shareit

Романът, в който няма нито веднъж буквата „е“

| от |

Като се има предвид, че „e“ е най-често използваната буква в английския език, можем да си помислим, че това е напълно невъзможно, но Ърнест Винсънт Райт заявява, че това не е чак толкова ограничаващо, колкото ни се струва. Например, около половината от 500-те най-често използвани думи на английски език изпълняват това условие и могат да се ползват. Един от по-трудните аспекти е просто да се избягва окончанието, с което се формира минало време в английския, „-ed“, както и други подобни ситуации. Една от тях е определителния член „the“, което може би е още по-голям проблем от окончанието. Това настрана, Райт все пак трябва да измисля всякакви оригинални и неудобни начини как да се изразява за определени неща, като например държавата „Турция“, която той нарича „национална птица за благодарност“ (на английски думата за Турция и думата за пуйка се пишат по един и същ начин – (Т)turkey – а в САЩ пуйка се яде за Деня на благодарността). „Сватбената торта“ пък нарича „удивителен хляб на кулинарното изкуство“.

Той написва романа си „Гадсби“ за малко по-малко от шест месеца, като започва през 1936 г. и завършва през февруари 1937 г. За да се избегне случайно да използва буквата „e“, той фиксира неподвижен клавиша на пишещата си машина.

Що се отнася до мотивацията му да пише романа „Гадсби“, за първи път идеята му идва след като научава, че буквата „e“ се среща в книги и други писания средно около пет пъти по-често от всяка друга буква на английски. По-късно се амбицира още повече, след като обсъжда намерението си да напише роман без буквата „е“ с хората и всички му казват, че това не може да стане, освен ако човек не загърби цялата граматики и не направи целия роман с абсурдни изречения.

След като приключва, той казва:

Първоначално докато писах, малки „е“-та се събраха като цяла армия около бюрото ми и всички с нетърпение очакваха да бъдат повикани. Постепенно, когато ме видяха да пиша още и още без дори да ги забелязвам, станаха неспокойни и с развълнувано шептене помежду си започнах да подскачат и да яздят писалката ми, гледайки постоянно надолу към листа, чакайки шанс да се спусна в някоя дума, досущ като морски птици, които гледат към водата за риба! Но когато видяха, че съм изписал 138 страници хартия за пишеща машина, се плъзнаха на пода и тръгнаха тъжно, ръка за ръка. Обръщаха назад и викаха: „Със сигурност трябва да имаш доста големи запаси, за да се справиш без нас! Защо, човече! Ние сме във всяка история, писана някога – стотици хиляди пъти! Това е първият път, в който сме изключени!

Ernest Vincent Wright - Author Photo

Ърнест Винсънт Райт

В началото Райт не успява да намери издателство, което проявява интерес към творбата му, така че след две години решава да я публикува самостоятелно и се спира на Wetzel Publishing Co. в Лос Анджелис. За негово съжаление обаче се случват две неща, които спират публикуването на книгата. Първо е, че в склада на Wetzel става пожар, в резултат на който не само, че един пожарникар губи живота си, но и огромната част от копията на романа са унищожени. Второто нещо, което се случи, е че самият Райт почива само два месеца след публикуването на книгата, на 67-годишна възраст.

Тъй като няма вече който да я лансира и има едва няколко оцелели копия, „Гадсби“ изпада в неизвестност. Постепенно обаче през годините натрупва популярност и днес е нещо като класика, макар и в категорията на „странните“ произведения, а не заради своите художествени качества. Въпреки това, благодарение на известността си и това, че има малко бройки, днес едно копие от първия тираж на романа, дори и такова, което не е в особено изрядно състояние, държи цена и може да струва около 4000 – 5000 долара.

Малко е известно за Ърнест Райт освен разни подробности около романа и че е написал още три други книги: „The Wonderful Fairies of Sun“ през 1896 г., „The Fairies That Run the World and How They Do It“ през 1903 г. и „Thoughts and Reveries of an American Bluejacket“ през 1918 г. Написва и комично стихотворение, което става много леко популярно – „When Father Carves the Duck“. Относно това, което е правил през останалата част от живота си, има противоречиви сведения. Той е или англичанин, или американец. Известно е, че е посещавал Училището за механични изкуства към Масачузетския технологичен институт, което е имало двугодишна програма за ученици от гимназията. Вместо нормалните гимназиални предмети, тази програма се фокусира върху обучението на тийнейджъри в практически умения като металургия, дърводелство и други подобни. Не се знае дали завършва, тъй като го вписват като „специален ученик“ на втората му година и няма достоверна информация за дипломирането му.

 
 
Коментарите са изключени