shareit

Защо сърцето не е с формата на истинско сърце

| от |

Познатият ни сърдечен символ всъщност е доста стар. Нещо наподобяващо него може да се види върху грънци на 5000 години. В тези случаи обаче символът може да не e на сърце, а на смокиня или на листо бръшлян. В историята има много хора, които използват подобен символ по този растителен начин – гърци, крити, минойци, микенци, римляни и коринци, и много други. Изображения на лозови листа в гръцката култура са се използвали за символ на Дионис, бог на виното, плодородието и насладата, както и други неща. Като по-ясен пример за богатото значение на символа ще кажем, че в град Ефес около 4 век сл. Хр. е използван със значение на бардак.

Roman de la poire heart metaphor

Тъй като бръшлянът е доста дълголетно и издръжливо растение, той присъства и на ранните гръцки и римски гробове. Интересното е, че напълно отделно от гърците и римляните, будистите също използват символ, подобен на този на сърце. При тях обаче той е символизирал смокинови листа, които от своя страна символизирали просветлението.

Silphium

Това че тези много сходни ранни символи силно наподобяват сърцето, не означава непременно, че той произлиза от тях. За съжаление ни липсват красноречиви доказателства, за да проследим историята му. Затова има една непотвърдена версия, според която той произлиза от вече изчезнало растение, известно като „silphium“, което се е използвало в древността като, освен друго, и за много ефективна форма за превенция на бременността. Търговията с растението всъщност била толкова доходоносна, че Кирена, градът, в който то се отглежда, я слага на парите си, а заради очевидната си връзки с любовта, шушулката на растението е стилизирана по начина, по който виждате на картинката по-горе.

Giotto di Bondone - No. 45 The Seven Virtues - Charity - WGA09272

Виждаме още едно сърце под формата на конус в картина от началото на 14 век на Джото де Бондоне, която изобразява сърце, подадено на Христос.

От тази картина насетне доста други започват да използват същия този символ – първоначално с връхчето нагоре, а след това някъде през 15 век то се обръща, както го знаем днес. През същия този период вдлъбнатината в овалната страна на символа започва да се появява все по-често, може би имитирайки някои видове листа, както мнозина смятат.

През следващите няколкостотин години се случиха няколко неща, които мотивират популярността на сърдечния символ. По ирония на съдбата: въпреки че Църквата изиграва голяма роля в това хората да не знаят как изглежда истинското човешко сърце, тя също така е неразделна част от разпространението на символ му.

През 1673 година Света Маргарита Мария Алакок получава видение – то е наречено „Свещено сърце на Исус“.

HerzJesu mit Droste zu Vischering und MMA

Физически това Свещено сърце е забележително подобно на днешния символ, макар и понякога да се изобразява заобиколено от тръни или изобразено в огън. Католическата църква използва този символ често през следващите векове.

Thueringen-Cobstaedt-Kirche-Fenster-2

Розата на Лутер

Тогава символът и неговото използване за изобразяване на човешко сърце вече са били добре познати и често прилагани от художници и други. Той дори е взет от лидера на протестантската реформа, Мартин Лутер, за герба му „Розата на Лутер“ през 1519 г., повече от век и половина преди видението на Света Маргарита. В писмо, написано през 1530, Лутер каза за дизайна на герба си:

Ще ви отговоря най-любезно и ще ви кажа своите мисли и мотиви защо моят печат е символ на вярата ми. Първата трябва да бъде черен кръст в сърце, който запазва естествения си цвят – и така на мен самият да ми се напомня, че вярата в Разпнатия ни спасява. „Защото онзи, който вярва от сърце, ще бъде изкупен“. Въпреки че това наистина е черен кръст, който убива и който трябва да причинява болка, той оставя сърцето в естествения му цвят. Тя не покварява същността, тоест не убива, а поддържа живота. „Праведният ще живее чрез вяра“, но чрез вярата в Разпнатия. Такова сърце трябва да стои в средата на бяла роза, за да покаже, че вярата дава радост, комфорт и мир.

Така противно на честите твърдения, видението на Св. Маргарита Мария Алакок не е реално първият път, в който символът се заражда, но със сигурност е помогнало за популяризирането му с популярността, която му дава от Католическата църква след това.

Другото важно нещо, което спомогна за популяризирането на символа и което също предшества видението на Свещеното сърце, е появата и по-късното разпространение на боите на френските карти, Cœurs (Купи), Carreaux (Каро), Trefles ( Спатия) и Piques (Пика).

В крайна сметка, макар да има религиозен натиск върху медицината през следващите векове, знанията по анатомия в крайна сметка се разпространяват навсякъде,и количеството артистично, поетично и търговско внимание, отдадено на емблематичния сърдечен символ, не само го поддържа актуален, но и го популяризира както за символ за човешкото сърце, така и за любовта. Въпреки, че любовта не произлиза от (нито символът прилича много на) човешкото сърце по външния вид, изглежда, че нарисуваното сърце, представляващо тези елементи и това няма да се промени скоро.

 
 
Коментарите са изключени