shareit

Жената, по която модната индустрия прави дънките си

| от |

Женските дрехи са толкова разнообразни и идват в толкова много размери, че е извънредно непосилно да се намери нещо по мярка. За да се справи с този проблем, модният бизнес има няколко номера и един от тях е Наташа Вагнер.

Наташа е родена през 1981 и преди в началото на века успява да превземе въпросния моден бизнес, когато се разбира, че тя има „перфектното дупе“. Оттогава тя своеобразно определя стандарта за това как дамските панталони трябва да стоят и работи за марки като Levis, Old Navy, Gap и Paige Denim, както и много, много, много други.

Думата „перфектен“, особено що се отнася до женската фигура, е изключително субективно понятие. Какво е то обаче според модата? Означава, че въпросната част от тялото й не е „нито голяма, нито малка, нито издадена, нито плоска…“ С други думи – перфектното дупе е възможно най-нормалното във всяко едно отношение. Наташа притежава и старателно поддържа именно такова.


Вижте тази публикация в Instagram.

No End to these denim days. #denimfordays #fitmodel #bluejeanbaby @noendusa #NoEnd #NoEndDenim

Публикация, споделена от Natasha J. Wagner (@natashajwagner) на

Висока е 1,72 и за височината си има идеална пропорция между таз и ханш. Момичето първоначално не е наясно с този факт, докато нейна приятелка от модна агенция не взима мерките й от чисто любопитство през 2001, когато забелязват фигурата й. След това агенцията дава мерките й на компания за дънки, която търси човек с подобно на нейното тяло. Компанията в последствие кани Наташа за фотосесия и откриват, че дънките им й стават перфектно без никакво допълнително нагаждане или фокуси с фотоапарата. Това е началото на кариерата на Наташа Вагнер – за някои фирми тя моделства, но за други просто обува панталоните им, за да се види как й седят.

Кръстът на Наташа е 28 инча (71 см.), което пада точно в средата на стандартите за индустрията, който е 24 – 32 инча. Дизайнерът Жулиен Жармон казва: „Тя притежава перфектното съчетание от различни типове тяло. Ако моделираш по някой с много извивки или по някой без никакви извивки, се ограничаваш и дрехите ти няма да стават на противоположния тип. Затова Наташа играе такава важна роля. Тя представя и двата свята – хем е слаба, хем има извивки. Има и чудесни крака, които са подходящата дължина, така че дънките ни ще стават и на високи хора, и на ниски.“

Така, когато иска по-голям размер, компанията за дрехи може просто да направи по-голяма версия на панталоните, които тества на Вагнер, и обратното, ако иска по-малък размер – просто и в двата случая запазва пропорциите на дрехата. Затова, откакто започва работа в бранша, Вагнер често е канена само да обуе панталоните, без да ги моделира, единствено за да видят шивачите и дизайнерите как й седят.

Освен това – защото Вагнер тества предимно дънки и го прави от години – днес тя е канена и като консултант от дизайнери и производители, за да изкаже мнението си за евентуални подобрения по продуктите им. Както казва Шон Барън от Re/Done: „Тя има детайлно и пълно разбиране за това как едни дънки трябва да седят“. А по думите на самата Наташа: „Веднъж щом разбрах терминологията около дънките, започнах да помагам на дизайнерите да изгладят детайли и да обърнат внимание на неща, които иначе може да се пренебрегнат. Те са заети, работят върху новата си колекция. Аз се фокусирам върху това как седят дънките и мога да посоча конкретни неща като дали задната част се надига и такива неща. Много често на дънките са направени така, че след малко носене вътъкът на дрехата започва да се вижда. В такъв случай аз мога да предложа друг начин за конструирането й или различен шев. Знам как трябва да изглежда тялото в дънки и затова мога да им кажа как да ги направят по-добре.“

За да поддържа ценната си фигура, Вагнер изпълнява строга диета и има също толкова строг тренировъчен режим, които се състои от клекове, тичане и елипса.

За себе си дамата казва: „Много съм поласкана, че някой би казал, че имам перфектното дупе.“ И добавя, че когато й казали за нейните мерките, се почувствала „все едно спечелих от лотарията“, защото те са точно такива, от каквито се интересува модната индустрия за модел на дънки, което й дава възможност за лукративна, макар и нетипична кариера в една от най-конкурентните индустрии на света.

 
 
Коментарите са изключени

Истината за серума на истината

| от |

Поп културата често се възползва от качествата на „серума на истината“. Той е най-вече инжектиран подкожно (предполагаме, че е по-удобният от актьорска гледна точка вариант пред това да накараш човек да гълта хапче насила) и изглежда спира способностите за лъгане.

Подобни серуми, разтвори, препарати и прочие химии са развивани и от пасажа трибуквени правителствени организации (ЦРУ, КГБ, ФБР…) в не особено далечното минало, особено около параноята, свързана със Студената война. След 11 септември отново започва диалог за деривирането и използването им по време на разпити. Но ефективни ли са въобще тези вещества и давали ли са някога положителни резултати?

Краткият отговор е „не“. Дългият отговор е:

Много барбитурати (гама от препарати, които потискат централната нервна система) могат да се нарекат „серум на истината“ – скополамин, натриев амитал и натриев пентотал. Скополаминът е тестван през 50-те години именно с цел изтръгване на истината в проект MKULTRA, а днес е известен като наркотик за изнасилване, защото причинява краткотрайна амнезия. Натриевият пентотал се използва широко в операционните зали като анестезия, но в последните години се замества от по-добри препарати.

Pentothal vintage package - truth serum

Натриевия пентотал

Друг често срещан метод за изтръгване на истината е инжектирането с етилов алкохол. Като „серум“ ефектите му са почти неразличими от познатото ни орално напиване. Ако някога сте близвали алкохол, значи знаете ефектите му откъм казване на истината.

Въпреки че един пиян човек е по-склонен да казва истината, той е съвсем в способността си да лъже или просто да отказва да сподели информация, която не иска да се знае. Всичките тези серуми работят по аналогичен начин – те потискат централната нервна система и нарушават преценката и интелектуалните способности. Човек в подобно състояние лесно би могъл да смеси истина с измислица или да преувеличава, или да халюцинира… С две думи, не може да му се вярва.

По тази причина множество съдилища не допускат информация, представенa под влияние на някакъв серум на истината. Като всичко останало обаче химията също се развива.

 
 
Коментарите са изключени

А ние си мислехме, че кафето на морето е скъпо

| от |

Ценителите на кафето са известни със склонността си да набиват големи суми пари за висококачествени сортове от любимото си кафе. Луксозните зърна като тези от рода Кона или Сините планини са известни с изключително високата си стойност на пазара. Но над тях е Копи Лувак – най-скъпото кафе в света. Цената му може да варира, но Копи Лувак (което се превежда като „кафе от цибетка“) може да достигне цифри от $50 за 100 грама.

Това не е никак изненадващо като се има предвид, че на година се произвеждат едва 225 килограма за целия свят. 

Paradox hermaph 060924 ltn

Цибетка, наричана още Индокитайски мусанг

Изненадващ може да бъде обаче причината за рядкостта на това кафе. Не са точно растенията, които се срещат рядко, а отпадъците на цибетката. Кафените зърна не са Копи Лувак, докато не минат през храносмилателната система на животинка от вида paradoxurus hermaphroditus, или Азиатската палмова цибета.

CoffeeBerry

Плодовете на растението кафе

Палмовите цибетки са нощни животни с размерите на котка, които обитават дърветата на югоизточна Азия и индонезийските острови. Те много обичат черешките на растението кафе, които хапват цели, но храносмилат само външната част, а зърното в средата се изхвърля цяло. Хората, които произвеждат Копи Лувак, разказват, че въпреки непокътнатия външен вид на кафените зърна, отвътре те са преминали през трансформация, при прехода си през цибеткената система. Дали заради ефекта на храносмилателните ензими върху зърната, или заради това, че животинките избират само най-зрелите кафени плодове, преработените зърна, които оставят след себе си, имат уникален вкус.

В момента, по-голямата част от добива на това ценно кафе е продадена в Япония, въпреки че започва да се появява на пазарите в САЩ и Европа. Ограничеността на добива гарантира висока цена. Вкусът на Копи Лувак се описва като уникален, с комплексни карамелови нотки и земен или дивечов вкус.

Вече кафетата по летищата и морските курорти не ни се струват толкова скъпи.

 
 
Коментарите са изключени

Свиркащият език от Канарските острови

За някои хора свиркането с уста е много повече от начин да повикаш кучето си. Езикът „силбо гомеро“, който все още се говори на Канарските острови, се свирка вместо да се изговаря по начина, по който вие четете този текст в главата си. Не само че е изключително интересен начин на комуникация, но и има доста голям обхват като позволява на разговарящите да се чуват над 3 километра без никакви помощни средства.

Силбо гомеро се използва от хиляди години на Канарските острови и е бил доста полезен преди мобилните телефони. В миналото с едно просто изсвиркване хората са могли да се разберат от двата края на острова или да се намерят в навалицата.

За нас езикът звучи като песен на птички. 

Demostración de silbo gomero, La Gomera, España, 2012-12-14, DD 01

Демонстрация на силбо гомеро в ресторант на остров Ла Гомера (един от седемте Канарски острови)

За да „говори“, един „силбадор“ (испанската дума за човек, който говори силбо гомеро) просто пъха пръст в устата си, с които ще променя тона на свирнята, докато с другата си ръка насочва посоката на звука. Езикът представлява свиркова форма на местният испански диалект. С помощта на 5 „гласни“ и 4 „съгласни“, силбадорът има на разположение над 4 000 думи. Трябва да се има предвид, че свиркането не е винаги много ясно и човек често трябва да се повтаря, както и да разчита до значителна степен на контекст.

Не се знае много за произхода на езика. Създаден е от местните на острова и след това е адаптиран за испанския след 16 век. Подобни подсвиркващи езици са забелязвани в Гърция, Турция, Китай и Мексико, но никой от тях не е толкова развит и комплексен колкото силбо гомеро.

La_Gomera_1

Пейзаж от остров Ла Гомера

Уви, в последните години езикът се използва все по-малко и по-малко, защото основното му предимство – далекобойността му – се надминава от мобилните телефони. Има, разбира се, опити това интересно и до голяма степен уникално културно наследство да бъде запазено, като се настоява децата да го изучават в училище.

И накрая – ако смятате, че ще ви разкажем за този език без да ви дадем пример, то вие сте в дълбока заблуда:

 
 
Коментарите са изключени

Непробиваемата (почти) защита на Франция

| от |

След Първата световна война Франция съвсем разбираемо се притеснява от ново нападение. Те претърпяват множество щети и загуби през тази Първа световна и искат да предотвратят ново поражение от враговете си. Затова решават да построят защитна стена – така се ражда линията „Мажино“. Кръстена на военния министър на Франция генерал Андре Мажино, тя представлява серия укрепления по границата на Франция с Германия и Италия, около 400 км. от Белфор до Лонгюйон.

Самата Линия е манифестация на модерните отбранителни технологии по онова време. Вместо една масивна стена, тази Линия представлява над 500 сгради – някои като замъци, други като бункери – като основната цел на всички е да спрат нападението на врага. Бункерите били масивни, някои достигали 6 етажа надолу в земята, и имали всички необходими условия за живот плюс болници и влакови линии, с които да се осигурява придвижването от бункер до бункер. Самото въоръжение пък е съвсем друго нещо. Ако следващата война отново зависи от окопите, както през Първата световна, то французите са в готовност.

И все пак на 10 май 1940 Германия напада Франция и след 2 месеца Франция се предава. Какво се обърква?

Първата грешка на франсетата е, че разчитат прекалено много на линията „Мажино“ и нямат достатъчно мобилни части. След ПСВ се изразяват две основни логики по отношение на защитата на държавата: мнозина си научават урока от безкрайните битки в окопите. Затова ако държавата попадне в нова подобна война, тя много по-добре ще е в състояние да се защити благодарение на Линията. Няколко хора, като например Шарл дьо Гол, твърдят, че има нужда от още мобилни единици като танкове и самолети. Гласовете им обаче са пренебрегнати и така Франция се озовава в безизходица пред немския блицкриг.

Frahan JPG01

Гледка към Ардените 

Вторият и много по-значителен проблем е пренебрегването на защитата около Ардените и Белгия. Французите смятат, че през гората не могат да минат танкове и съответно няма нужда да се строят бункери. По време на изграждането на Линията, Франция и Белгия са съюзници, така че Белгия също остава незащитена в това отношение. За нещастие на Франция, Германия успява да влезе в страната през Белгия, Холандия и най-дяволито през горите на Ардените. Така немците стигат до ядрото на държавата без въобще да се изправят пред основната й защита – линията „Мажино“.

За мнозина линията „Мажино“ остава най-яркият символ на хюбрис – построяването на стена самостоятелно не може да защити цялата държава от заплаха като Германия. И все пак трябва да се отбележи, че тя изпълнява основната си задача да успява да забави италианската армия, докато не идват нацистите, и дори след идването им, тя не бива пленена, а просто трябва да се предаде заедно с цяла Франция.

 
 
Коментарите са изключени