shareit

Модни хроники: Вратовръзката – аксесоар на честта

| от |

Вратовръзката простира своите корени най-вече във военната история. Например, колекция от теракотени скулптури, открити през 1974 г. в Сиан, Китай, ни дава добра представа за стила вратовръзки, носен от китайските войници преди повече от хиляда години.

Първият китайски император Цин Ших Хуанг иска армията му да бъде погребана с него като негови пазители в отвъдния живот. За щастие на войниците, съветниците му го убеждават да се направят техни статуи в реален размер.

Terracotta Army, View of Pit 1

През 210 г. пр. н. е., когато той умира, всяка статуя, погребана с него, има увита кърпа на врата си – най-ранният известен предшественик на модерната вратовръзка. Освен армията на Чин Ших Хуанг обаче не знаем в Китай да се е носила кърпата на врата в ежедневното облекло. Така че историците смятат, че тези вратовръзки може би са били използвани по-скоро като знак за чест за армията.

Traijan's Column 2013-2

Вратовръзка също така можем да видим и на Траяновата колона в Рим, Италия. Император Траян управлява Римската империя от 98 до 117 г. и е смятан за военен гений, отговорен за най-голямото разрастване на империя. Завладяването на Дакия се отбелязва в тази мраморна колона, издигната около 113 г. сл. Хр. и на нея са изобразени хиляди войници, носещи различни стилове дрехи, някои от тях – с вратовръзки. Но отново, както при китайците, няма данни за други римски войници, носещи вратовръзки и отново се смята, че това също е било знак на чест само за изключителните бойци.

В началото на 30-те години на 17 век, по време на Тридесетгодишната война, хърватските войници, които се бият за Франция, са представени на френския крал Луи XIII. Хърватите носят цветни плетени шалове на вратовете си като част от униформата, което прави впечатление на французите, който носят твърди яки. Освен декоративната си цел, вратовръзката беше и по-практична от тези твърди яки и можеше да предпазва ризите и копчетата на униформата. По времето, когато Луи XIV сяда на трона, тези връзки станаха модерни във Франция. Военни служители, френски придворни и обикновените французи започнаха да използват аксесоара в различни цветове и материи. Някои хора дори вярват, че „cravat“, френската дума за „вратовръзка“, произлиза от „хърват“, тъй като стилът е възприет от хърватите.

Въпреки че краватът се счита за истинския предшественик на съвременната вратовръзка като моден аксесоар, ще й отнеме няколкостотин години, докато приеме днешния си вид. Междувременно тя си проправя път към Англия, след като Карл II се възкачва обратно на престола през 1660 г. Други аристократи, които живеят в изгнание в Европа, също приемат вратовръзката, която се превръща в моден хит и се разпространява и в английските колонии.

Man's tailcoat detail with stock and beaver top hat

Тенденцията продължи и през 18 век, когато носенето на кърпа около шията става изключително популярно сред всички мъже, независимо от социалния им статус. Към края на този век носенето на черно шалче се считаше за върха на модата. През 1815 г. френският император Наполеан Бонапарт, който обикновено беше в черни дрехи, носеше бели шалчета по време на битката при Ватерло, за да почете херцога на Уелингтън, който предпочита този цвят по време на битка.

Индустриалната революция от 18 до 19 век беше катализаторът, който промени вратовръзката до формата й, която познаваме днес. Служителите (които работят на бюро и не си цапат ръцете във фабриките) през деня вече търсеха комфорта и простотата спрямо преди прекалено сложното облекло. Скованата, изискана, трудна за връзване вратовръзка обаче нямаше място във фабриките.

По това време също се развива и идеята да вратовръзка да се носи, за да се покажете принадлежност. През 1880 г. е създадена първата университетска вратовръзка, когато член на гребния клуб на университета в Оксфорд махнал панделките от шапката си и ги връзва на врата си.

До 20-те години на миналия век вратовръзката се разви още по-драстично, когато Джеси Лангсдорф, производител на аксесоара в Ню Йорк, отрязва върха на плата под ъгъл четиридесет и пет градуса и използва конструкция от три части с различна дебелина. Идеята зад това е вратовръзката, когато е вързана в стандартния възел, да се изравнява равномерно, без да се усуква. Оттогава през годините ширината на вратовръзката се разширява и свива; дължината нараства и се е скъсява, цветовете и дизайните стават по-ярки и по-меки, но въпреки тези промени стилът остава същият.

 
 
Коментарите са изключени