shareit

10 исторически секс скандала, за които хората все още говорят

| от Вучето |

“Всичко на тази свят се върти около секса. Освен самият секс – той е въпрос на влас”.

Оскар Уайлд цели право в десетката с това свое прозорливо изказване за секса. И колко иронично само! Самият той става жертва на сексуалното си влечение към много по-млад мъж, а трагичните последствия от тази история за забранена любов я превръщат в един от първите секс скандали, привлеки обществения интерес.

120 години след смъртта на Уайлд секс скандалите, в които известните и властимащите имат навика да се забъркват, са се превърнали в любимо развлечение на масите.

Много е трудно да се отличат най-скандалните от тях, но ние все пак изтупахме от прахта тези, които продължават да шокират и до днес. Предупреждаваме ви обаче, че няма да пушим пури и да се ровим под полите на стажантки в Белия дом, защото този път ще пропуснем секс скандал номер едно на 20-и век (бел.ред. Моника Люински и Бил Клинтън). Ей така, за разнообразие. Но пък обещаваме, че и другите, които сме подбрали, си ги бива…

25th Annual Screen Actors Guild Awards - Inside

Хю Грант и неговата слабост към платената любов

През лятото на 1995 г.  Хю Грант, който изигра всички възможни чаровни британци в любимите ни романтични комедии, е арестуван от полицията в Ел Ей по обвинение в непристойно поведение на обществено място.

Актьорът е хванат на калъп с проситутка, която го обслужва орално в автомобила му. В рамките на 24 часа секс-труженичката Дивайн Браун се сдобива със световна известност, а звездата от  “Нотинг Хил” и тогавашен годеник на Лиз Хърли е осъден на две години условно,  да плати глоба от хиляда долара, както и да посещава програма за информираност за опасността от СПИН.

Цели 12 години след това Грант успява дискретно да ползва услугите на платените секс труженички. До 2007 г., когато пак “се подхлъзва”. Този път е засечен в нощен клуб в Марбея да закача бразилска проститутка. Тя обаче се дърпала. Не защото била много свенлива, а просто защото приятелят й бил наблизо, а той явно нямало да вземе предвид факта, че самият Хю Грант сваля гаджето му, преди да смели от бой и двамата.

Roman Polanski and his lawyer Douglas Dillon speak to the Press at the Santa Monica Courthouse

Роман Полански живее в изгнание 32 години заради обвинение в секс с малолетна

През 2009 г. известният режисьор е арестуван на летището в Цюрих във връзка със заповед за арест, висяща още от 1978 г. в САЩ. През 1977-а, тогава 44-годишният Полански си харесва едно 13-годишно девойче, Саманта Гейли, и иска разрешение от майка й да й направи фото-сесия за френския Vouge, за който работи като гост-редактор. Майката казва “да”, а Полански е повече от доволен. Нещата излизат извън контрол, когато по време на снимките той моли момичето да се преоблече пред него. Едното нещо довежда до друго нещо и в един момент режисьорът е изправен пред съда с обвинения в изнасилване на малолетна след употреба на наркотици и извършването на перверзни и содомични действия с нея.

След като става ясно, че съдията не е склонен да му даде пробация, Полански бяга първо в Лондон, а след това във Франция, откъдето ще бъде по-трудно да бъде екстрадиран, отколкото ако го заловят във Великобритания. В Париж насилникът живее необезпокояван от властите повече от три десетилетия.

148th Open Championship - Day One

Тайгър Уудс е сериен… прелюбодеец

Имало едно време един голфър, когото хората считали за един от най-великите спортисти на всички времена. Името му било Тайгър Уудс, а животът му на голф игрището, и извън него изглеждал за чудо и приказ. И така до деня, в който медиите не гръмнали с новината, че съпругата му го подгонила да го убие, размахвайки един от стиковете му за голф. Причината за сляпата й ярост: станалият достояние не само на нея, но и на целия свят факт, че Уудс й изневерява редовно от много години  с много жени. Така обожаваният от милиони голфър се превърнал от божество в “прасе”.

След като изневерите на Ууд излизат на бял свят, бруталните прожектори на скандала заменят ласкавите лъчи на славата. През декември 2010 г. той е принуден да признае публично за многото си прегрешения извън семейното ложе. След като разводът му с бившия шведски модел Елин Нордегрен става факт, Уудс получава почетно място в залата на славата на най-“изкрънканите” от бившите си съпруги мъже наред с абсолютните шампиони Рупърт Мърдок и Роман Абрамович.

Хорист в хора на Ватикана върти бизнес с мъжки проститутки

През 2010 г. имената на папския сътрудник Анджело Балдучи и ватиканския хорист Гинеду Ехием биват замесени в грандиозен гей скандал. Докато разследващи държавни органи подслушват телефона на Балдучи заради подозрения в корупция и отклоняване на държавни средства, неочаквано се натъкват на повече от пикантна информация, която обаче няма нищо общо с корупционния скандал.

От аудиозаписите на телефонните разговори става ясно, че роденият в Нигерия хорист е уреждал на Балдучи интимни срещи с млади мъже срещу солидно заплащане. Един от младежите, на които Ехием сводничи, е бивш модел, двама са кубинци, а друг един – се готви да става свещеник.  По телефона Балдучи изрично уточнява, че е женен и затова е крайно наложително мъжките проститутки да му били “доставяни” по възможно най-дискретен начин.

Former Rep. Anthony Weiner Sentenced For Sexting With Minor

Антъни Уайнър става първият политик, чиято кариера е съсипана от социалните мрежи

Конгресменът-демократ  от Бруклин и кандидат-кмет на Ню Йорк Антъни Уайнър разбира по най-неприятния начин, че Twitter може както да въздигне някого с “Осанна”, така и да го “разпне”. Секс скандалът, който в последствие коства политическата кариера на Уайнър, гръмва, след като блогърът с десни убеждения Андрю Брайтбарт го разобличава, че е изпращал неприлични снимки на поне шест жени в интернет.

На нарочна пресконференция в нюйоркски хотел конгресменът през сълзи заявява, че това си е самата истина и че дълбоко се срамува от поведението си. Всичко започнало, когато изпратил уж на майтап снимка на издут мъжки слип на момиче от Сиатъл. После обаче се паникьосал и свалил снимката, но злият дух вече бил пуснат от бутилката. Акаунтът му бил хакнат и така скандалът се завъртял по всички медии. Вече бившият конгресмен е осъден на 21-месечен затвор заради размяна на снимки с порнографски характер с 15-годишно момиче.

А между другото, издутият слип на въпросната снимка, принадлежал на самия Уайнер. Размерът на мъжкото му достойнство не е кой знае каква утеха на фона на всичко останало, но пак е нещо!

Narciso Rodriguez Fall 2005 - Backstage

“One Night in Paris” с Парис

Това е заглавието на порнографски видеоклип от 2004 г., режисиран от Рик Соломон и с Парис Хилтън в главната роля.

Пишман режисьорът Соломон снима тогава 19-годишната богата наследница на фамилията Хилтън как се съвокуплява във всевъзможни пози с него самия с намерението видеото да е само за лично ползване. Повечето от сцените са снимани със стационарна камера на статив, нагласена на режим за нощни снимки.

Когато обаче игривата русокоска започва участието си в риалитито The Simple Life, Соломон решава, че и на него се полага частица от нейната известност и пуска видеото в обращение. Парис обаче е шокирана от дързостта на любовника си и заявява, че не иска да има нищо общо с това, че не е знаела какво прави по време на заснемането, и че не одобрява постъпката на Соломон.

Последният съди Хилтън за клевета. Тя обаче отвръща на удара с контраудар като го съди на свой ред за обнародване на видеоматериал без нейно разрешение. Съдът й присъжда компенсация за нанесени морални щети в размер на 400 хиляди долара. Ищцата великодушно заявява, че ще дари част от парите за благотворителност.

През 2005 г. “Една нощ в Париж” печели наградата AVN в категориите “Най-продавано видео” и “Най-популярно видео под наем” на годината.

'Sin City : A Dame To Kill For' Premiere - 40th Deauville American Film Festival

Заради опит за изнасилване на камериерка, шеф на МВФ губи шанс да стане президент

Френският политик Доминик Строс-Кан може да се похвали, че е бил в епицентъра на не един и два секс скандала. През 2007 г. френска журналистка го обвинява в опит да я изнасили, но така и не се стига до съдебно разследване по случая. На следващата година от Международния валутен фонд, на който Строс-Кан тогава е директор, започват собствено разследване, чиято цел е да провери дали са верни подозренията, че Строс-Кан върти любов със своя подчинена.

Звездата на славата му на непоправим коцкар обаче изгрява през 2011, когато е арестуван в Ню Йорк по обвинение в опит за изнасилване на камериерка. След като 33-годишната Нафисато Диало се оплаква на управата на хотела в Манхатън, в който работи, че гост на хотела, а именно тогава 62-годишният Строс-Кан, се е опитал да я изнасили, е извикана полиция. Шефът на МВФ обаче надушва накъде вървят работите и духва от хотела толкова скоростно, че забравя множество лични вещи в стаята си , включително и мобилния си телефон. За негово съжаление, телепортацията все още не е изобретена, и той бива арестуван на летището, защото полетът му е забавен по прокурорско нареждане.

Преди ареста си Строс-Кан води в социологическите проучвания за нов президент на Франция. Огромният му сексуален нагон обаче слага край на политическата му кариера, а за президент на страната е избран далеч по-недолюбвания от французите Франсоа Оланд.

Американски свещеник задоволява нагона си с глухи деца

През 2003 г. на бял свят излизат свидетелства за сексуалните безчинства на архидиоцеза на епархията на щата Милуоки, Лорънс Мърфи, извършени върху стотици глухи деца в католическото училище, в което е преподавател в периода 1950-1974 г. В доклада на Католическата епархия на Милуоки за сексуални издевателства на деца наред с името на Мърфи се споменават имената на още 58 божи служители, всичките негови преки подчинени.

Докато многото дела по отделните случаи текат, епархията върви стремглаво по пътя към банкрута, понеже трябва да плаща адвокатски такси и наказателни  суми по споразумения с жертвите. На 4 януари 2011 г. епархията официално обявява банкрут. До този момент институцията е изплатила над 29 млн. долара компенсации по над 200 отделни съдебни дела. Адвокати на ищците са сигурни, че скандалът ще се разраства още повече, понеже разполагат с данни за общо 8000 случаи на сексуално посегателство, в които са замесени над сто служители на епархията. Както има една дума, където е текло, пак ще тече.

Mia Farrow & Woody Allen

Уди Алън е посягал на 7-годишната си дъщеря

Смятат го за един от най-потентните холивудски знаменитости и съвсем не заради богатата му творческа биография. Всъщност много звезди имат далеч повече бракове и извънбрачни връзки от него, обаче колко от тях могат да се похвалят, че са се женили за дъщерите си?

Години минаха, откакто гръмна (и отшумя) скандалът около Уди Алън и брака му с осиновената му дъщеря Сун И Превин. Двамата се женят през 1997 г., когато режисьорът е на 56, а щерката – на 19. По това време Алън си спечелва славата на любител на млада плът, при това от най-близкия му семеен кръг. През 2014 г. осиновената дъщеря на Уди Алън и Мия Фароу Дилан разказа в детайли в открито писмо до медиите как Алън е блудствал с нея, когато е била на седем години.

“Един ден Уди Алън ме хвана за ръката и ме заведе в малък килер на втория етаж на къщата ни. Каза ми да легна по корем и да си поиграя с електрическото влакче на на брат ми. Така и направих. А през това време той ме изнасили. И докато го правеше, ми шепнеше, че съм добро момиченце и че това е нашата малка тайна. Обеща ми, че ще отидем в Париж и че един ден ще бъда филмова звезда.”

Уди Алън хладнокръвно се противопоставя на обвиненията, твърдейки, че бившата му жена Фароу е подучила дъщеря им да го злепостави в опита си да му отмъсти заради историята със Сун И.

R. Kelly Returns To Court For Hearing On Sex Abuse Allegations

Ар Кели е “изключителна заплаха за обществото, особено за малолетните момичета”

Към днешна дата сумата по сметката за сексуално насилие на 52-годишният певец вече е набъбнала на 21 обвинения, за никое от което той не признава вината си. Ако бъде осъден обаче, Ар Кели ще получи до 30 години затвор.

През февруари тази година ар-енд-би певецът беше арестуван по 10  обвинения, отправени от общо 4 жени (три от които непълнолетни) и прекара един уикенд в затвора, преди да бъде пуснат под гаранция от 100 хиляди долара. Всъщност съдията по делото обяви първоначална гаранция на стойност от 1 милион длр. предвид убеждението му, че Кели представлява “изключителна заплаха за обществото, особено за малолетните момичета”.

В телевизионно интервю Кели пророни крокодилски сълзи, кълнейки се, че сегашните обвинения към него представляват лов на вещици за нещо, случило се преди години, за което обаче е бил оправдан. “Нещото” е арест за детска порнография през 2002 г. В крайна сметка съдебните заседатели заключиха, че не могат да са сигурни, че по времето, когато записите са били правени, момичето е било непълнолетно и певецът беше оправдан.

Част от новите обвинения включват твърдения, че е държал  против волята им жени, оковани в мазето му, без да им дава дори храна.

 
 
Коментарите са изключени

Човекът, който създаде пианото

| от |

Хората, за които се сещаме, когато говорим за италианския Ренесанс, са най-често Медичи, Да Винчи и Галилео. Малцина обаче знаят Бартоломео Кристофори, изкусен майстор, живял и работил именно през тази епоха. И дори да не името му да ни е познато, може да не знаем най-голямото му изобретение – клавесинът, по-известен днес като пианото.

Pianoforte Cristofori 1720

Едно от пианата на Бартоломео Кристофори от 1720 г. в музея на Метрополитън 

Знае се малко за семейството и детството на Кристофори, освен че е роден през 1655 г. и расте в град Падуа, Република Венеция. Като голям, освен че работи над различни инструменти, той по-конкретно е бил производител на клавесин. С работата си конкретно по тях, когато е на 33 години, привлича вниманието на Фердинандо де Медичи, син и наследник на Козимо де Медичи, херцог на Тоскана. Фердинандо наема Кристофори да поддържа инструментите в огромната му колекция, както и да опита да измисли нови.

Кристофори обаче първоначално не бил заинтересован. В един от малкото документи, които имаме за майстора, той отбеляза, че „Казах на принцът, че не искам да се занимавам, а той ми отговори, че ще ме накара да искам…“ И наистина, на Кристофори е предложена заплата, по-голяма от на предшественика му (който е починал скоро) – 12 скуди на месец – и му е дадена напълно обзаведена къща, както и работните инструменти, които ще му трябва, за да прави и поддържа музикалните инструменти. Получава също и своя собствена работилница заедно с двама асистенти, а не работи с други занаятчии, които са на щат при семейство Медичи.

Преди Кристофори да измисли пианото, имаше осезаема липса на струнен инструмент с клавиши, с който могат да се свирят много разнообразни типове музики и е подходящ за изпълнения пред публика. Основните опции по това време са клавесинът и клавикордът. И двата инструмента работят с клавиши, което води до вибрация на съответната струна. Основният проблем при тях обаче е, че нивото на звука на клавесина не може да бъде увеличаван или намаляван по време на свирене, а клавикордът просто е прекалено тих, за по-големи концерти (затова и се използва от музикантите основно за композиране и репетиции/упражнения). Дизайнът на пианото преодолява и двата проблема.

Относно когато точно Кристофори изобретява това, което днес зовем пиано – един опис на музикалните инструменти на Медичи от 1700 г. разкрива, че първото пиано вече е създадено, макар и първоначално да се нарича „арпикимбало“:

Голямо „арпикимбало“ от Бартоломео Кристофори, е ново изобретение, което произвежда високи и слаби тонове, с два набора струни, настроени в унисон, с тяло от кипарис…

Арпикимбалото малко или много наподобява клавесина – името му в превод буквално означава арфа-клавесин. Смята се, че реалната дата на неговото създаване е между 1698 и 1699, а Бартоломео може да е работил върху инструмента и още през 1694 г. Въпреки това той е показан пред обществото много по-късно, през 1709 година.

Piano forte Cristofori 1722

Друго пиано на майстора, от 1722 г.

С времето изобретението става известно като пианофорте, по италианските думи за „мек“ и „силен“. Заради тази му способност да издава по-тихи (меки) или по-силни ноти по време на свирене, инструментът добива популярност. По-късно, разбира се, името е съкратено на „пиано“.

През 1711 г. са публикувани рисунки и описания на оригиналния дизайн на пиано, а производителите на инструменти в цяла Европа се опитват да пресъздадат иновативния инструмент на Кристофори, най-вече Готфрид Силберман от Германия. Силберман бил толкова известен с работата си по пианото, че понякога грешно е наричан негов изобретател. Той все пак играе важна роля в историята на инструмента (измисля предшественика на педалите), но когато създава своята собствена версия на инструмента, разчита силно на плановете на Кристофори, . Тази първа версия също така изглежда е направена около година след смъртта на Кристофори.

Според музиканта от 18 век Йохан Фридрих Агрикола, ранната работа на Силберман по пианото не е много добра. След като създава първия си протоп, Силберман кара Йохан Себастиан Бах да го изпробва, но получава не особено положителни отзиви. Критиката на Бах към инструмента подтиква Силберман да направи по-добра версия и за целта копира по-късните дизайни на Кристофор от 20-те години на 18 век (които описват повечето функции в съвременното пиано). След като копира тази версия и накара Бах да я изпробва, великият композитор изцяло променя мнението си за творението на Силберман.

CristoforiPiano1726LeipzigKeyboardView

Трето пиано от Кристофори – 1726 г.

След като измисля пианото, смята се, че Кристофори продължава да работи за семейство Медичи, въпреки смъртта на своя благодетел Фердинандо де Медичи през 1713 г. Самият той пък умира през 1731 г. на 76 години, посвещавайки последната част от живота си в опити да усъвършенства великият инструмент.

 
 
Коментарите са изключени

Спортни хроники: Легендарният вратар на Ливърпул, който стана убиец по време на войната

Брус Гробелар е един от най-големите вратари в историята на Ливърпул. Обичан от привържениците, с богата кариера в Англия и с редица трофеи на сметката си, включително 6 шампионски титли на Висшата лига с тима от „Анфийлд“ и завоюван КЕШ през 1984 г.

Но преди кариерата му на вратата да потръгне, той е изживял кошмарите на войната и признава, че футболът е бил неговото спасение.

Дълго време това беше непозната част от живота на южноафриканеца и феновете научиха за нея, едва след негови признания пред английската преса преди няколко години.

„След като отнемеш човешки живот, вече не си същият. Носиш последиците цял живот, мен все още ме побиват тръпки като си спомня“, разказва 62-годишният Гробелар, който игра в Ливърпул цели 14 години и записа над 600 мача, за да влезе в челната десетка по изиграни двубои за клуба.

Той е роден в Южна Африка, но е израснал в Зимбабве, още когато страната носи името Родезия.

По време на 11-месечната задължителна военна служба на Брус, в Родезия избухнала гражданска война и той бил пратен да се бие. Гробелар воювал в Родезийската война на страната на правителството, съставено предимно от бели, срещу разбунтувалото се коренно население.

По време на сраженията Брус бил още младеж и станал свидетел на смъртта на трима свои приятели, докато той самият бил принуден да убива и травмата от случилото се не му дава мира и досега.

“Щом се върна у дома или срещна стари приятели, спомените се връщат”, казва великият вратар пред „Би Би Си“. „В Африка приятелите много обичат да обсъждат темата, но не и аз. До 2-3 седмици, след като сме обсъждали войната, аз се будя всяка нощ, облян в студена пот, и треперя“.

„Постоянно благодаря на футбола за това, че ме спаси. Не физически, а психически. Ако не беше играта, щях да съм в тежка депресия, през войната се налагаше да убивам. Впоследствие футболът беше единственото, което ме разсейваше“, продължава разтърсващия си разказ Брус Гробелар.

Спомням си първия път, когато трябваше да убия човек. Още виждам очите му. Погледнах го, пулсът биеше в ушите ми и първото нещо, което трябваше да направя, беше да натисна спусъка и да се прикрия. Усетих облекчение, че съм го застрелял преди той да застреля мен”.

Футболистът преминава през ужаса, по-късно прави трансфер в Канада и заиграва за Ванкувър Уайткапс, а първият му отбор в Англия е Крю Аликзандра, където се подвизава под наем.

Именно заради представянето си в Крю, Гробелар е забелязан от легендарния мениджър на Ливърпул Боб Пейсли, но трансферът му за малко да се провали.

„Имахме мач срещу Йорк Сити и аз излязох да загрявам, а нашият треньор взе да клати отчаяно глава. Питах го какъв е проблемът, а той ми обясни, че много важни хора дошли да ме гледат, но щом съм излязъл да загрявам с чадър, те станали и си тръгнали. А тогава валеше наистина много силно и не исках да се мокря преди мача“.

Тази загрявка с чадър все пак не спира вратаря по пътя му към „Анфийлд“ и след година той става играч на Ливърпул.

Съдбата обаче му готви още изпитания – Гробелар е в тима при двете големи трагедии за привържениците - „Хилзбъро“ и „Хейзел“.

Финалът на КЕШ през 1985 г. между Ливърпул и Ювентус се превръща в кошмар с 39 загинали зрители след сблъсък между агитките и срутване на стена на стадиона.

Брус Гробелар разказва, че тогава на „Хейзел“ намерил два заровени ножа в малкото наказателно поле, когато излязъл на терена. За него не било необичайно да играе пред враждебна публика и през годините от трибуните към него са летели стрелички за дартс, монети, топки за билярд и даже картофи с ножчета от бръснач в тях.

А към края на активните години от кариерата му, той се сблъсква с едно последно изпитание – обвинение в уреждане на мачове.

Случаят е от 1994 г. и беше разпространен от британския таблоид „Сън“, който се беше сдобил с уличаваща видеокасета.

Съдът в крайна сметка оправда Гробелар и до днес той отрича обвиненията, но признава, че случаят е съсипал неговата кариера и брак: „От началото до края отне шест години, а после още шест, докато и бракът ми приключи. Така че обвинението ми отне общо 12 години от живота“.

 
 
Коментарите са изключени

Математикът, който отказа своя медал и награда от 1 милион долара

| от |

Как се става легенда? Направете нещо уникално и невъзможно по рода си, а след това изчезнете. Хората ще свършат всички останало. Мнозина са направили точно това през годините. Може би сте чували за шампиона по шах Боби Фишър, който през 1972 г. става шампион с победата си над Борис Спаски. Целият свят е прикован да гледа тази невероятна игра и до тогава още няма толкова вълнуващ шампионат. Боби печели титлата и само 3 години по-късно отказва да я защити.

През 1992 г. се появява за неофициален мач срещу Спаски в Югославия и точно там получава заповед за арест от САЩ. Живее известно време в Япония, а след това получава и паспорт за гражданство в Исландия, където остава до края на дните си. Защо някой се отказва точно на върха на своята кариера, не можем да знаем. Точно тази дупка на информация е перфектното място за създаването на истинска история и още много вълнуващи възможности.

Шахът не е единствената сфера, в която човек може да направи впечатление. Григорий Перелман е един от хората в модерната история, които успяват да решат един от належащите математически проблеми на новото хилядолетие. Постижение от този вид често се награждава с крупни суми от 1 милион долара. На 24 май 2000 г. сред всички проблеми за решаване се появява и хипотезата на Поанкаре. Анри Поанкаре пише следното:
„Всяко тримерно затворено едносвързано многообразие е хомеофорно на 3-мерна сфера.“

Теорията е ключова за науката топология. Този специален раздел от математиката се занимава с явленията на непрекъснатост, които остават непроменени при деформация. Интерес е промяната на фигурите, които се деформират, но без да променят основните си елементи. Според тази наука, чашата за кафе и поничката са един и същи предмет, след като имат само една дупка и могат да се наредят една върху друга, защото не се налага да бъдат разкъсвани или променяни по един или друг начин. Ако завършете шал върху сферично тяло и се опитате да стегнете възела, тогава най-вероятно ще успеете. Ако обаче направите същото с предмет като поничката, автоматично може да я разкъсате. До 60-те години на миналия век са доказани всички измерения, с изключение на третото. Казусът с четвъртото измерение е решен през 1982 г. от Майкъл Фридман и остава само едно.

Употребата на топология позволява премахването на проблемни области в хирургията, където е трудно да се докаже, че има нараняване. Именно по тази причина математиката може да даде много сериозни отговори в толкова критични ситуации и по тази причина трудът на Поанкаре се смята за толкова важен.

Perelman,_Grigori_(1966)

Снимка: By George Bergman – Mathematisches Institut Oberwolfach (MFO), GFDL, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11511619

В началото на 2002 г. се появява мистичният руснак Григорий Перелман. Той публикува няколко материала по темата в сайт с име arXiv. Неговият труд е забелязан от Ричард Хамилтън, който започва сериозно да доризвава теоремата. Само 4 години по-късно редица математици споделят, че доказателството е вярно, с което автоматично го номинират за Филдсов медал – еквивалентът на Нобелова награда в математиката. Постижението е сериозно, особено след като само веднъж на 4 години се събират всички математически гении, за да определят постиженията от този вид.

Има и едно много сериозно условие, всеки участник трябва да е на възраст над 40 години. В деня на церемонията, Григорий не излиза и официално отказва своята парична награда – не се интересувал от славата и парите. Не желаел да бъде показван като животно в зоопарк и също така смята, че единствената награда може да бъде факта, че е доказал теоремата. Историята не спира с това. Макар и мнозина да са изненадани от решението, други различни институти продължават с опитите да го надрадят. През 2010 година комитет Millennium Prize официално обявява, че Перелман може да получи награда, но само няколко месеца по-късно Гриша ги облива със студена вода, заявявайки, че неговото постижение не е по-голямо от това на Хамилтън. Но кой е толкова инатият човек, който не е съгласен да получи награда, нито слава?

Историята започва през далечната 1955 г. в Санкт Петербург. Григорий се ражда в семейството на електротехник и математичка. Талантът му бързо се забелязва и започва да учи в училище, специализирано за математика и физика. През 1982 г. е част от руския отбор на Съветския съюз по математика на международната олимпиада. Печели златен медал за постигането на перфектен резултат. На 16-годишна възраст влиза в институт и става доктор на науките през 1990 г. Получава оферта за работа в Ню Йорк и я приема, но изобщо не харесва САЩ като страна и прекарва много малко време. През 1993 г. започва да работи в университета в Калифорния по програма за изследвания, където доказва една от теоремите на Римановата геометрия. През 1995 г. се завръща в Санкт Петербург, където получава малка заплата, но поне е щастлив.

През 2006 г. става ясно, че Григорий изчезва. Напуска работата си и потъва в неизвестност. През прекараното време в САЩ е успял да задели достатъчно пари и според някои източници е бил жертва на нападение. Оказва се, че дори в математиката има агресия и много често някои математици се опитват да откраднат нечия идея. В този случай говорим за Ксай Пинг Жу и Хуао-Донг Цао. Двамата твърдели, че са успели да направят по-добра версия от тази на Григорий, но той самият не можел да бъде открит за коментар. Освен това математическата общост доказва многократно, че двамата гении не са направили нищо по-добро от преписването на теоремата. Григорий повече не се занимава с математика и не се смята за професионалист, докато негов колега на име Михаил Громов споделя, че истинският учен се вълнува от науката и нищо друго. Сигурно може да го откриете и днес на работното си място, но човекът е достатъчно скромен, за да откаже коментар по темата.

 
 
Коментарите са изключени

Защо един от най-добрите български щангисти е обявен за некадърник

| от |

Мохамед Али е открит от бокса, когато решава да се оплаче в полицията, че някой е откраднал колелото му. Арнолд Шварцнегер получава правото да тренира в казармата, след като става ясно, че бяга от поделението, за да отиде на състезание. Историята на някои от най-великите спортисти е известна щастлива грешка, която да обърне спортния свят с хастара навън. И някъде там сред всички спортни истории се прокрадва легендата Янко Русев. Неговият спортен талант е забелязан още през 1973 г. и оценен подобаващо – Янко е обявен за чист некадърник без никакво спортно бъдеще. Подозираме, че това са много мотивиращи думи за всеки 15-годишен младеж, който вярва, че може да дава на спорта, освен да взима.

Янко е интересна птица и неговата спортна история започва в началото с популярния футбол и баскетбол. След като спортно училище „Олимпийски надежди“ е красноречиво и не смята да губи време с момчето от село Ивански, вратите и потенциалните надежди за медали ще сложат край на очакванията. Когато един човек получи такъв черен печат има два варианта: да се откаже от спорта или да се докаже.

Никой не подозира, че дните на Янко преминават с 8-часова тренировка всеки ден. Тази интересна практика и вдигането на тонове тегло всеки ден е изумявала всички останали атлети през годините. Иван Абаджиев успява да види „некадърника“ малко след провалените изяви в училището, именно той подава ръка на младежа. По правило Русев още няма право да влиза в официалния отбор по щанги (все пак е юнуша), но явно никой не подозира силата на младежа, за да се притесни от евентуално участие. Само два месеца след първата поява, Янко е поканен за тренировки с националния отбор по вдигане на тежести. След още шест месеца е в листата с имената, които ще представят страната на световното първенство в Щутгарт.

Именно там можем да видим как неговата „некадърност“ блесва. Само за шест месеца тренировки и едва на 19-годишна възраст е успял да се превърне от нескопосан атлет в медалист. Не искаме да си представяме какво можеше да постигне в случай, че го бяха оценили правилно. След това постижение става ясно, че някой в спортното училище бърка, защото успехът е не просто повторен, а идва с нов световен рекорд при изтласкването в Гетисбърг, САЩ. Това е и официалната първа титла за Русев. Атлетът трябва да качи малко килограми, за да продължи своя възход и в следващата категория – 67.5 килограма. Никой дори не подозира, че името на Янко ще стои редом до Йоахим Кунц.

Според някои източници след 5-годишно съперничество и значително вдигане на летвата, Кунц кръщава дъщеря си на своя най-велик съперник и тя носи името Янка. Родният атлет печели вниманието върху себе си и не смята да спира. Неговата звезда свети ярко на олимпийските игри в Москва. Спортното събитие е специално, защото се провежда за първи път в Източна Европа и освен това за първи път в комунистическа страна. Едва през 2008 г. ще се повтори начинанието като домакин ще бъде Пекин. Янко е след представителите на страната.

В страницата в Wikipedia може да откриете, че е спечелил златен медал, но някой е пропуснал да отбележи, че родният щангист си тръгва с 3 олимпийски и два световни рекорда – постижението се случва с контузия на крака (около два месеца по-рано е под въпрос дали изобщо ще стигне до олимпиадата). Освен влизане в историята, той получава парична награда от 1000 долара, както и чисто нова Волга – престижно возило за 80-те години. Любопитен факт е, че Янко не е достатъчно висок, за да седне зад волана и кара колата с възглавничка. Това обаче наистина е само част от успехите на Янко.

Една активна спортна кариера се измерва в медали и цифрите тук са от особено значение. За скромната си спортна кариера ще може трябва да знаете, че родният атлет има само три сребърни медала – два от европейски шампионати и един от световен форум в Щутгарт. Всичко останало е злато. Ако се чудите каква е връзката между Янко Русев и Стефка Костадинова, това е числото 209. В единият случай говорим за 209-сантиметровия скок на Стефка, а при Русев се говори за вдигане на 209 килограма през 1982 г. в Любляна (като преди това е успял да вдигне 208 килограма, но какво е един килограм). Въпросните 209 килограма стоят и до днес, а не трябва да забравяме, че колективното рекордьорско представяне на родния щангист е отличено със специално място в Световния музей на славата за щангисти в Истанбул. Голяма част от рекордите остават и до днес.

 
 
Коментарите са изключени