Немският агент в Лос Анджелис, който променяше филмите на Холивуд

Каква е истинската позиция на Холивуд към нацистка Германия през десетилетието преди Втората световна война? През 30-те години на миналия век американската филмова индустрия произвежда филми, които прославят демократичните американски добродетели, включително толерантността и героичния индивидуализъм, като същевременно презират насилието на тълпата. Тези филми могат да се разглеждат като фини порицания към нацизма. Истинската причина обаче, поради която нито едно американско филмово студио не атакуваха Хитлер или нацистката партия въобще през този период, е много по-сложна, отколкото може да се предполага.

Един конкретен човек в Холивуд е отговорен да гарантира, че нито един филм няма да атакува фюрера лично или пък неговото правителство. И той е готов да положи страхотни усилия, за да си свърши работата.

Значението на американската филмова индустрия

Американската филмова индустрия е от решаващо значение за общественото мнение през 30-те години на миналия век. Тогава, а и по-късно, през Втората световна война, хората прекарват повече време на кино, отколкото на всякакво друго развлечение.

До 1937 г. филмовата индустрия е четвъртата по големина индустрия в Америка с над 2 милиарда долара капиталови инвестиции. Всъщност 88 милиона американци седмично ходеха на кино. По този начин филмите се превръщат в безценен ресурс за влияние върху американската психика.

Министърът на нацистката пропаганда Йозеф Гьобелс иска да запази Америка неутрална възможно най-дълго и и вижда голямото значение на филмовата индустрия. За да осигури неутралитет на САЩ, той трябва да спре Холивуд да произвежда филми, които биха могли да повлияят негативно на мнението на американците за Хитлер или нацисткия режим. В резултат на това се обръща към Георг Гислинг, германският генерален консул в Лос Анджелис, за да помогне за поддържането на спокойствието във филмовите продукции.

Георг Гислинг е германският консул в Съединените щати от 1927 до 1941 г. Той става член на нацистката партия през 1931 г. и е разположен в Лос Анджелис от 1933 г. Често е наричан „холивудският консул на Хитлер“ – и с право, защото работата на Георг е да наблюдава дейността на холивудските филмови студия.

По всичко личи, че Гислинг е изключително задълбочен в задълженията си. Когато за първи път пристигна в Ел Ей през 1933 г., той започва да претърсва специализираната за филмовия бранш преса, за да види дали не а в ход филми, които биха могли да застрашат нацисткия престиж. Например, ученият от Харвард Бен Уруанд твърди, че „през 1933 г. холивудският сценарист Херман Манкевич, който пише „Гражданинът Кейн“, измисля сценарий за преследването на евреите от Хитлер, в който прогнозира, че това ще доведе до изтреблението им. Нацисткият германски консул [Гислинг] казва на ръководителите на студиото, че ако някое студио направи този филм, всички холивудски студия ще бъдат забранени на германския пазар.“

Гислинг няма никакви притеснения и да иска съкращения и промени в различни филми. Например, след като е поканен на предварителна прожекция на „The Lancer Spy“ през 1937 г., той изпраща списък с промените, които иска да види, преди филмът да бъде пуснат по кината. Сюжетът в този филм, продуциран от Fox Studios, е след Първата световна война и Гислинг не харесва как са изобразени германските офицери, в следствие на което заплашва да забрани филма в Германия. В писмото си той пише, че „продуцирането на филм с такъв характер ще предизвика много лоши чувства в Германия към продуцентската компания и може да доведе до сериозни затруднения, които не са от взаимен интерес.“

През 1937 г. Гислинг научава, че Universal studios възнамерява да адаптира книгата от 1931 г. „The Road Back“, който е продължение на „All Quiet On The Western Front“ и разказва историята на немски войници, които страдат от т. нар. „снаряден шок“ и са принудени да се справят с икономическия и политически хаос, последвал в Германия след войната. След като научава за филма, Гислинг се обръща към цензора на индустрията Джоузеф Брийн, за да спре снимките на филма, като казва: „Това извън всякакво съмнение би довело до противоречия и противопоставяне от страна на германското правителство, тъй като историята дава невярна и изкривена картина на германския народ.“ Брийн обаче не спира филма, а Universal Pictures отказва да удовлетвори многото искания на Гислинг за промяната му. В резултат на това посланикът изпраща писма до актьорите и екипа, работещи по „The Road Back“, в които им каза, че всички филми, по които работят в бъдеще, потенциално могат да бъдат забранени в Германия. Изненадващо, но това е единственият път, когато има обществен протест около действията на Гислинг, след като едно от тези писма изтича в пресата. Този шум довежда до това германското външно министерство да увери Държавния департамент на САЩ, че няма да бъдат отправени други заплахи срещу американски граждани. След като цялата шумотевица затихва, Гислинг продължи да бъде германски консул в Съединените щати.

В крайна сметка той се смее последен, що се отнася до „The Road Back“. Независимо от това, което Universal Pictures казват публично, филмът в крайна сметка се съобразява с германските изисквания, тъй като крайният продукт е много по-аполитичен и темата му се променя напълно.

Войник, засегнат от „снаряден шок“

Защо американските филмови студия отстъпиха?

Очевидно Георг Гислинг упражнява голяма власт над холивудските филмови студия. Остава обаче въпросът: защо точно шефовете им слушат и спазват изискванията му?

Историците спорят какъв е отговора на този въпрос през последното десетилетие. Най-очевидният е, че американските студия искат да се задържат на германския пазар. В края на краищата през 30-те години на миналия век Германската империя се разраства и Гислинг има силата да държи филмите им извън кината на този растящ пазар. Изводът е, че въпреки че американските филмови студия не подкрепят нацизма, те също не му се и противопоставят.

Георг Гислинг продължава операциите си в Холивуд до юни 1941 г., когато Франклин Рузвелт прекъсва дипломатическите отношения с Германия и Гислинг внезапно напуска Ел Ей.

Той умира в Испания на 8 януари 1965 г.