shareit

За първи път в България: Първото българско списание

| от |

Константин Фотинов e роден в град Самоков и след като завършва местното килийно училище, продължава да учи при Константин Иконом в Пловдив, а после и при големия гръцки хуманист Теофилос Каирис в Кидония, Мала Азия.

Фотинов, понякога представящ се и с гръцкото Фотиадис, основава частно смесено елино-българско училище в Измир (тогава Смирна) през 1828 г. Програмата включва български, гръцки и френски език, а методът на обучение е Бел-Ланкастърската, или така нареченият взаимоучителен метод.

Samokov-Konstantin-Fotinov

Паметник на Фотинов в Самоков, дело на Спас Киричев

Учителската и книжовна дейност на Фотинов води до издаването на няколко учебни помагала: „Гръцка граматика“ (1838), „Болгарский разговорник“ (1845), превод от гръцки на „Общое землеописание“ и други, с които да се посрещнат нуждите на преподавателите. Така Константин Фотинов бавно но сигурно оставя следа в културния и просветен живот на България и нейните граждани през средата на XIX в.

В Смирна Константин се среща с Илайъс Ригс, мисионер от Америка, и след като го научава на български, двамата заедно написват „Бележки за граматиката на българския език“. Книгата е предназначена за обучението на други американски мисионери.

Фотинов свързва Ригс с Христодул Костович и Петко Славейков, които участват дейно в дългогодишния проект за пълен превод на Библията на новобългарски език, организиран от американците.

Elias-Riggs

Илайъс Ригс

Илайъс Ригс (също и Елиъс Ригс – от Elias Riggs) е презвитериански мисионер от САЩ, а също и лингвист и преводач. Той е роден през 1810 година в Ню Провидънс, Ню Джърси, и когато е на 19 години, завършва колежа Амхърст.

Илайъс допринася в голяма степен за българското Възраждане, докато служи като мисионер в Османската империя. Участва в работата по превода на Стария Завет, а след това и на Новия Завет, които през 1871 година са публикувани заедно. Всъщност именно това издание на Библията довежда до окончателното налагане на източния български начин на говорене като основа на книжовния ни език.

Църквата и правителството в скоро освободената Гърция в началото също участват в дейността на мисионерите, но с времето бавно се обръщат срещу тях и се опитва да ограничат дейността им по всякакъв възможен начин – те затварят много от училищата, открити от протестантите, и тези мерки ги карат да напускат страната. Един от тях е Ригс, който заедно със семейството си се преселва в Смирна, за да подпомага там образователната и издателска дейност на гръцки език. Той обаче с изненада установява, че в повечето места из Османската империя, за които се смята, че са населени с гърци, всъщност са населени с българи, които постоянно са подложени на елинизация.

След като се запознава с Константин Фотинов, Христодул Костович, Петко Славейков и научава български език, той превежда на английски и издава в Съединените щати няколко български народни песни от сборника на братя Миладинови. Редактира и пише литература на български и многократно пътува из областите Македония, Тракия и Мизия. По собствено желание участва и в борбите на българите в Цариград за самостоятелна българска църква.

Така със своята дейност и изявления Ригс взима участие и в преговорите за определяне на етническата граница между българи и гърци в Османската империя. Тези преговори са причината на север от линията Сяр – Воден в Македония християнското население да бъде признато за българско. В резултат на това, на Цариградската конференция през 1876 година Великите сили признават тази граница и определят етническите български територии в съответствие с нея.

Освен всичко това, което Ригс прави, той подпомага финансово издаването на „Любословие“ – първото българско списание. Името „Любословие“ е превод на гръцката дума „филология“.

Константин Фотинов е редактор и издател на списанието. През 1842 г. Фотинов отпечатва първа, пробна книжка в малък формат и обем от 32 страници като заглавието е „Любословие или периодическо списание разних ведении“. Изданието след това продължава да се списва от 1844 до 1846 г. – то е месечно и заглавието вече е променено, форматът е голям и всеки брои има 16 печатни страници. Фотинов си поставя за задача в изданието да публикува разкази и случки, с които да повдигне самочувствието на българския народ и да съдейства за укрепване на националното съзнание.

С приповдигнат тон Константин Фотинов очертава патриотичните задачи на списанието още в статията „Предисловие любочитателям“ в пробната книжка, както и в брой 1 от 1844 г. в „Обявление“. Списанието е илюстрирано богато и със своето разнообразно съдържание изиграва немалка роля и за напредъка на българското образование в средата на XIX в. По съдържание списанието е с енциклопедичен характер. В него има статии по история, национална просвета, български език, правопис, география, естествени науки, земеделие, търговия, занаяти, медицина, хигиена, религия и морал, политическа информация, литературни произведения…

„Любословие“ има силно влияние върху образованието – и най-вече върху женското образование, за което силно се застъпва. Освен това то поставя и разисква въпросите за литературния език и застава на позициите на славянобългарската школа. През цялото време Фотинов проявява качества на отличен редактор. Той следва примера на някои чужди списания, публикува множество преводни материали от гръцки, руски и френски език. Освен това пише и много от авторските статии в списанието, а редица български книжовници, сред които и Васил Априлов, са му сътрудници.

Условията, при които излиза „Любословие“ обаче, са тежки. То минава през цензурите на гръцката патриаршия и тази на турското правителство. Въпреки че някои български търговци в Цариград помагат, списанието не може да покрие разходите си и след брой (книжка) 24 престава да съществува.

***

Асирийските колонии в Кюлтепе през първата половина на 2000 година пр. Хр. в някои от таблици си споменават, че град Измир някога са е наричали Ти-смърна, макар че не се знае с точност дали това име участва в етимологията на Измир. Някои правят връзка между името на града и името на Амазонския град Смирна. Етимологията на името на съвременния град може да бъде открита и в най-голямото, но не много известно кралство Арзава. То често попада под властта на хетите и името на Измир може да произхожда от името на техния град Мира, който е разположен само на 50 км от Смирна през XIII век пр. Хр.

 
 
Коментарите са изключени