shareit

Защо ирландски политик предложи на бедните да изяждат новородените

| от |

Малко преди Френската революция да промени страната завинаги, Мария-Антоанета казва популярното „Като няма хляб, да ядат пасти!“. Или поне така остава в историята, след като мнозина доказват, че думите са нейна братовчедка, която открито мразила кралицата. Всяка история има една тайна сила – да се изкривява до онзи етап, в който всеки човек ще спре да се съмнява в нейната истинност. Това е бил проблемът на френската кралица – тя така и не е разбрала, че във Версай и стените имат уши и щом клюката се предава от уста на уста, френските поданици бързо решили да прекъснат връзката на една глава с нейния стомах, както и да намалят количеството консумирани пасти. И може би си мислите, че това е единствената интересна изцепка в историята – грешите!

Мъдрите мисли се срещат на всяка крачка и доказваме това с прехвърлянето си в Ирландия през 1729 г. По това време страната е повече от V века под робство и контрол на Англия. Икономическите и социалните условия са плачевни и дори жестоки. Поради наложените санкции за търговия, икономиката на страната е изгубена и автоматично изстрелва безработицата и бедността много високо нагоре. В този период, бездомниците и просяците са толкова често срещано явление, че никой не им обръща внимание. Проблемът за тази малка държава е в това, че дори и хората по улиците нямат възможността да отделят дори петаче за тях.

Пренаселването на градовете се отразява стабилно на земеделието, а малко след него тръгват и най-различните епидемии. В този не толкова красив момент от историята, мнозина не виждали изход, други се примиряват и чакат мизерията да приключи житейския им път. Точно тук се появява и Джонатан Суифт – писател а англо-ирландски корени, роден в Дъблин през 1667 г. Макар и той самият да се радва на положителните страни на властта, в началото на новия век се включва в ирландските политики и погледът му се спира върху нечестните практики на англичаните, от които най-много страдат ирландците. Няколко пъти говори в парламента и настоява да се вземат мерки, да се спре това разхищение, но без никакви успехи.

A_Modest_Proposal_1729_Cover

Творците имат едно много специално оръжие, те могат да споделят истината, използвайки сатира, хумор и чистите подигравки, скрити в сарказма. Политиката не се отдава на Суифт, но перото се оказва толкова сериозна сила, че пише един специален труд с името „Скромно предложение за предотвратяване на бедните деца да се превръщат в тегло на своите родители или държава и за това да бъдат полезни на обществото“. Както се досещате, когато гладът завладее една нация, ще открием много недоволни хора, а те с удоволствие биха искали да разберат как да се отърсят от теглото. Бедните не са го прочели, но трудът е достигнал до по-висшите кръгове на острова, та ето как започва този труд:

„Един много близък мой американски приятел ме убеди, докато се намирах в Лондон, че младо здраво новородено, което е гледано отлично, е и най-вкусно, когато навърши една година. Независимо дали ще бъде задушено, печено или варено, няма съмнение, че ще е вкусно дори с фрикасе или рагу.“

Тези думи обаче не са единствени, впрочем Суифт е готов да нахрани интелектуално онези робовладелци, които не спирали да експлоатират и унищожават своите подчинени:

„Смятам, че тази храна ще бъде малко скъпа и следователно подходяща за онези владетели, които вече са успели да погълнат повече от родителите, изглежда имат планове и за децата им.“

Към този момент ирландските католици не се намирали в най-добрата позиция, а този писател свирел на правилната струна, освен това повечето владетели били английски протестанти, следователно можел спокойно да накара мнозина да се засрамят за положението, в което държат страната. Освен това продължава с умните идеи:

„Плътта на новороденото ще бъде актуална през цялата година, но по-хранителна през март и малко преди и след; тъй както ни казва един сериозен автор, изтъкнат френски лекар, че рибите са плодотворна диета. Има много деца, които са родени в римокатолически страни девет месеца след Великия пост, тогава пазарите ще бъдат пренаситени, тъй като броят на папистките новородени ще е поне три към едно в това царство и следователно ще има още едно допълнително предимство, като намали броя на папистите около нас.“

След като грабва вниманието на своята аудитория, Суифт продължава с жестокостите на перото си и очевидно няма никакво намерение да се предаде:

Jonathan_Swift_by_Charles_Jervas_detail

Джоната Суифт

„Желая онези политици, които не харесват моята увертюра и най-вероятно се чувстват смели и изкушени да отговорят, първо да попитат родителите на тези смъртни, дали не смятат този ден за голямо щастие да бъдат продадени за храна на едногодишна възраст, по начина, който предписвам, като по този начин да се избегне вечната сцена на нещастия, каквито са преминали оттогава, чрез потисничеството на владетелите, невъзможността да се плащат наеми или да се търгува, липсата на препитание, нито с къща, нито с дрехи, които да ги покриват от неблагоприятните атмосферни условия и най-неизбежната перспектива да навлече подобни или по-големи нещастия върху тяхната порода завинаги“.

Както се очаква, властта така или иначе не обръща много внимание на написаното, никой не взима толкова сериозно думите му, а и самият Суифт не очаква това, все пак той приканва всички към масово канибалство, но иронията му е разбрана в правилния контекст. Дори и да не вярвате, някои от благородниците намират време и отговарят до самия Суифт по следния начин:

„Веднага предложих вашия съвет на Лейди Батърст, особено след като нейният последен син се роди най-пълен. Тя веднага изпита страст към него и ме помоли да ви отговоря, че няма да последва вашите съвети, защото има надеждата, че ще успее да го отгледа за свещеник, а като такъв, трябва да живее от тлъстините на земята, може да стане и адвокат, а това означава, че вместо да бъде изяден, той ще поглъща другите. Познавате жените и тяхната страст, тогава не трябва да обръщате внимание какво казват. След като представих вашата гледна точка, тя наистина се замисли дали имаме възможност да изгледаме всички девет деца – от най-малкото до най-голямото. Замислихме се, че можем да продадем едно и да изкараме храна за другите. Замислям се също така, че ако съпругата на мъжа е вече бременна, той бързо трябва да получи втора, а ако се родят близнаци, задължително едното дете ще трябва да бъде продадено. Колкото повече мисля върху тази схема, толкова по-разумна ми изглежда.

Не съм съгласен, че трябва да се ограничава само до Ирландия, защото, по всяка вероятност, след много малко време ще бъдем толкова бедни тук, колкото и вие там. Вярвам, че наистина ще го пренесем по-далеч, но няма да ограничим лукса си само в храненето с децата, защото случайно надникнах в Уестминстърската зала и заварих политиците там да пекат страхотен дебелак. От своя страна нямах и най-малко склонност към парче от него, но ако предположих правилно, четирима или петима от компанията имаха огромно желание. Е, адиеу, сега започвам да желая да спра навреме, отколкото да довършвам историята така.

Лорд Батхърст“

 
 
Коментарите са изключени