shareit

Нежната страна на изкуството: Възходът и падението на Били Холидей

| от Маргарита Капитанска |

Тя оставя изключително наследство в джаз музиката, а следата й в световната културна история е вечна и незаличима. Силната емоционалност, която се усеща в изпълнението на всяка нейна песен, със сигурност се дължи на нелекия ѝ живот, изпълнен с неконтролируем хаос. Въпреки това творчеството й остава безсмъртно и рисува спомени за едни други години, когато расовата нетолерантност в САЩ насажда страх у едни и вдига на бунт други.

Вероятно Били Холидей, известна и с прякора си Лейди Дей, е една от най-трогателните и неподправени джаз певици за всички времена. Родена е на 7 април 1915 г. и 44 години по-късно, когато намира смъртта си, тя продължава да има дълга кариера, превръщайки се в културна икона. Но да се опитваме да разгледаме живота ѝ на обикновена жена, преминала през множество изпитания и страдание, означава да разберем Били Холидей напълно погрешно. 

Звученето на гласа й все още кара хората да прибягват до метафори, за да обяснят силата, с която им влияе. Той има способността да докосва най-дълбоките ни емоции, защото именно до това се опитва да достигне и самата Холидей в собствения си живот. И тук се ражда парадоксът между певицата, способна да подчини за секунди публиката с чувствения си глас, и обикновената жена, бореща се със собствените си дълбокo емоционални травми, които никога няма да се научи да разбира.

Billie Holiday 1917

Били на 2 годинки

Как преживяванията в детството ни продължават да ни влияят и в зряла възраст все още е въпрос, който няма конкретен научен отговор. Но едно е ясно – степента на емоционална подкрепа, която детето получава в ранна възраст, има сериозно отношение към социалния му живот и романтичните му връзки в бъдеще. Може би точно травматичното детство на Били Холидей е отрязъкът от време, повлиял силно живота ѝ. 

Певицата е извънбрачно дете на 19-годишната афроамериканка Сади Фейгън и 16-годишния музикант Кларънс Холидей. Кръщават я Елианора – име, което ще остане безизвестно за света. Когато родителите на Фейгън разбират, че е бременна, тя бива изгонена от вкъщи, а емоционалният хаос, в който Били се лута до края на дните си, започва още в утробата.

След раждането си малката Елианора постоянно е оставяна на грижите на роднини, не посещава редовно училище, а на 11 претърпява опит за изнасилване. На 14 вече има сериозен сблъсък със закона, след като е арестувана по улиците на Харлем за проституция. Тези тежки събития, които претърпява само до началото на тинейджърските си години, може би биха могли да обяснят формирането на крайно зависимата ѝ личност, желаеща да намери човек, когото да я обича, дори с цената да търпи физическо насилие. Зависимост към наркотиците и алкохола пък съпътстват Холидей до самия край.

Погледнато отстрани сякаш животът на джаз певицата е завладян от тъмни и разрушителни сили, готови да я унищожат. Тя така и не се примирява с личните си демони и голяма част от дните си прекарва в бягство от тях, замествайки неприятните чувства с преследване на удоволствия, силно отсъстващи в детството ѝ.

От ранните си тинейджърски години Холидей свързва марихуаната и алкохола с хубави изживявания. Това продължава и по баровете на Харлем от края на 20-е и началото на 30-е години, където Били се забавлява и пее за бакшиши, без да се притеснява, че този живот би попречил на бъдещата ѝ кариера на певица. Това нейно поведение изобщо не се нрави на Джон Хамънд – нейн покровител и продуцент и когато през 1939 г. Холидей се запознава със саксофониста Бъди Тейт, с когото започват да работят заедно и в последствие имат любовна афера, самият Тейт я предупреждава – „Госпожо, не може да сте надрусана през цялото време. Не и всеки ден”. Тя обаче не се вслушва в думите му.

Две години по-късно, когато прекратява отношенията си с музиканта, Холидей се омъжва за Джими Монро, който е дребен дилър на наркотици. Тогава марихуаната бива заместена от опиум, а по-късно и от хероин. В този период тя харчи огромни суми пари, само и само да угоди както на себе си, така и на друг дилър, превърнал се в нейн нов любовник – Джо Гай.

Billie Holiday mug shot

Сблъсъкът с наркотиците изиграва лоша шега на Холидей. В опит да защити и предпази Луис Армстронг от ареста, който е обвинен за притежание на забранени вещества, мениджърът й Джо Глейзър, по това време мениджър и на Армстронг, сътрудничи на правоприлагащите органи и през 1947 г. тя е арестувана по същото обвинение. 

Зад този случай обаче стои и нещо друго. Една от най-известните песни в репертоара на певицата – Strange Fruit, засяга темата за бруталното отношение към чернокожите в американския Юг в началото на XX в. По това време антирасизмът е тема табу и почти никой не се осмелява да говори открито за него. Така смелостта й се оказва пословична, но и й привлича много врагове, които по-късно отмъщават на Били не само като отнемат свободата й. Най-силно я поразяват, когато й забраняват да пее, отнемайки й документа, позволяващ на джаз изпълнителката да излиза на сцените в нощните клубове на Ню Йорк.

След година в затвора Холидей излиза чиста и прави два концерта в Карнеги Хол, но бързо се поддава на зависимостта и до януари 1949 г. нейният лик отново е  на първите страници на таблоидите, пак арестувана за притежание на наркотици. Този път певицата изважда късмет и обвиненията биват отхвърлени, въпреки че медиите не спират да се ровят в личния й живот, търсейки доказателства за връзките й с подземния свят. Текстовете на песните й пък се превръщат във въображаем извор на тъмни тайни за любопитните уши на някои от почитателите на Холидей. Тя обаче успява да застане над клюките и с парчета като Ain’t Nobody’s Business If I Do смело заявява мнението си по случая, докато не спира да задоволява апетита си към опиатите.

Постъпката й подсилва уникалния й образ на артист. Като млада Били пее за лошия си опит в любовта, но като зряла жена, чийто живот е във водещите заглавия на таблоидите, тя изпълнява песни, подчертаващи липсващия късмет в живота й.

През 1952 г. импресариото на Ела Фицджералд Норман Гранц успява да измъкне Холидей от бездната на алкохола и наркотиците. С нея той прави записи за собствения си лейбъл Verve, а засилената дрезгавина в гласа й, причинена от разгулния начин на живот, се превръща в нейна запазена марка. 

Последните два албума на Холидей са Lady in Satin от 1958 г. и Billie Holiday, издаден в годината на нейната смърт – 1959 г. Песните й са груби, дори ужасяващи изявления за изминалите години, съдържащи проблясъка на идващата смърт.

На 30 май 1959 г. тя колабира и е приета в болница. Десет дни по-късно медицинска сестра намира на нощното й шкафче хероин, скрит в кутия, за което Холидей е арестувана на смъртното си легло. Когато тя издъхва на 10 юли същата година на 44-годишна възраст, те не оставя след себе си нищо материално, освен 848 долара в брой – нито повече, нито по-малко.

Над 3 хил. души идват да си кажат последно сбогом с великата Били Холидей, намерила смъртта си от своята зависимост, като много други хора от артистичния свят. Това, което обаче ще остане вечно, е нейната музика и красивият начин, по който само тя може да разказва за болката от несполуките в живота си.

„Лейди Дей – оригинална и автентична. Не съществува никоя друга като нея”, заключва години по-късно Даяна Рос. И е права, защото емоционалността на всяко човешко същество е незаменимо оръжие, с което или може да изгради характера си, или да се унищожи. За жалост Били Холидей избира втория път и все още млада се превръща в една от вечните легенди на джаза.

 
 
Коментарите са изключени за Нежната страна на изкуството: Възходът и падението на Били Холидей

Повече информация Виж всички