shareit

Произходът на играта Камък, ножица, хартия

| от |

Игрите с ръце изглежда датират откакто хората въобще имат ръце. По-конкретно произходът на Камък, ножица, хартия идва от Китай преди около 2000 години, въпреки че документираните доказателства за това са оскъдни. Нещата започват да се проясняват около 17 век, когато някои от игрите с ръце се научават и в Япония, където са описани в текст по-обстойно. Има много варианти и начини за игра, те се наричат със събирателното сансукуми-кен. Пример за един от вариантите е муши-кен, където вместо камък, ножица и хартия, се правят знаци, които означават жаба, плужек и змия – палецът е жабата, която побеждава плужекът, малкият пръст е плужекът, който побеждава змията, а змията се символизира от показалеца и съответно побеждава жабата.

Mushi-ken (虫拳), Japanese rock-paper-scissors variant, from the Kensarae sumai zue (1809)

Муши-кен

Ако и вие като нас се чудите как един плужек може да победи цяла змия, ето ви официалната хипотеза. Когато японците приемат играта от китайците, те тълкуват неправилно йероглифа за един определен вид отровна стоножка, която явно е напълно способна да отрови змия, и вместо нея играят играта с плужек. 

Прекият предшественик на Камък, ножица, хартия е играта жан-кен, която се играе в Япония още от 17 век и съответно използва мимиките за камък, хартия (или плат) и ножица, които знаем всички.

Kitsune-ken (狐拳), Japanese rock-paper-scissors variant, from the Genyoku sui bento (1774)

Друга популярна версия е Китсуне-кен. Тя се игра с ловец, кмет и лисица.

Любопитно е да се отбележи, че до сравнително скоро тези игри са се играли при пиене на алкохол и били много популярни в японските и китайските бардаци. Освен при пиене те се използвали и с цели, подобни на стрип-покера.

С времето този тип игри излезли от публичните домове и станали доста популярни сред децата в началото на 19 век. Например, в документ от периода Бунка (период от японската история, датиращ от януари 1804 до април 1818), авторът се забавлява на гледката деца да играят игрите, типични за публичните домове: „Преди децата взимаха по един клон и го яздеха или се замеряха с миди. Днес децата… те играят муши-кен, фокс-кен и оригиналния кен. Колко забавно!“

Как обаче достига до останалата част от света – това щя стане съвсем скоро, според източниците някъде между 20-те и 50-те години на 20 век. Например, една от най-ранните препратки към играта извън Япония, идва от Франция през 1927, където се нарича „ши-фо-ми“. Друга пък идва от Великобритания през 1924, където се казва „жот“. И още една от 1933 в книгата „Compton’s Pictured Encyclopedia“ като във всички тези случай се обяснява, че играта идва от Япония. Авторите след това обясняват правилата и начина на игра.

Що се отнася до това защо тази конкретно версия става популярна по целия свят, а не някоя друга или пък защо само тази версия става популярна без никоя друга – твърди се, че успехът на играта се дължи на простотата и яснотата й, които я правят много бърз и лесен начин за решаване на спорове, определяне на ред и така нататък.

Прехвърляме се в днешни дни, когато играта вече се играе състезателно като спорт, а турнири се правят от няколко организации от различни държави. Например, през 2002 братята Уолкър създават Световната КНХ общност и описват правилата, по които ще се играят организираните от нея състезания. Те организират и провеждат Световното първенство по Камък,ножица, хартия в Торонто всяка година от 2003 до 2009 като то дори в един момент се предава по телевизия Fox Sports Net.

Мъжете като цяло е по-вероятно да започнат с камък, а жените – с ножици. За да увеличите шансовете това да се случи, не давайте на опонента си време за мислене – щом го предизвикате, веднага започнете отброяването.

Също така, ако някой направи едно и също два пъти поред, то шансът да го направи и трети път е нищожен. Затова ако някой два пъти поред покаже ножица, на третия път покажете камък или хартия, с което ще увеличите шансовете си за победа или просто отново ще направите равен.

Гледайте внимателно. Аматьорите (тоест всички) ще тръгнат да местят пръстите си при финалното спускане на ръката. Ако имате бързи рефлекси, можете да се възползвате от тази дилетантска грешка.

По турнири често се е използвала тактиката единият от опонентите да изкрещи в лицето на другия какво ще покаже, за да го заблуди и да наруши концентрацията му. Няма официални сведения дали и колко този прийом работи, но всеки случай прави играта малко по-забавна.

 
 
Коментарите са изключени