shareit

Най-високоплатената режисьорка на Холивуд

| от |

Холивуд бавно и сигурно се превърна в поредния опропастен храм на изкуството. Както традицията повелява, когато се намесят търговците, вярата отива по дяволите. Последните няколко години бяха изключителен трус за света на филмовото изкуство: кампании, обвинения и омраза, успяха да сложат край на всеки опит да се рискува пред камера. Както сами се досещате, зрителят вече гледа само един модел филми, слуша само един вид музика и генерализирането на стиловете доведе само до отдръпването от кино салоните. Положителната страна на всички тези скандали е, че книгите от миналото все още не са толкова опропастени, но от друга страна разбрахме, че Оруел преживява своя втори ренесанс в Индия.

С толкова малко рискове, липса на оригиналност и желание за разкриването на пълния потенциал на индустрията, човек все по-трудно се доверява на новите режисьорски решения или така наречени „хитове“. И докато днес жената в Холивуд претендира за равно заплащане, спомняте ли си времето, когато в Холивуд най-скъпият режисьор беше жена? Ако отговаряте отрицателно, значи никога не сте чували името Лойс Вебер.
Нормално е да не познавате историята, все пак, жената е работила в началото на миналия век, когато нямото кино е било единственото такова. Впрочем, това творчество показва, че понякога няма нужда от дублажите. Вебер е единствената жена,  поканена в асоциацията на режисьорите на Motion Picture. Защо е заличена от историята на киното? Според критиците на онова време, тя е много вреден елемент.

 

LoisWeber

Снимка: By http://home.comcast.net/~flickhead/The-Blot.html (Transferred from en.wikipedia to Commons.), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7543650

В зората на филмовото изкуство, когато посещението му е истински лукс, режисьорката изобщо не се притеснява от цензурата. Нейните филми са социални, разкриват света точно такъв, какъвто го е виждала и какъвто може да се изобрази на малкия екран – сив, грозен, понякога с милиони поуки, които трудно бихме забелязали. За цялото си това творчество, тя е заличена, позволено ѝ е да изчезне, при това без да има особени облаги от всички титли.
Това е цената за качеството. Лентите ѝ запечатват човешките истории, разбитите семейства и малките драми, а зад тях стоят всички останали политически проблеми. Вебер не се притеснява да говори за протистицуята, аборта, противозачатъчните и останалите житейски проблеми, замразявани от една или друга институция. Впрочем, влиянето ѝ започва да се смята за опасно в един момент.

 

Hypocrites_1915_Naked_Truth

Кадър от „Лицемерите“

Снимка: By Bosworth Company – Transferred from en.wikipedia to Commons by ТимофейЛееСуда using CommonsHelper. Original source: http://www.latrobe.edu.au/screeningthepast/firstrelease/fr0301/wr5fr12a.htm, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18226527

Направени проверки показват, че след филмите ѝ, мъжете променяли рязко мнението си за противозачатъчните, не защото не искали да имат деца, а защото искали да защитят своите приятелки от потенциалните проблеми и нежелана бременност. Цялата филмография е заредена с взривоопасни заглавия – цели 153 на брой, повечето вече са унищожени или победени от времето и небрежието на архиваторите. Причината е описана в горните редове.
Един от толкова скандалните филми е „Лицемерите“. В това заглавие, главният герой – свещеник работи по създаването на божествено творение. След месеци работа, той е готов да го представи на света и организира голям прием.

Сред гостите се крият заможни фамилии, политици, благородници, всички са изключително подбрана аудитория. Те очакват разкритието и изведнъж лъсва „Голата истина“(буквално)! Според критиците, тази голота била провокативна, изобразяването на гола жена е иноваторска маневра. Не е ясно дали заради голотата или просто заради дързостта на духовника, но всички гости се побъркват и някой успява да го намушка с нож в сърцето. В следващата сцена виждаме друг свещеник, който преподава на своите ученици. В един момент се моли да види „Голата истина“.

Явявайки се пред свещеника, тя носи огледало. След всяка среща с някого и поглед в огледалото, тя любопитно разказва и другата част от истината – онази, премълчаваната. Един политик се оглежда и вижда името на неговата кампания „Аз вярвам в честността“, а след срещата, огледалото показва само подкупи. Мъж се кълне в своята голяма любов, но огледалото показва, че повече обича хазарта. И отново напомняме, че говорим за филми от нямото кино. Имаме гола актриса, отговаряща на своето име, камерата сякаш стои всеки път на правилното място.

Hypocrites-newspaper-ad-feb1915

Снимка: By paramount pictures – LOC, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=73147515

Вебер създава вълнуващ социален филм, мотивиращ хората да мислят, а очевидно точно това не е особено желано сред американската публика, впрочем точно тази стратегия на затихваща мозъчна дейност в салона вече е факт. Каква е съдбата на филма? Заради голата актриса, мнозина го цензурират. Филмът не може да се излъчва в Чикаго, Минеаполис и Охайо. Полицията в Сан Хосе прибира всички ленти, за да може капитанът да го изгледа и да даде своята оценка. Приемлив е, казал същият и позволил малко повече изкуство да мине през вратата. В Бостън, критиците поискали да бъде нарисувана дреха на актрисата, която играе „Голата истина“ – безумно усилие, дрехите трябва да се рисуват кадър по кадър върху лентата.

Историята в Ню Йорк е доста по-различна. Кината остават без билети моментално, а хубавите места сякаш никога не са били свободни. „Лицемерите“ успява да спечели високите слоеве на обществото. И нека не забравяме нещо друго, според статистиката, жени са създали половината филми в зората на филмовата индустрия. Там продължават да носят титлата на по-слабия пол, но тяхната добродетел е ангелска, зрителят очаква да види красивата жена, която ще направи чудото, да излекува, да промени и да освети ситуацията. В един период, режисьорката се произвежда в търсач на таланти и нейният нюх дава шанс на редица актриси в Холивуд да започнат кариерата си, а във филми като тези на Вебер, всичко вече е възможно. Самата тя е смятана за жената в киното, смееща да говори за най-неудобните теми.

Вебер плува сред акулите, справя се отлично с критици, актьори и всички останали „доброжелатели“. Дамата е просто пример за всичко, което един мъж би поискал – бяла, образована, омъжена християнка от средната американска класа. Разпознаването ѝ е синоним за добрите филми на Холивуд. Да, тя дава своя талант на зрителя и плаща цената за  всяко едно действие. Единственият проблем е, че културата в киното променя своята посока – рязко. Към 1928-а година, Холивуд вече предава щафетата на мъжете, повече от 65 милиона души отиват на кино всяка седмица. Universal трябва да се съобрази със зрителя от мъжки пол – като аудиторията, която може да си позволи по-често кино, следователно от 12 режисьора от женски пол, студиото остава с нула. Лойс Вебер вече не е на върха на вълната – студиа отказват да пуснат или заснемат нейните филми. Друга причина е, че някой осъзнава какви приходи могат да се генерират от киното и вместо социални теми, вече се търси развлекателната лента. Идва ред на новата вълна с бързо консумиращи се филми.

Hypocrites-scene1915Margaret_Edwards

Снимка: By Paramount Pictures – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=73147118

Изморена и разочарована, жената се отдръпва от киното, прекарва времето си сама, отказва да среща с други хора, мнозина чуват луди истории, че жалее за кариерата си, други подозират, че проблемът е в нейния скорошен развод. Самата тя се развежда с дългогодишната си любов – Филип Смали. Следващата авантюра е мъж, който бързо успява да похарчи богатството ѝ и след това я напуска. Промените са доста драстични, но не са изненада за Вебер. През 1928-а година тя споделя за един ежедневник ситуацията в киното:

„Жените, влизащи в кино индустрията, осъзнават, че за тях вратата е вече затворена. Мъжкото начало в киното обаче няма да е толкова сакато.“

През 1939-а година, скандалната режисьорка умира в болницата. Нейните филми и биография са дарени на Академията на филмовите изкуства. До днес се смята, че повечето са откраднати или оставени да се разпаднат и нарочно не са били поддържани. Добрата новина е, че все пак може да откриете нейни филми в Netflix, очевидно е бил необходим век на човечеството за даването на разумна оценка.

След като става ясно, че светът е изгубил жената, дръзваща да промени киното, вестниците дори не искат да напомнят какво губи Холивуд, някои публикуват 2 параграфа от страницата, просто за отбелязване на датата, други предпочитали да не хабят и толкова. Погребението ѝ е доста скромно, само 300 души отиват, след церемонията е кремирана и никой не знае историята по нататък. Не можем да кажем, че дамата е била погубена от аудиторията си, просто идва новото време и адаптацията е трудна или за нея самата – ненужна.  Така или иначе, Холивуд предпочита да забрави този свой герой, вместо да го използва, както би го направил днес. На 8 февруари 1960-а година, тя получава звезда на алеята на славата.

 
 
Коментарите са изключени