shareit

Странните коледни обичаи: Баба Бефана, италианската Дядо Коледа

| от |

Бефана в италианския фолклор е възрастна жена, която носи подаръци на децата в цяла Италия на Богоявление (нощта на 5 януари) както Дядо Коледа. Смята се, че името й произлиза от празника на Богоявление, който на италиански е Festa dell’Epifania. Епифания е латинска дума с гръцки произход, която означава „проявление (на духовното)“. Други пък предполагат, че Бефана произлиза от сабинската/римската богиня на Стрения.

Според фолклора на Италия Бефана посещава всички деца в държавата в навечерието на Празника на Богоявление, за да напълни чорапите им с бонбони и подаръци, ако са добри, или въглища и черни бонбони, ако са лоши. В много от по-бедни райони на Италия и в частност селска Сицилия, в чорапите се слага вместо въглища пръчка. Тя е и много добра домакиня и затова мнозина казват, че преди да си тръгне ще помете пода. За някои това измитане означава измитане на проблемите от годината. Семейството на детето обикновено оставя за Бефана малка чаша вино и чиния с малко храна, често регионална или местна.

Befana1

Обикновено е изобразена като парцалеса, която лети с метла във въздуха, облечена в черен шал и е покрита със сажди, защото влиза в къщите на децата през комина. Често се усмихва и носи торба или чувал, пълен с бонбони, подаръци или и двете.

Тя е наричана още и Коледната вещица.

Християнската легенда твърди, че Бефана е била посетена от библейските влъхви, известни също като Тримата мъдреци (или трите царе) няколко дни преди раждането на Младенеца Исус. Те искат от нея указания къде е Божият Син, тъй като са видели звезда му на небето, но тя не знае. За сметка на това им дава подслон за една нощ, тъй е смятана за най-добрата къщовница и домакиня в селото и с най-приятния дом. Мъдреците тогава я канят да се присъедини към тях в пътуването им, за да намерят новородения Исус, но тя отказа, заявявайки, че е твърде заета с домакинската си работа. По-късно обаче Бефана променя решението си и се опита да издири царете и Исус. През тази нощ тя не успява да ги намери и затова и до днес Бефана издирва малкото бебе Исус. Тя оставя на всички добри деца играчки и бонбони или плодове, докато лошите деца освен въглища, получават и лук или чесън.

Edward Burne-Jones - The Adoration of the Magi - Google Art Project

Има и друга християнска легенда, която обаче е малко по-тъмна. В нея Бефана е обикновена жена с дете, което силно обича. Детето й обаче умира, а мъката по смъртта му я побърка. Когато чува новината за раждането на Исус, тя решава да го види, заблудена, че той е неин син. Накрая го среща и му поднася подаръци, за да го направи щастлив. Невръстният Исус е възхитен и в замяна дава подарък на Бефана – той е тя да бъде майка на всяко дете в Италия.

Но внимавайте! Твърди се, че ако човек види Бефана, ще получи удар от метлата й по главата си, тъй като тя не желае да бъде виждана. Този аспект на традицията може да бъде използван така, че да държи децата мирни по легла им.

Традицията на добрата вещица никога не е била широко разпространена сред целия италиански народ. Тя произхожда от Рим и става популярна и практикувана от населението през 20 век.

Една теория свързва традицията да се разменят подаръци с древно римско празненство в чест на Янус и Стрения (на италиански коледния подарък се е наричал strenna), честван в началото на годината, когато римляните си давали един друг подаръци.

С книгата „Vestiges of Ancient Manners and Customs, Discoverable in Modern Italy and Sicily“ от 1823 Джон Блънт пише:

Тази Бефана изглежда e наследник на методите на известна езическа богиня, наречена Стрения, която отговаря за новогодишните подаръци „Strenae“, от която всъщност и получава името си. Подаръците й са същите като тези на Бефана – смокини, фурми и мед. Нещо повече, тържествата в нейна чест се обект на енергично противопоставяне от ранните християни заради шумния им и покварен характер.

Традицията на Бефана изглежда включва и други предхристиянски популярни елементи, адаптирани към християнската култура и свързани с празнуването на Нова година. Историкът Карло Гинзбург свързва вещицата с Никевен – следователно образът на старата жена трябва да изобразява току-що изминалата „стара година“, готова да бъде изгорена, за да даде място на новата.

Giobia 2015 in Busto Arsizio 3

В много европейски страни все още съществува традицията да изгарят кукла на стара дама в началото на Нова година. В Северна Италия тя се нарича Джубиана и има ясен келтски произход. Италианските антрополози Клавдия и Луиджи Манчоко в своята книга „Una casa senza porte“ („Къща без врати“) проследяват произхода на Бефана до неолитните вярвания и традиции. Екипът от антрополози също пише за Бефана като фигура, която еволюира в богиня, свързана с плодородието и селското стопанство.

 
 
Коментарите са изключени