shareit

Страстните хранителни навици на Марлон Брандо

| от |

Първоначално звездата му изгрява с номинацията за Оскар за ролята на Стенли Ковалски във филмовата адаптация на пиесата на Тенеси Уилямс от 1951 г. „Streetcar Named Desire“ – пиеса, която започва като с много успех на Бродуей. След това успява и да спечели Оскар – за играта си в „On the Waterfront“ като Тери Малой, а представянето му като бунтаря лидер на мото банда Джони Страблер в „The Wild One“ се оказва траен образ в попкултура. Така той става един от най-обожаваните актьори в историята на киното. Мерилин Монро го нарича „най-сексапилният мъж, който някога съм виждала“.

Brando van Vechten3

Брандо в „Streetcar Named Desire“

Когато гледате ранните му, забележителни изпълнения в „On the Waterfront“ (1954), „Streetcar Named Desire“ (1951), „The Wild“ (1953), „The Men“ (1950) и нашият личен фаворит „Guys and Dolls“ (1955 г.), можете да видите почти идеално пропорционален, елегантен и блестящ мъж и актьор. Но дори в тези много ранни дни от филмовата си кариера, великият Марлон обича да си похапва.

Актьорът Ричард Ердман, колега на Брандо в „The Men“ (първият негов филм), казва, че диетата на Марлон по това време се е състояла от „бързи закуски, джънк фууд и фъстъчено масло, което той ядеше по цели буркани“. Към средата на петдесетте години Марлон става известен с това, че яде цели кутии с сухи пасти и канелени кифлички и полива сладките си лакомства с литър мляко.

Близкият приятел на Брандо, Карло Фиоре, казва, че Марлон е бил на строги, направо крайни диети през петдесетте и шестдесетте години, но след това започва да губи воля за подобни неща. Впоследствие преминава към огромни закуски, състоящи се от корн флекс, наденички, яйца, банани и сметана и огромно количество палачинки, напоени с кленов сироп. (Един от прякорите на Брандо е „Branflakes“ – вид царевична закуска.)

Карлос Фиоре често е изпращан от режисьорите на Брандо да го изведе от местните кафенета и сладкарници. Кърк Малдън, близък приятел, каза, че по време на снимките на „One Eyed Jacks“ (през 1961 г.) Брандо се храни с „две пържоли, картофи, два ябълкови пая а ла моуд и литър мляко“ за вечеря. Тази диета налага постоянната промяна на костюмите му по време на снимките. Поради това, на рождения му ден същата година, снимачният екип подарява на Марлон колан като подарък с картичката „Надяваме се да пасне“. А на тортата за рождения му ден пък има надпис „Не храни режисьора“ (режисьор на „One Eyed Jacks“ беше самият Брандо).

Втората му съпруга, Мовита, дори поставя ключалка на хладилника у тях. Но когато се събужда една сутрин, ключалката е счупена и на една пита сирене открива следи от зъбите на съпруга си. Слугинята на дома казва на г-жа Брандо, че Марлон често прави набези през нощта по въпросния хладилник.

Друго нещо, което Брандо често обича да набезява късно през нощта, са уличните продавачи на хот-дог, по-специално Pink’s в Лос Анджелис, някъде към 3 или 4 часа сутринта, където би оправил дори по шест хот-дога наведнъж.

Не е изненадващо, че заради тези гастрономични маратони, които звездата си прави, човекът, който отговаря за костюмите на „Mutiny on the Bounty“ (1962 г.), Джеймс Тейлър, твърди, че Брандо е разцепил 52 чифта панталони по време на снимките на филма, поради големите промени в теглото си. Това налага в един момент дрехите му да се правят от разтегателен плат. Но той успява да сцепи и тях. През това време Марлон е видян и да си взима вана с 18 литра сладолед.

Веднъж на снимачната площадка на „The Apaloosa“ (1966) се налага двойникът на Марлон да бъде използван за снимките в едър план, просто защото актьорът отново се е почерпил с особено много храна.

Дик Лоувинг, който се ожени за сестрата на Марлон, Франи, каза, че той може да изяде „две пилета на едно сядане и да мине през цяла кутия бисквитки Pepperidge Farm“.

Marlon Brando in 1950

Брандо през 1950

А това е може би най-странният хранителен подвиг на големият актьор – казва се, че по време на снимките на „Missouri Breaks“ (1976 г.) той успява да хване жаба от едно малко езерце, след което отхапва парче от нея и го пусна в питието си… Явно когато ти е гладен, е гладен предполагам.

Преди да заснеме „Apocalypse Now“ (1979), Марлон официално обеща да отслабне, но просто не успява да го направи. Впоследствие през голяма част от филма неговият герой е сниман в сенките, за да не се вижда, че коремът му леко напомня Буда. При кадрите в едър режисьорът Франсис Форд Копола използва двойник на Брандо, който е висок 195 сантиметра, за да „даде на героя повече ръст“.

До 80-те години на миналия век актьорът вече започва да си носи последствията от необуздания си апетит. Говори се, че тогава една от приятелките на Брандо го е напуснала, защото не би спазил обещанието си да отслабне. Въпреки че през целият период на връзката им изглежда като да е на диета, той не изглежда не успява да свали дори килограмите. Това е така, защо без момичето да знае, Брандо накарал няколко от приятелите си да му хвърлят пакети със сандвичи от Burger King през оградата на имението му в Мълхоланд Драйв.

По-късно през 80-те Марлон бе забелязван няколко пъти в магазин за сладолед в Бевърли Хилс да си купува 20-литрови контейнери със сладолед, които изяжда абсолютно сам. Твърди се и, че една от любимите му „закуски“ по това време е сандвич от цял килограм варен бекон, поставен в цял хляб. През тези години теглото на Марлон, който е висок 175 сантиметра, ще достигне до невероятните 160 килограма.

Към края на живота му, когато вече е очевидно, че е изложен на опасност заради прекомерното си хранене, Марлон прави последен опит да свали някаква излишна маса като се подлага на диета и дори в един момент успява да свали 70 килограма. Но сърцето му, черният му дроб и тялото му като цяло вече бяха тежко увредени от навиците му да яде промишлени количества храна и често да се подлага на агресивни диети.

Вероятно само Елвис Пресли и Орсън Уелс, сред легендите на шоубизнеса и киното, толкова обичат и се отдават на прекомерно ядене, колкото на великия Марлон Брандо. И дори до края на живота си – който за съжаление идва на 1 юли 2004 г. (когато е на 80 години), Марлон никога не губи голямата си любов към храната, особено към любимия си сладолед.

 
 
Коментарите са изключени