shareit

Шекспир – един човек или много хора зад един псевдоним

| от |

От 400 години насам хората спорят дали Шекспир наистина е написал произведенията си или не. Добре де – хората всъщност спорят от поне 1785 г., когато Джеймс Уилмот може би изказва първата известна „антистратфордска теория“: идеята, че Уилям Шекспир, синът на търговец на ръкавици от Стратфорд на Ейвън, всъщност не пише пиесите и поезията си.

Wilmot

Джеймс Уилмот 

Уилмот е преподобен и литературен учен, а историята е, че през 1781 г., когато Шекспир е бил мъртъв вече близо 200 години, той се заема да напише обширна негова биография.

Уилмот направи всичко, което литературните биографи през 18 век правят, за да изследва дадена тема. Посещава родния град на Шекспир и всяка къща, която той може да е посетил в радиус от 80 километра. Обикаля и всички библиотеки из Стратфорд, в случай че някоя пази някаква кореспонденция.

Това, което намира, го изумява: Никъде няма документи, които да показват, че Уилям Шекспир от Стратфорд някога е чел книга или е написал писмо. По краищата на никоя книга няма шекспировия почерк, в края на никое писмо няма неговия подпис, няма надпис „собственост на Уилям Шекспир“ върху нито един том в никоя от библиотеките, няма абсолютно нищо.

Желаем цвят от свежите цветя,
за да живее вечно красотата.
И нека вехне розата, но тя
оставя свой наследник на земята.
А ти, пленен от свойта красота,
отдавайки й всеки жизнен сок,
богатството превръщаш в нищета,
свой собствен враг, безмилостно жесток?
Ти, с който тоя свят е украсен,
в нетрайното на пролетта съперник,
погребал в пъпка бъдещия ден,
еднакво си прахосник и скъперник.
От жажда за живот на смърт предаваш
това, което само предвещаваш.

Сонет 1, У. Ш.

Уилмот не можеше да приеме идеята, че изключително грамотните пиеси на Уилям Шекспир са написани от човек, който не е оставил никаква следа. Така той сам за себе си заключава, че Шекспир от Стратфорд не би могъл да напише пиесите на поета Шекспир. Най-достоверното му предположение е, че те са дело на вече високо образования Франсис Бейкън. Уилмот никога не е споделял идеята си публично, но неговият приятел Джеймс Кортън Коуел го прави в поредица от лекции през 1805г.

Но също така е много възможно и нищо от историята на Уилмот да не е вярно.

Лекциите не са открити до 1931 г., а специалистът по Шекспир, Джеймс Шапиро, убедително твърди, че най-вероятно те са били създадени през 20 век като отчаян опит да се засили теорията за Франсис Бейкън, когато е имало опасност тя да бъде засенчена от друга теория – че истинският Шекспир е граф Едуард де Вер от Оксфорд. Те използват език, който не се е ползвал в началото на 19 век, и се позовават на факти, които стават известни много след 1805 година.

Граф Едуард де Вер

Независимо дали Уилмот наистина е измислил антистратфордската теория, тя за пръв път става значително популярна през 1857 г., когато Делия Бейкън (няма връзка с Франсис) и Уилям Х. Смит, всеки отделно, публикуват книги, в които фигурира твърдението, че творбите на Шекспир най-вероятни са написани от Франсис Бейкън.

Двете книги стават сензация, особено тази на Делия Бейкън. Натаниел Хоторн написва увода към нея, а Марк Твен казва, че тя го убеждава напълно, че така нареченият „мъж от Стратфорд“ не би могъл да напише Шекспир.

Измъчен да блуждая, търся сън
в блажената прегръдка на леглото.
Но легна ли, отново литвам вън
в мечтите си по пътя на телото.
Мечтите ми навън политат пак,
към теб усърдно стотен път прииждат.
А моите очи покрива мрак,
какъвто само слепият е виждал.
И в мрака щом ликът ти заблести,
пред моя взор, лишен съвсем от зрение,
нощта изглежда приказна, а ти
си светло сякаш някое видение.
Тъй вечно в път се скитам, друже мой,
и ден, и нощ без отдих, без покой.

Сонет 27, У. Ш.

С течение на времето все повече знаменитости се застъпват за антистратфордската теория: Фройд, Уитман, Малкълм X, Хелън Келер, Орсън Уелс, сър Дерек Джакоби. И не е трудно да се види защо: Теорията е романтична, лъскава, вълнуваща и изпълнена с тайни конспирации. Според нея Уилям Шекспир е посредствен актьор, на когото се плаща от някой по-умен и по-богат, и по-добре образован, за да използва името му – някой като гениалния философ Франсис Бейкън. Или пък романтичния и трагичен Едуард де Вер, графа от Оксфорд. Или пък кралица Елизабет. Или пък конкуренцията на Шекспир – драматургът Кристофър Марлоу. (Според някои теории на конспирация Кристофър Марлоу дори е инсценирал смъртта си.)

Или пък Шекспир е цяла група хора! Може би са всички от изброените по-горе?

Дори Върховният съд се включва в спора. През 1987 г. съдиите Джон Пол Стивънс, Уилям Бренан и Хари Блекмун разиграват изкуствен съдебен спор по този въпрос. Бренан е в полза на това, че Шекспие е от Стратфорд, а Стивънс и Блекмун са против.

„Къде са книгите му? Не можеш да бъдеш учен с такава задълбоченост и да нямаш книги в дома си“, каза Стивънс. „Той освен това никога не е имал никаква кореспонденция със съвременниците си, никога не са намерени доказателства, че присъства на някое голямо събитие. Мисля, че доказателствата, че той не е авторът, са напълно достатъчни да се съмняваме.“

 

Професионалните шекспироведи обаче смятат, че антистратфордската теория е смешна – почти никой от тях не я приема сериозно. „Идеята има приблизително същата стойност, каквато тази за фалшифицираното кацане на Луната има сред астронавтите“, пише бившият професор Стивън Марке.

И действително има много причини да не я взимаме сериозно. Първо, въпреки предполагаемия потрес на Уилмот от липсата на следи от Уилям, „за Шекспир има повече материали, отколкото за повечето други от английския ренесансов театър“, пише ученият Ирвин Матус.

Имаме много писмени препратки към Уилям Шекспир, актьор, драматург и уважаван член на трупата, която първо се казва „Мъжете на Лорд шамбелана“, а след това и „Мъжете на краля“.

The Old Globe

Театърът The Globe, където трупата на Шекспир поставя

И имаме най-важното доказателство от всички: името на Шекспир всъщност е написано в пиесите му. Биха били необходими значително количество контрадоказателства, за да се опровергае това, а не само недостиг на кореспонденция и т.н.

Освен това, ако Шекспир е написан от някой от кандидатите на антистратфордистите, датите на пиесите му трябва да се променят. Например, Едуард де Вер умира през 1604 г. – същата година, в която Шекспир най-вероятно е написал „Крал Лир“ и много преди най-вероятно да е написал „Зимна приказка“ и „Бурята“.

Антистратфордистите манипулират креативно датите, за да заобиколят този проблем, но както Стивън Марк посочва, повечето от тях са тогавашният еквивалент на теория на конспирацията. „Не можеш да напишеш „Сън от лятната нощ“ преди да се е появила английска комедия.“

Бог Купидон почивал в сън дълбок.
Видели нимфи този рядък случай
и факела на дремещия бог
те потопили в пенестия ручей.
Потокът заклокочил с ясен звук.
Разплискал се, нагрял се до кипение…
И болните сега се стичат тук
от ручея да търсят изцеление.
Но Купидон, от погледа си той
доби искра за факела си смолест
и върху мен опита тоя зной…
И страдам аз сега от тежка болест.
Но ручей мен не ще ме излечи,
от този ад във твоите очи!

Сонет 153, У. Ш.

В основата на антистратфордската теория стоят социалните класи. Антистратфордистите посочват въпроса за образованието – как младо селянче би могло да напише пиеси от нивото на Шекспир. Къде научава френски, латински и гръцки? Не би ли трябвало пиесите да са написани от благородник с достъп до добро образование?

Но Шекспир най-вероятно се е образовал в гимназията в Стратфорд, където учебната програма обхваща по-голямата част от любимите източници на информация на поета и налага изучаването на гръцки, латински и други чужди езици. „Укротяване на опърничавата“, една от най-ранните му комедии, дори споменава същата книга по латинска граматика, която се използва в Стратфордското училище. Въпросът за образованието е прах в очите за истинския проблем за антистратфордистите: класата.

За антистратфордистите изглежда напълно невероятно, че „синът на майстор на ръкавици“, както казва Дерек Якоби в началото на „Anonymous“, с глас, капещ от снизхождение, би могъл да напише най-голямата литература в английския език. Това момче е толкова… обикновено. Израснало в бедност, от малък град и само с основно образование. Как можеше да постигне толкова много? Не е ли по-логично, ако пиесите са написани от благородник?

Това е вярата, която кара антистратфордистите да отхвърлят планините от доказателства и изследвания, които показват, че Шекспир от Стратфорд е истинския Шекспир.

 
 
Коментарите са изключени