shareit

Какво пропусна Омир в своята легенда за Троя

| от |

Ахил завърза с единият край на въжето краката на човека, когото току-що беше убил в двубой – Хектор, герой на троянците – а другия край завърза за колесницата си. Качи се на нея и потегли, влачейки падналия си враг около стените на Троя, така че всички вътре да видят съдбата, сполетяла най-смелия им и най-благороден защитник. След това унижение Ахил се върна обратно в гръцкия лагер, където през следващите 12 дни той още повече осквернява тялото на Хектор, като и отказва да го предаде, за да бъде погребан според ритуалите. Чак когато боговете се намесват, Ахил връща Хектор на баща му.

Разказът е един от най-смразяващите – не само за смъртта на войн в битка, но и за неуважението към тялото му – в текста на Омировата Илиада, епична поема за съдбовните опити на гърците да обсадят град Троя . Сцената съдържа всичко, което за древните гърци и троянци е най-доброто и най-лошото във войната. Той предлага на Ахил възможност за вечна слава, побеждавайки най-големия воин на Троя, като същевременно показва как войната може да доведе до това човечеството да пренебрегне своите най-основни принципи и да деградира в нещо по-малко от човешко. Налага се самите богове да напомнят на Ахил за това.

Илиада на Омир е приказка за кръвопролития, завоевания, борба, загуба, съдба, героизъм и слава, съсредоточена в легендарната 10-годишна кампания на гърците. Това е война, водена уж заради едно събитие: троянският принц Парис краде Елена, най-красивата жена в света и съпруга на Менелай, крал на Спарта. За да поправи тази грешка, Менелай, подпомогнат от други гръцки царе и войни, включително брат му Агамемнон, Одисей, Аякс и Ахил, отплава с огромна войска до Троя и тръгва на война срещу Парис, брат му Хектор, баща им Приам и троянския народ.

Cheval de Troie d'après le Virgile du Vatican

Скандалният трик с троянския кон

Начинът, по който завършва войната, е най-известният елемент от цялата историята. Гърците, неспособни да спечелят ясна победа на бойното поле – дори след като Ахил убива Хектор – използват хитър трик. Те построяват голям дървен кон, скриват вътре някои от най-добрите си бойци и го дават като „умилостивителен подарък“ за троянците, преди да съберат лагера си и привидно „да отплават“. Вярвайки, че войната е спечелена, троянците взимат коня зад градските стени, възнамерявайки да го използват, за да почетат боговете. Същата нощ скритите гърци излизат, убиват пазачите и отварят градските врати, за да позволят на цялата гръцка сила да нахлуе. Приам, царят на Троя, е заклан заедно с всеки троянски мъж – възрастен или дете – докато жените и момичетата са поробени. Гърците изгарят Троя до основи. Що се отнася до Елена – съпругът й Менелай настоява той да я убие, но отново е завладян от красотата й и не успява да се накара да го направи.

Трикът с троянския кон е краят на войната и се помни като една от най-скандалните военни маневри в историята. И все пак всъщност не е спомената от Омир. Илиада завършва със смъртта и погребението на Хектор, когато боговете най-накрая убеждават Ахил да спре гаврите с трупа и да го върне на троянците, за да си го погребат.

Много събития се случват между това и построяването на коня. Самият Ахил е убит от Парис, след като е уцелен със стрела в петата, единствената уязвима част от тялото му, откъдето идва и изразът „Ахилесова пета“. На свой ред Парис също ще срещне края си, след като пък той е уцелен от стрела, изстреляна от гръцки войн. Двама други гърци, Одисей и Аякс, успяват да извлекат тялото на Ахил, но в крайна сметка се сбиват за бронята му и загубилият спора Аякс полудява и се самоубива. Всички подобни разкази за случилото се след падането на Хектор идват от източници, различни от Илиада.

Всъщност епичната поема също не започва в началото на десетгодишната война, с отвличането на Елена от Парис. Цялата Илиада – 15 693 стихотворни реда – се фокусира върху само няколко седмици в последната година от Троянската война.

Achilles fighting against Memnon Leiden Rijksmuseum voor Oudheden

Гневът на Ахил

Епичната творба на Омир започва с разногласие в гръцкия лагер между лидерите. Полубогът Ахил, най-силният от всички, се чувства огорчен, тъй като вярва, че не е получил количеството почести, които заслужава от своите съграждани гърци, и така решава да се оттегли от борбата срещу Троя. Той седи на плажа и плаче от несправедливостите, които са му причинени, и дори се моли на боговете гърците да паднат от троянците без него, за да бъдат принудени да осъзнаят стойността му. Зевс, цар на боговете, се съгласява с искането на Ахил, и гръцките сили не постигат никакъв напредък срещу троянците.

Всеки от многото богове на Олимп си е избрал страни в битката, като някои подкрепят гърците, а други са на страната на Троя. Докато войната бушува, няколко богове се намесват като защитават своя фаворит или нараняват врага му. Когато Ахил се оттегля обаче, Зевс най-накрая забранява на другите богове да се включат и троянците, водени от Хектор, стигат до гръцкия лагер и са на ръба да запалят корабите им. В този отчаян момент гръцките лидери молят Ахил да се върне в битката. Той все още отказва, но позволява на най-близкия си спътник Патрокъл да носи бронята му на бойното поле, за да вдъхнови мъжете. Но когато Патрокъл влиза в битката, той се изправя срещу Хектор и е свален.

Смъртта изпраща страдащия Ахил в ярост и той обещава да отмъсти на Хектор. С нова броня, направена за него от бог Хефест, той пристига с колесницата си до стените на Троя и се изправя срещу троянския воин. Хектор игнорира предупрежденията на боговете и се бие с Ахил ,в следствие на което е прободен с нож през врата и умира.

Събитията от останалата част от войната и действително как е възникнала тя се разказва не от Омир, а в по-широк цикъл от епични поеми на други писатели. От други източници се появява „Решението на Парис“, като се твърди, че троянският принц не взима внезапно решение да отвлече Елена. Историята наистина започна, когато Ерида, богинята на раздора, поднася златна ябълка, която да се даде на „най-справедливата“ богиня. Три претендират за ябълката: Афродита, богиня на любовта; Атина, богиня на мъдростта, и Хера, съпругата на Зевс. На Зевс е дадено да реши коя да я получи, но вместо това той я дава на човек, който да избере: Парис от Троя.

И трите богини се опитват да го подкупят. Атина обещава победа във война и мъдрост; Хера обещава господство на Азия; а Афродита – ръката на най-красивата жена в света, Елена от Спарта. Парис дава ябълката на Афродита, която гарантира, че Елена ще се влюби в него.

Когато съпругът на красавицата, Менелай, крал на Спарта, разбира, той призова останалите гръцки царе да се присъединят към него, за да я спечели. Стотици региони изпращат своите воини на първата голяма среща на армията в Аулис, откъдето възнамеряват да отплават за Троя. Там предсказателите прогнозират, че кампанията ще отнеме десет години. Отплавайки за Троя, флотата по погрешка атакува грешното място и е изпратена с бой обратно към Гърция. Необходими са години, за да се събере друг флот при Аулис за втора кампания, но този път водачът Агамемнон трябва да успокои богинята Артемида в замяна на благоприятни ветрове, които да го доведат до Троя. Тя иска кралят да жертва собствената си дъщеря Ифигения.

С направената саможертва гръцките войски отплават отново и успяват да стигнат до плажовете край Троя. Те обаче не прекарват десетилетие, обсаждайки града. Те бродят нагоре-надолу по брега и атакуват Троя чак през десетата година, откакто напускат Аулис за първи път, както бяха казали гадателите. Изминават само няколко седмици през тази последна година от кампанията, в която се развива действието на Омировата Илиада.

 
 
Коментарите са изключени