shareit

Защо Томас Джеферсън създава своя Бибилия и ада около публикуването й

| от |

Великите религиозни книги често са неделими от разказите за тяхното създаване. Джоузеф Смит може и да открива златните плочи, които по-късно стават Книгата на Мормон, а бедуински овчари може и да се спъват в скритите в пещерите буркани със свитъците от Мъртво море (Кумрански ръкописи), но част от значението на някои свещени текстове произтича от истории, който представят възможността изобщо никога да не са били известни.

Jefferson Bible

„Животът и нравите на Исус от Назарет“ – известна още като Библията на Джеферсън – е друга такава книга. Завършена от Томас Джеферсън преди 200 години, скандалната книжка, съставена от изрезки от стандартната Библия, остава почти забравена за около век, преди проект на Конгреса да доведе до публикуването й през 1904 г. Оттогава тя е толкова противоречива, колкото и неразбрана.

Книгата от 86 страници, която понастоящем се съхранява в колекциите на Националния музей на американската история на Смитсониън, е подвързана с червена мароканска кожа и украсена с позлатени орнаменти. Тя е изработена през есенните и зимните месеци на 1819 и 1820 г. като 77-годишният Джеферсън използва бръснач, за да изреже пасажи от шест екземпляра на Новия завет – два на гръцки и латински, два на френски и два на английски. Той подбира изрезките като прескача пасажи с чудеса или свръхестествени истории и остава само тези с живота и учението на Исус. Джеферсън, след като понася голяма критика заради религиозните си убеждения, веднъж казва, че грижите, които е положил, за да сведе Евангелията до основните им послания, трябва да доказват, че той всъщност е „истински християнин, т.е. ученик на доктрините на Исус“.

Докато някои членове на семейство Джеферсън са наясно, че този силно редактиран сборник служи за нощно четиво на неговия уважаван преносител, докато е в Монтичело, ние вероятно няма да разберем повече за него. Поне ако не бяха двама мъже…

Cyrus Adler 001

Сайръс Адлер

Първият, Сайръс Адлер, е син на еврейски магазинер в Арканзас, който първо завършва професура по семитски езици в университета Джон Хопкинс, а по-късно става един от най-влиятелните публични историци на своето поколение. Той помага за създаването на Американското еврейско историческо общество и в крайна сметка става съветник по религиозни въпроси на американските президенти. Преди да достигне такива висоти, Адлер служи от 1888 до 1908 г. като куратор, библиотекар и директор на отдела по религията в института Смитсониън, където получава задачата да търси и събира уникални артефакти за американската религия.

През 1886 г. докато все още завършва докторантурата си, той е нает да направи каталог на частна библиотека. „Библиотеката беше малка, но много ценна. Сред книгите имаше два осакатени екземпляра от Новия завет,“ Двата завета също идват с бележка, указваща, че някога са били собственост на Томас Джеферсън, който ги използва, за да направи съкратена версия на Евангелията.

В новата си роля в Смитсониън, Адлер е в позицията да се обърне към семейство Джеферсън и да отправи запитвания за неговата книга. Той научава, че след смъртта на внучката на Джеферсън Сара Рандолф през 1892 г., редактираното писание попада в дъщеря й Каролина Рамзи Рандолф. След като Адлер й предлага оферта от 400 долара, „Животът и нравите на Исус от Назарет“ се присъединява към колекцията на Националния музей на Смитсониън.

Адлер обаче не е единственият отговорен за отварянето на книгата към света.

TJB Tab Page 56

Конгресменът от Айова Джон Флетчър Лейси започва да разказва историята на Библията на Джеферсън през първата пролет на новия век. Лейси „внимателно преглежда“ колекцията от книги на Джеферсън, закупена от Конгреса през 1815 г., докато се опитва да се осведоми за местонахождението на Библията.

Лейси казва, че в последвалото търсене едва ли не претършува цялата Библиотеката на Конгреса, но сборникът го нямало и нямало. Едва след като иска съдействие от библиотекаря, той научава, че книжката не може да бъде намерена по рафтовете на Капитолия, а другаде. „Няколко дни по-късно г-н Лейси търси Адлер в  Смитсониън и го пита за този мистериозен том“. Адлер се среща с Лейси, показва му Библията и не след дълго Лейси я довежда до вниманието на Комитета по печата, призовавайки колегите си да помислят за възпроизвеждането на тази отдавна забравена колекция от евангелски откъси. Само с малко убеждаване, следващият етап от живота на томчето започва.

След това Лейси излага проект, с който призовава правителството на САЩ да финансира отпечатването на 9000 копия – 3000 за ползване в Сената, 6000 за ползване в Конгреса, които да бъдат възпроизведени „чрез фотолитографски процес“ и с въведението „да не надвишава 25 страници“, което ще бъде написано от Адлер. Приблизителните разходи за този проект са $3227. Но той се изгубва.

Когато Лейси излиза на 10 май 1902 г. да говори в Конгреса, за да защити идеята си, собствената му партия отправя остри критики. Колегата му републиканец Чарлз Гросвенор от Охайо очевидно не е чул новината за откриването на книгата, защото когато председателят на камарата Дейвид Б. Хендерсън обяви законопроекта за внасяне, Гросвенор реагира с: „Какви са тези глупости?“

„Конгресът е публикувал всички творби на Томас Джеферсън, с изключение на тази – отговаря Лейси. И тя не е публикувана, защото тогава не е била в Библиотеката на Конгреса.“ Очевидно недоволен от този отговор, Гросвенор иска отново колегата му да обясни каква точно е книгата и защо е толкова важна. „Ученията на Исус от Назарет, съставени от Томас Джеферсън“ – отговаря Лейси. „Това е малка книга, съставена текстово от четирите евангелия. Това произведение е само едно в света и ако бъде загубено, това би било много голяма загуба.“

Гросвенор не е убеден. „Дали джентълменът ще бъде съгласен да добави и наръчникът по правопис на Дилингърт към книжката“ – казва той подигравателно (споменавайки текст, използван от учениците през 19 век).

„Това би било много забавно“, отговаря Лейси,“но това наистина е един от най-забележителните приноси на Томас Джеферсън.“

Проектът е приет, но дебатът продължава. Междувременно новината, че правителството на САЩ скоро ще се занимава с печат на библии, запалва обществото сериозно. Сред най-бурните критици на предложения от правителството проект за отпечатване на Библията са не само попове и равини, но издатели, които искат тази работата за себе си.

В рамките на две седмици от защитата на проекта си Лейси представя резолюция, с която да се отмени приемането му, и предлага книгата да се публикува през частни компании, а не в правителствената печатница. В крайна сметка обаче бурята отминава. Резолюцията на Лейси не е приета от Камарата и публикуването на „Животът и нравите на Исус от Назарет“ от правителствената печатница на САЩ е планирано за 1904 г.

Междувременно Адлер прави всичко възможно, за да остане далеч от светлината на прожекторите. Когато се появяват първите екземпляри на изданието, публикувано от Конгреса, заглавната му страница гласи:

Животът и нравите на Исус от Назарет:

Извлечени откъси от Евангелията на

Гръцки, латински, френски и английски

от Томас Джеферсън

С въведение от Сайръс Адлер

Малко смутен, Адлер се уверява, че следващите тиражи ще съкратят последния ред до просто „С въведение“. Той се гордее с работата си, но също така вижда реакцията, която публикуването на противоречиви произведения може да възбуди. И освен това казва: „Чувствах, че Исус Христос и Томас Джеферсън са достатъчни имена за една заглавна страница.“

 
 
Коментарите са изключени