shareit

Защо виното се пие от винени чаши, а не от обикновени

| от |

Като начало, виното предхожда технологията за правене на стъкло поне с няколко хиляди години (вероятно много повече), като най-ранните археологически доказателства за производството на вино датират от преди около 9 000 години. Хората започват да правят стъкло преди около 4 000 – 5 000 години. Смята се, че предпочитаните съдове за вино на най-ранните пиячи са били кух бамбук, черупки, кратуни, животински рога и кожени мехове.

Чашите за вино за първи път се споменават като стъклени контейнери, използвани в религиозни церемонии. Една от ранните винени чаши е и римската патела, наречена така заради приликата й с капачката на човешкото коляно.

Когато хората задобряли в направата на стъкло, особено прозрачно, около 800 г. пр. н. е. и след това в продухване на стъклени съдове, около 50 г. сл. Хр., стъклените чаши бавно започват да стават все по-популярни сред висшите класи на обществото, които могат да си ги позволят. Така те набират популярност и приложност като луксозна вещ.

Jan Vermeer van Delft - The Glass of Wine - Google Art Project

Момичето с чашата вино, Йоханес Вермер

През 15 век се появяват кристалните чаши, които били изключително ясни и пречупвали светлината красиво. През 1673 година Джордж Рейвънскрофт постига същия ефект, използвайки кремък, а по-късно и пясък. Той не е първият, който открива метода, но е първият, който го използва за серийно производство. Когато патентът му приключва 15 години по-късно, целият свят започва да прилага неговия начин за направата на всякакви стъклени неща – полилеи, вази и разбира се, чаши. Някъде тогава столчето на винените чаши започва да се издължава по пример на металните. Една чаша за вино с ниско столче виждаме в картината на Йоханес Вермер.

От 19 век и особено бързо през 20 век чашите за вино стават все по-обемни, а стъклото им – все по-тънко. Но както може би вече сте забелязали, формата й все още не се влияе от вкуса на виното. Дори когато тази идея започва да се прокрадва, тя среща своите противници. Например, авторът на „Plain Man’s Guide to Wine“ от 1951, Реймънд Постгейт, показва в книгата си петте основни вида чаши за вино и пише „нито една от тях не подобрява виното по никакъв начин“. И дори твърди, че някои от тези чаши се ползват от безскрупулни ресторантьори, за да ни излъжат, че получаваме повече вино, отколкото всъщност получаваме.

Две десетилетия след думите на Постгейт, виненият бизнес ще бъде променен от Клаус Рейдел и компанията му Riedel Crystal. След като става военнопленник през Втората световна Рейдел буквално скача от влака, с който го превозват през Австрия и бяга. Десет години по-късно, заедно с баща си ще възстановят семейния стъкларски бизнес, който се упражнява от 7 поколения преди тях, от 1756. Нови две десетилетия по-късно и на Клаус му идва идея да пусне нова линия чаши – с различен дизайн, подходящ за различните типове вино. Продажбите му скачат до небето.

Идеята на Постгейт се подкрепя от почти всички сомелиери. Но има ли доказателства за това, че формата на чашата за вино влияе на вкуса му? Откъм научно изчерпателни изследвания – не особено. Но все пак има известна логика в нея.

Както се демонстрира в проучване от 2015 в Япония, различните форми на чашите и различните температури образуват различни изпарения на повърхността на виното, които усещаме, когато отпиваме. Миризмата играе голяма роля за това как възприемаме вкуса, особено що се отнася до виното, защото то е сравнително ароматно. Температурата влияе още повече на вкуса, отчасти отново заради изпаренията. Затова и чашите за вино имат столчета – за да държим чашата там, а не да стопляме виното с дланта си. Разбира се, това важи само ако държим чашата за горната част дълго време и дори тогава едва ли значителна част от хората ще могат да усетят разлика.

Това ни довежда до вероятно най-значителната причина пиенето на вино във винени чаши да влияе на вкуса му. Съзнанието ни не възприема вкуса само от вкусови рецептори и миризми. Средата, в която се намираме, проучване показа, че може изненадващо лесно да ни внуши определени качества на това, което консумираме. Ако някой, например, пие уиски в стая с много дървения, уискито ще му се стори като с дървесен вкус. Ако пък същият тези човек пие същото уиски навън в слънчев ден, ще използва съвсем различни прилагателни, за да го опише. Дори е установено, че само промяната на осветлението или цвета на съда, от който се консумираното нещо, може да промени възприятието на хората за вкуса.

 
 
Коментарите са изключени