shareit

Първият в България: Театър

| от |

Народно читалище „Добри Войников“ е основано в началото на 1856 година в град Шумен от Сава Доброплодни. Редом с читалищата в Свищов и Лом, които се появяват през същата година, то слага началото на българското читалищно дело. Именно в него, през август 1856, се поставя и първото в България театрално представление. То е преведена от гръцки от Доброплодни и адаптирана за българска публика комедия „Михал Мишкоед“.

Kliment of Tarnovo

Васил Друмев 

В нея играе лично Васил Друмев (1841 – 1901) – български писател, духовник и политик от Консервативната партия. Друмев е автор на първата българска повест и първата българска драматична пиеса с оригинален сюжет, а след Освобождението става митрополит на Търновската епархия и два пъти е министър-председател на България. Когато играе в пиесата, той е още ученик.

Sava-Dobroplodni

Сава Доброплодни

На представлението идва многобройна публика – учители, интелигенция, представители на еснафите, французи и англичани, останали след Кримската война, турски военни, първенците на всички етнически общности в града.

Ловченскый-тъ владыка

„Ловченскийт владика“

Първата оригинална авторска драматургична творба у нас е дело на Теодосий Икономов, казва се „Ловченскийт владика или бела на ловченскийт сахатчия“ и е комедия. Публикувана е през 1863 г., но Икономов я измисля шест години по-рано.

Според някои източници, игрални представления се играят още през 1813. Хаджи Минаса Пъжъшкян – известен арменски търговец и пътешественик – в пътеписа си „Пътешествие в Полша и други места…“ (Венеция, 1830 г.) пише, че в местното театро в Шумен е било дадено „вечерно зрелище“, в което играели трима мъже. На спектакъла присъствали гръцки духовници. Макар че представлението е било по случай празника на славянската писменост, то е било на гръцки език и „никой не смеел да говори за този празник на Кирила и Методия, тези, които са написали българската азбука, защото гърците не им разрешават да го правят на български“.

BASA-Shumen-33K-3-21-1-Dobri Voynikov (cropped) Криворазбраната цивилизация

Началото на българския театър бележи името на Добри Войников (1833 – 1878). Той е български възрожденски учител, драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец. Добри е и пръв български режисьор и автор на театрални пиеси като най-известна от тях е „Криворазбраната цивилизация“ от 1871 г. Тя е смятана за най-добрата българска комедия до началото на 20 век. Учи при гореспоменатия Сава Доброплодни, а след това през целия си живот е учител. Принуден е да бяга в Румъния. В Браила в края на 1865 г. Войников организира българска любителска театрална група, която и ръководи 5 години и която за пръв път в историята на българския театър привлича актриси. През 1869 г. става един от учредителите на Българското книжовно дружество или както го знаем днес – БАН. От 1870 до 1876 г. продължава да се занимава с театър в Букурещ, Гюргево и Шумен, където се връща през 1874 г.

BASA-1692K-1-994-37-Nikolai Masalitinov

Николай Масалитинов

Първият професионален театър в България обаче е създаден от двама французи на име Босси и Брюн през 1881. Те купуват бивша бейска къща в Пловдив, която превръщат в хотел. За да се конкурират с два други хотела в града, правят в двора на къщата нова сграда сграда – за театрални представления. Така се появява първият театрален салон у нас. Той се казва Международен театър „Люксембург“. Това се случва близо 20 години, след като в България са изиграни първите театрални постановки.

През 1913 г. бушува голям пожар в сградата на театър „Люксенбург“, тя изгаря и с това прекратява дейността си. Днес театърът носи името на смятания за родоначалник на съвременната театрална школа в България артист и режисьор Николай Масалитинов.

Николай Масалитинов е роден в Харков само година преди  театър „Люксенбург“ да бъде основан. Той пристига в България през 1925 (след като веднъж е отказал предложение на Сирак Скитник в 1923) и става главен режисьор в Народния театър в София, какъвто остава до 1944 г. и е режисьор от 1944 г. до смъртта си през 1961 г. Поставя близо 140 пиеси, сред които са: „Ревизор“, „На дъното“, „Албена“, „Милионерът“, а в някои и играе от тях. През 1955 г. играе и ролята на княз Горчаков във филма „Героите на Шипка“.

През 1925 г. открива драматична школа към Народния театър, която по-късно се преобразува във Висш институт по театрално изкуство и ще носи това име до 1995, когато ще се прекръсти на Национална академия за театрално и филмово изкуство. На името на Николай Масалитинов е наименуван Пловдивският драматичен театър.

 
 
Коментарите са изключени