shareit

Проклятията на мумиите са плод на фалшиви новини и завист

| от |

Последното голямо откритие на златната епоха на египтологията – и първото в новата ера на средствата за масова информация – откриването на гробницата на момчето крал, е сензация, за която се говори в медиите и по която се заснемат множество кинохроники. Вътрешната камера е пробита от археолога Хауърд Картър на 16 февруари 1923 г. и до април екстравагантния инвеститор на Картър Джордж Хърбърт, 5-ти граф на Карнарвон (често наричан „лорд Карнарвон“) е мъртъв. Причината е ужасяваща – Карнарвон засяга възпалено ухапване от комар, докато се бръсне, което причинява отравяне на кръвта и пневмония.

Tuts Tomb Opened

Хауърд Картър с мумията

Изкушаващо е да проследим „проклятието“ обратно до кореспондента на Daily Mail Артър Уейгъл, който се разбеснява срещу Карнарвон, който дава ексклузивен достъп до конкурентите му от Times. Разочарован от това, че няма достъп до гробницата, Уейгъл – заедно с други новинари в същото положение – започват да измислят всякакви истории, като например, за смъртта на канарчето на Карнарвон, което е хванато от кобра в деня на отварянето на гробницата. Това е лоша поличба, тъй като емблематичната златна и синя глава на Тутанкамон все пак е увенчана с плюеща кобра – символът на богинята Уаджет, чиято роля е да защитава фараоните.

CairoEgMuseumTaaMaskMostlyPhotographed

Страстен египтолог, направил много за популяризирането на темата във Великобритания, Уейгал не е никак суеверен, но поради липса на алтернатива, се опитва да привлече внимание по малко аморален начин. Докато професионализмът – и разумността – му пречат всъщност да обвини някакви древни магически сили, той със сигурност вкарва достатъчно намеци в тази посока, за да могат читателите му да останат с точно каквото впечатление иска. В „Тутанкамон и други есета“ (1923) си спомня, че е възхитен от тържествеността на отворената гробница и ужасен от отношението на Карнарвон, което описва като „пророческо изказване“:

Обърнах се към човека до себе си и казах: „Ако той слезе в гробницата в този дух, давам му шест седмици живот.“

Като перфектен пример за това, че Уейгъл ясно знае какъв театър прави, в друго есе той предизвиква чувство на съпричастност към ексхумацията на мумифицирания монарх като я представя като събуждане на мъртвец:

Отварянето на тази гробница в съзнанието ми е все още като притесняване на спящ човек. Сякаш е някой, който е изоставен по погрешка, някой, който е сам в извънземна епоха и който е събуден ще се изправи пред хиляди втренчени очи, не изпълнени с благоговение, а с любопитство.

Рекс Енгелбах, главният инспектор на антиките в Горен Египет, твърди, че Уайгал „е изровил старата история за лошия късмет, идващ от египетски гробници, и когато аз и съпругата ми протестирахме срещу това, той каза: „Но вижте как обществеността ще му се нахвърли.“ „Дори и без ранното участие на Уейгал, много спиритисти, клюкари и измамници нямат търпение да видят ръката на отвъдното – и техните активисти в пресата с радост ги хранят с глупости.

Създателят на Шерлок Холмс и постоянен спътник на всякакъв вид глупости, сър Артър Конан Дойл, говорейки пред журналисти в Ню Йорк (Western Daily Press от 6 април), споменава „зъл елемент“ и дългият обхват на Асоциацията на пресата радостно разпространява неговите думи по целия свят. Авторът отдавна е загубил всякакво уважение заради манията си по свръхестественото, но странните му изказвания продължават да привличат внимание. С искрено убеждение Дойл обяснява, че този елемент е „изкуствено нещо, проникнала сила, която може да бъде създадена чрез духовни средства“.

И продължава:

Веднъж имало мумия в Британския музей, за която се смятало, че се пази от един от тези елементи, тъй като всеки, който влезе в контакт с нея, го наляга скръб. Става въпрос за мумията на кралица и дори един от моите скъпи приятели, журналист, който разследваше нещастията, сполетели онези, които оправят с мумията, самият той беше поразен от коремен тиф и почина.

От своя страна Британският музей се опитва да опровергае тези думи:

Никой от служителите на египетския отдел на Британския музей не знае за съществуването на такава мумия. В отдела има от много години част от дървен саркофаг на мумия, за която отдавна са актуални различни глупави истории, но към които служителите на отдела не нямат никаква вяра.

 
 
Коментарите са изключени