shareit

Произходът на 420

| от |

Числото 420 е емблематичен символ за една определена суб култура – почитател на градинските култури. Марихуаната все още се преследва от закона в много страни, включително и в България, но покрай нея съществуват много мистични истории. Откъде идва мистиката около легендарното число 420, което така или иначе се използва за маркирането на употреба, покана за употреба и евентуално пренасяне. Според мнозина, 420 е валентната маса на химичното съединение, което се намира в канабиса. Според други е специален код, използван от полицията при залавяне на дилъри. Легендите са много, но истината е само една и смятаме да я разкрием в следващите редове.

Пренасяме се в далечната 1971 г. в Марин Каунти, Калифорния. Там група тийнейджъри с гръмкото име „The Waldos“ започват да издирват легендарното растение в гората, за да може да проведат различни научни експерименти. В историята се разказва, че член на бреговата охрана споделил къде е засадил въпросното цвете – близо до станцията на бреговата охрана, ако се чудите. Той направил карта на господата и им заявил, че всичко намерено остава тяхно, стига да успеят да го открият в правилната посока. И така с карта и цяло съкровище някъде в гората, групата е готова. Уговорката за среща е в 4 часа и 20 минути след училище, близо до статуята на Луи Пастьор. Преди тръгване ще изпушат по една цигара и след това ще започнат издирването.

800px-420Louis

Легендарната статуя на Луи Пастьор

Снимка: By Photograph: Sapphic, (Sculptor – Beniamino Benvenuto Bufano (1898–1970)) – Own work, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2378767

Един от членовете на групата по-късно разказва, че подобни сбирки идвали с код „Луи 420″. В течение на времето станало ясно, че Луи отпада от класацията и остава само числото. Кодът обаче нямало как да се популяризира, ако не участвали приятели и роднини. И след време всички започнали да използват 420 за маркирането на приятните преживявания. В един момент се появили и членове на групата Грейтфул Дед, които прекарали 70-те и 80-те години в концерти из целия свят. Те обикаляли навсякъде, но взели културното наследство от малкия град. През 90-те години репортерът Стивън Блум започнал многократно да използва същия термин, а много скоро и списанията предпочитали този вариант за илюстриране на консумацията. Впрочем точно Стивън може да е отговорен за окончателното разпространение. Връщайки се обратно на горските любители, те така и не успели да открият своето цвете, като утешителна награда са успели поне да оставят следа за себе си. Горкият Луи Пастьор продължава да е известен само със своята пастьоризация, но какво да се прави.

 
 
Коментарите са изключени