13 секунди, които ще променят съдбата на един университет

През изминалия половин век Университета Кент Стейт се опитва да преживее тези 13 секунди кръвопролития от понеделник, 4 май 1970 г. Четири дни преди това президентът Ричард Никсън публично заявява, че войната във Виетнам се разширява и в Камбоджа, разпалвайки вълнения в университетите в цялата страна, включително и в Кент Стейт, който е университет за учители в Североизточен Охайо, в който има малка, но особено войнствена фракция на организацията Студенти за демократично общество. В онзи петък вечер протестиращите чупят прозорци и хвърляха бутилки по полицейски коли. На следващия ден сградата в кампуса, в която се обучават кадри за армията, е запалена – подозира се умишлен палеж, но никой не е задържан. Местните служители искат от университета да се затвори, но губернаторът на Охайо, Джеймс Родос, който в този момент участва в много оспорвани избори от републиканската партия за Сената на САЩ, призова Националната гвардия…

Пушка M-1

На обяд в понеделник, 4 май, се провежда митинг. Отрядите на Националната гвардия стрелят със сълзотворен газ по тълпата, в която има хора, хвърлящи камъни по войниците. Тя изглежда, че започва да се отдръпва, пред няколко гвардейци, които твърдят, че реагират в момент на паника и страх за живота си, да изстрелят общо 67 патрона от пушките си М-1 в студентите. Някои от улучените са от протеста срещу разрастването на войната към Камбоджа, но други просто отиват на лекции. Четирима студенти, Джеф Милър, Алисън Краузе, Бил Шрьодер и Сандра Шеер, са убити, а други 9 са ранени.

Същата вечер прессекретарят на Белия дом Рон Цайлер чете изявление, написано от самия Никсън:

Това трябва отново да ни напомни, че когато несъгласието се превръща към насилие, то води към трагедии. Надявам се, че този трагичен и злощастен инцидент ще засили решителността на всички кампуси в нацията – и администратори, и преподаватели, и студенти – да се застъпят категорично за правото, което съществува в тази страна да изразяваме несъгласие, и също толкова твърдо против прибягването до насилие като средство за такова изразяване.

Три дни след стрелбата, в цялата страна се провежда обща стачка на студентите като близо 4 милиона души напускат лекции. На 14 май в държавния университет Джаксън в Мисисипи войските на Националната гвардия и местните правоприлагащи органи изстрелват повече от 150 изстрела в общежитие – отговаряйки, според тях, на снайперски огън. (Никога не са открити доказателства за снайперски огън.) Филип Гибс, студент в Джаксън, и Джеймс Грийн, ученик в гимназията, са убити.

Стрелбата в Кент остава преломен момент в американската история. Тя предизвика национална студентска стачка скоро след това, бележи последните години на войната във Виетнам и приемането на 26-та поправка през 1971 г., която намалява възрастта за гласуване на 18 години. Фолк-рокерите Crosby, Stills, Nash & Young бързо пускат и песен за стрелбата.

Но десетилетия след това и университетът, и градът Кент имат сложни отношения със събитието. Произтеклите граждански и наказателни дела се разискват в съдилищата през 70-те, а за първите пет години след стрелбите университетът спонсорира възпоменания, но спира и построява фитнес зала на част от паркинга, където бяха ранени и убити студенти. Университетът поръчва скулптура от поп художника Джордж Сегал, след което обаче отказва да я покаже. В момента „Авраам и Исаак“ е в университета Принстън. Училището дори се опитва да наложи името „Кент“, защото първата асоциация в главите на много хора, когато чуят досегашното название на университета – Кент Стейт – е „стрелба“.

„Нещата са много спорни за няколко десетилетия“, казва Чик Канфора, студентски активист в кампуса по време на стрелбите, който все още живее в Североизточен Охайо. „Университетът първоначално искаше да забрави случилото се и просто да накара онези от нас, които искаха да говорят за това и да утешават и разкажат на другите за него, да се махнат.“

Но постепенно университетът разбира ролята си във възстановителния процес и как стрелбата се вписва в мисията му на образователна институция. Музей в кампуса показва артефакти, свързани със събитието, а пристигащите първокурсници са длъжни да прочетат две книги за стрелбите.

„Не стана лесно и не се случи за една нощ“, казва Канфора.

„Прахът от историята се утаява“, казва брат й Алън Канфора, който беше ранен при стрелбата. „Времето беше на наша страна, но усилията за истина и справедливост бяха мощни и продължителни. Никога не се отказахме и сега университетът изцяло изпълнява образователното си задължение.“

В годините веднага след инцидента някои поддържат идеята, че студентите в Кент всъщност си получават заслуженото. Анкета на Галъп установява, че 58% от анкетираните обвиняват студентите за инцидента; само 11% обвиниха гвардията. В книгата си „In Kent State: What Happened and Why“ авторът Джеймс Мишенер разказва за изпълнени с ярост писма до местните вестници. „Националната гвардия направи само една грешка“, пише един. „Те трябваше да стрелят по-рано и по-дълго.“