитвал човешко месо. Определя го като по-солено и от леопардовото. Кой финансира всичко това? Държавата или бързо топящият се резерв в хазната. Мнозина смятат, че е заслепен от властта си, други просто го мислят за луд. Лекари от Израел, при които Амин редовно ходи, споделят в пресата, че диктаторът страда от сифилис и именно това заболяване е причинило много сериозни увреждания в мозъка.

Диктатурата върви към своя край. През 1977 г. ОН го обвинява в потъпкване на човешките права. Една година по-рано, когато палестинци отвличат полет на Air France, той разрешава на самолета да кацне в Уганда и дава на терористите помощи и оръжие, докато всичките 246 пътника и 12 члена на екипажа са задържани като заложници. На 3 юли Израел изпраща командоси, които щурмуват самолета в нощта на 3 юли. Впрочем това е и една от най-успешните им мисии в историята. 101 от 105-та заложници са освободени.

Idi_Amin_caricature2

Снимка: By Edmund S. Valtman – Library of Congress[1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6383780

Само един израелски войник губи живота си, докато седемте терориста и 20 угандски войници умират. Още по-безумното решение е да се екзекутира 74-годишен пътник – жена с британско-израелски произход. Тя се разболява и е пусната да получи медицинска помощ в болница в Уганда. Разсекретени документи от 2017 г. показват, че Дора Блоч е извлачена от леглото си с викове, застреляна и хвърлена в багажника на една от пристигналите дипломатически коли. Тялото ѝ по-късно е намерено в захарна плантация на около 30 километра от града. Междувременно Дада продължава да се разправя със своите локални врагове.

Духовници и министри изчезват, а никой няма смелост да зададе правилните въпроси. Великобритания прекратява всички видове дипломатически отношения, а в резултат на това, Амин се обявява за завоевател на Британската Империя. Цялото звание на владетеля е:

„Негово превъзходителство, президент до живот, фелдмаршал Ал Хаджи Доктор Иди Амин, VC, DSO, MC, CBE, властелин на всички зверове на земята и рибите в морето, завоевател на Британската империя в Африка и като цяло в Уганда.“

Когато нито една армия не може да влезе в конфликт с него, икономиката се оказва съвършен инструмент. Основната суровина за износ в Уганда е кафето. През 1978 г. САЩ прекратява икономически отношения, а тя самата закупува една трета от производството на година. Иди не може да спре и хилядите хора, които бягат от страната по всички възможни канали – легално и нелегално. Последната му възможност е да нападна Танзания, което се случва същата година. Диктаторът се надява, че ще получи ценни ресурси и ще продължи да управлява.

За изненада на всички, Танзания не само отбива атаката, но и тръгва в нападение. На 11 април 1979 г. танзанската армия и изгонените войници на Уганда успяват да превземат столицата Кампала, детронирайки безумното правителство. Тиранинът бяга в Либия при Кадафи заедно с 4 от жените си и 30 от децата си. В последствие заминават в Саудитска Арабия. Снабдява се с фалшив паспорт, който му позволява да избяга в Киншаса (днешна Република Конго). Умира на 16 август 2003 г. след последователно спиране на голяма част от органите му. Семейството го изключва от животоподдържащата апаратура. И до днес семейството му, което никак не е малко, смята, че Уганда не е имала по-добър владетел.

 
 
Коментарите са изключени