shareit

Подвийте коляно пред Кралицата на криминалния жанр

| от |

Те се събират заедно. Около десетима са. Обикновено на малко пространство – провинциална къща, аварирал влак, пустинен остров, девическо училище. Всички седят тихо, когато настъпва смъртта. Сред тях има детектив, който поема нещата в свои ръце. На финала същият този ги събира и разкрива всичко – име, мотив, начин на извършване на убийството. Човекът или вече се е самоубил или излиза тихо без да протестира, придружен от полицията. Познат ли ви е този сюжет? Естествено говорим за Агата Кристи – Кралицата на криминалния жанр. Един от най-продаваните автори в историята на литературата. Създателка на най-пъстрия образ в криминалетата – Еркюл Поаро. Създателка и на любимата ни стара мома – госпожица Марпъл.

Защо Агата Кристи е Кралицата на криминалния жанр? Какво има в книгите й? Защо не можем да им се наситим? Защо всяка една от тях е уникална, въпреки, че са писани по един и същи модел? 

Агата Мери Клариса Милър е предопределена да бъде разказвач на истории още от дете. Родена е в английския град Торки на 15 септември 1890 г. в семейство със средни доходи и положение в обществото. Като всяко дете, което няма без братя и сестри или има такива но те са по-възрастни, тя расте без приятели. Не ходи на училище, защото се обучава вкъщи. Някой трябва да запълни празнините и въображаемите светове предлагат безкрай възможности. Тя играе с часове в градината на Ашфийлд (родният й дом), където създава свой свят със свои истории, свои герои и интриги. Срамежлива е, така че това е поредната причина да се отдели в света, който сама създава – онзи с въображаемите котки, кучета и птици.

Като младо момиче желае да стане оперна певица, но гласът й не й го позволява. Затова остава една единствена възможност – да си намери съпруг и да стане домакиня. Намира го – красивият и мъжествен Арчибалд Кристи. Женят се и им се ражда дъщеря – Розалинд.

По онова време криминалният жанр е във върха си. Времето около първата световна война, всеки иска да чете криминални истории и всеки, който иска да пише, се впуска в жанра. Заплатата на Арчи е малка, трябват доходи. Агата е домакиня и трябва да си запълва времето с нещо. Започва да пише. В началото стилът й не е толкова усъвършенстван, но дава на читателите това, от което се нуждаят – мистерия за разгадаване. По време на войната работи като медицинска сестра и аптекар. Оттам идват и предпочитанията й към отровата като средство за убийство. В книгите й отсъства насилието. Сама тя не го обича. Детективите й не носят пистолети. Никой не се бие като в екшъните. При нея фокусът е на друго място – в любимите сиви клетки на Поаро.

Рядко ставаме свидетели на убийството. То се случва някъде зад страниците, в другата стая обикновено. Жертвата е някой, на когото не симпатизираме, дори да усещаме че трябва. Може да е бутната по склона на хълма, отровена, наръгана, простреляна или удушена. Често е богат човек, понякога старец, който обвинява децата си, че желаят смъртта му, за да получат наследството. Често пъти е прав – най-използваният мотив в романите на Кристи са парите (заедно с омразата).

Най-известните й образи са Еркюл Поаро и госпожица Марпъл.

Поаро е възрастно конте, пенсионер от белгийската полиция, който живее в Англия и от време на време се заема с някой случай. Боядисва косата си, поддържа безупречните си мустаци и пуши тънки руски цигари. Госпожица Марпъл е негова противоположност. Тя е старата мома, която живее в провинциално село и всички я подценяват. Тя седи спокойно в стола си, плете и никой не подозира че сетивата й усещат и най-малката промяна в обстановката. Под умелото прикритие на безобидна старица, тя получава повече информация от полицията и накрая успява да разплете мистерията.

Агата Кристи е майсторка във воденето на читателя за носа. Сюжетите й са пълни с многозначна информация, която може да бъде тълкувана в правилната посока само от добре запознатите с творчеството й читатели. Героите и историята имат богата биография, за която ние често не сме уведомени и разбираме чак накрая. Понякога става въпрос за едно изречение, което обаче може да разкрие целия сюжет, ако четем внимателно. През годините самата авторка получава критики за прикриването на информация от читателя. Всъщност тя винаги е твърдяла, че убиецът в романите й е този, който е най-очевиден. Нима това не е самата истина? Нима съдията Уоргрейв се държи като обикновен арбитър? Разбира се, че не. Фонът понякога обърква, но тези които гледат отвъд него ще видят кой го е направил винаги.

Някои оспорват качествата й на писател, твърдейки, че не е толкова добра. По-скоро популярна. Факт е, че сред 80-те й романа има добри, лоши и гениални. Онова, което прави Агата Кристи един от великите писатели са нейните диалози и детайлите. Героите говорят от свое име, усещаш, как авторът спира да бъде писател и се превръща в стенограф. Нейните персонажи живеят собствен живот, всеки носи своята индивидуалност и тя винаги е подплътена. Няма самоцелни действия или думи. Другото е детайла. Случайно подхвърлена реплика, детайл в интериора на стаята, стих от поемата. Всичко това е използвано по най-добри начин в романите. Така че, Агата Кристи е много повече от писател, въпреки критиките към еднаквия сюжетен модел.

Тя е писателят, който рисува Близкия Изток такъв какъвто бихме искали да бъде. Такъв какъвто днес не го познаваме. Изтокът с неговите разкопки, пъстрота, място на културен разцвет, незасегнато от военните конфликти на днешния ден. Това е загубеният свят на Багдад, Месопотамия, Египет, който копнеем да посетим днес. Агата Кристи прави портрет на времето, в което живее. Всичко е отражение на действителността – героите, тяхното обществено положение, народопсихология.

Днес се навършват 127 години от рождението на Агата Кристи – Кралицата на криминалния жанр. Авторът, който издига детективските романи на друго ниво, разбивайки клишето, че те са „лека“ литература. За леките читатели те винаги ще си останат лека литература. А онези, които виждат книгите й като повече от средство за уплътняване на времето, винаги ще намират смисъл в думите й.

 
 
Коментарите са изключени