shareit

Средновековните зайци-убийци – едно различно чувство за хумор от света на изкуството

| от |

Средновековието пази своите специални тайни. Със сигурност мнозина са запомнили този период с редица убийства, мъчения, революции и огромно количество войни и други човешки катаклизми, които по една или друга причина успяват да изместят погледа от изкуството.

Разбира се, творби не са липсвали, литературата се е опитвала да се наложи, музиката също се опитвала да проправи своя път, но покрай всичко това можем да зададем и един много важен въпрос: с какво са се забавлявали всички хора, когато е била необходима почивка и най-вероятно всеки е бил изтощен от всичките видове убийства и наказания, които светът може да предложи.

Отговорът се крие в изображенията на зайчетата. Това със сигурност е странен избор за мнозина, но нека започнем от факта, че изборът на творците не е случаен. Зайците, през целият си живот, са описвани като невинни и нежни създания, които имат нужда от защита и печелят аудиторията със своята красота, мека козина и невинен поглед. Те остават символ на беззащитност и точно по тази причина са се появили творци с чувство за хумор и различен поглед. Вместо да продължат традицията, някои творци започват да придават яростни и зловещи роли на животното, като в повечето случаи можем да попаднем на доста странни идеи, в които зайчето държи уред като брадва.

Добавени са и други специфични преживявания като извършването на убийство, разчленяването на човек и още много други. Вдъхновението за повечето животни идвало от средновековната книга на зверовете, в която се публикували всякакви небивалици относно някои хищници като пантерата, за която се споменава, че има атрактивен дъх за останалите животни и по този начин може по-лесно да намери плячката си, все пак тя сама пристигала, омаяна от аромата. Нека обаче се върнем на зайците. Още по времето на Плиний Стари, можем да открием действащи военни кампании срещу зайците. Той пише в една от всичките си книги, че зайците на Балеарските острови станали толкова много, че армията била принудена, за да ги избие, все пак те унищожавали посевите и обричали огромна част от човешката популация на глад.

Армията се намесила и в последствие успяла да намари значително популацията. И така насочваме вниманието си към XII и XV век, когато се раждат така наречените дролери – малки картинки, които комбинират текст и комбинация между хора и животни – животно с човешка глава и обратно. Именно там започват да се раждат и толкова вълнуващите картини. Можем да забележим зайче с бойни дуспехи и ярост срещу човека, тук творците изобщо не са си губили времето. В повечето случаи, изображенията показвали човешки качества като страх, подлост и слабост.

Често дори и религиозните лидери намирали място на листа хартия. Въпросните гротески винаги били идеалното място, където един човек да изрази истинските си емоции, използвайки изображенията на животни. Обидени имало, но имайки предвид, че този вид изображения успява да остане около 2 века в историята, очевидно се е радвало на почитатели. Векове по-късно се раждат карикатурите, които запазват острото чувство за хумор и все пак се забавя присъствието на комбинацията между хора и животни, както и чудатите животински форми, които бихме могли да открием.

 
 
Коментарите са изключени