shareit

Наистина ли Бетовен е бил глух, когато композира музиката си

| от |

Има един факт за Лудвиг ван Бетовен, който всички знаят, и той е, че на някакъв етап от живота си оглушава. Но това, че „е бил глух“ не ни дава напълно ясна представа за това точно колко от слуха му е бил увреден и как е общувал с хора? И, разбира се, най-големият въпрос – как е композирал произведенията си, които се смятат за едни от най-добрите в кариерата му?

Бетовен е роден през 1770 г. и започва с музиката още от ранна детска възраст покрай баща си, който е учител по пиано и цигулка, както и доста добър тенор. Младият Бетховен е смятан за дете гений що се отнася до музика като изнася първия си публичен концерт в родния си град Бон, когато е едва на 7 години.

Thirteen-year-old Beethoven

Бетовен на 13 години

Той развива музикалната си кариера и умения като се учи при някои от най-големите си съвременници като, например, Кристиан Готлоб Нефе, който му преподава композиция. Свири на виола в придворния оркестър, където се запознава с известно количество опери, няколко от които са на Моцарт. Той продължи да изучава Моцарт, заедно с Бах и други известни композитори. До 1791 г. Бетовен вече има няколко свои творби, които и публикува няколко години по-късно.

През 1795 г. Бетовен за първи път се изявява на сцена във Виена. Той си беше създал репутация на майстор на пианото и отвява тълпите или с Концерт №1 за пиано, или с Концерт №2 за пиано.

Всички тези негови постижения са направени – доколкото можем да кажем – докато има доста добър слух. Това скоро обаче ще се промени. Някъде около 1796 г. Бетовен вече споменава в писма, че чува „бръмчащи шумове“, но чак през 1801 г., вече разполагаме с документирани доказателства, че слухът му постепенно започва да изчезва. Тогава Бетовен пише на своя лекар думите:

За последните 3 години слухът ми непрекъснато отслабва… Мога да ви дам някаква представа за тази особена глухота като ви кажа, че в театъра трябва да се доближа много близо до оркестъра, за да разбирам изпълнението и че отдалеч не чувам високите ноти на инструментите и гласове на певците… Понякога също почти не чувам хора, които говорят тихо. Звукът мога да го чуя, истина е, но не и думите. И все пак, ако някой вика, не мога да го понеса.

Точната причина за оглушаването на Бетховен е неизвестна, но теориите варират от сифилис до навика на композитора да полива главата си със студена вода, когато е уморен, както и много други.

Не се знае точно и кога става напълно глух. Има доказателства за няколко случая, когато хора е трябвало да викат в ухото му, за да може да ги чуе през десетте години на 19 век. Известно ни е, че Бетховен продължава да търси (без резултат) медицински съвети и лечение за слуха си до 1822 г., след което композиторът окончателно приема, че слухът му никога няма да се подобри, и спира с търсенето на медицинска помощ.

Музиката на Бетховен, която обикновено е разделена на три периода, също отразява постепенния спад на слуха му. Ранният период продължава от детството на композитора някъде до 1803 г., когато създава Първа и Втора симфония, както и произведенията, които споменахме по-горе. През този период той може да чува нормално и музиката му се характеризира с тонове от по-високия регистър.

Средният период започва точно по времето, когато слухът на Бетховен започва да изчезва, и завършва малко преди 20-те години на 19 век, когато се предполага, че вече е напълно глух. Творчеството му от този период се характеризира с по-ниски тонове, като броят на високите ноти, които използва, спада значително. Това става, разбира се, за да може по-добре да чуе музиката, която свири. Композиции като Лунната соната, операта Фиделио, шест симфонии и някои други произведения, са написани именно през Средния период

Късният период започва малко преди 1820 г. През това време музиката му започва да включва отново високи ноти. Ако не е напълно глух в началото на този период, вероятно вече е близо до това. Повторното въвеждане на по-високите тонове предполага, че той вече решава да „слуша“ с вътрешното си ухо, а не да чува музиката, както ние бихме я чули.

Едно от най-големите постижения на Бетовен през късния период е Деветата симфония, по която започва да работи през 1822 г. и за първи път изпълнява през 1824 г. Има популярна и видимо невярна (дори глуповата) легенда, че Бетовен дирижира тази симфония и продължава да я дирижира дори и след като музикантите спират да свирят, тъй като не чува аплодисментите зад него, нито че музиката спря…

Докато загубата на слуха му е несъмнено съкрушителен удар за композитора, тя е всъщност доста благодатна за историята. Тъй като вече не чува какво му говорят хората, той започна да пише, за да общува, което довежда до многобройни писма и „книги с разговори“, много от които оцеляват и ни дават уникален и автентичен поглед върху живота и музиката на Бетовен. Например, в писмо до свой приятел той изрази социалните си мъки и загриженост за бъдещето заради загубата на слуха си: „От две години избягвам почти всички социални събирания, защото за мен е невъзможно да кажа на хората „Аз аз съм глух“. Ако бях в някоя друга професия, би било по-лесно, но в моята професия това е ужасяващо състояние…“ И продължава: „Разбира се, аз съм решен да се издигна над всяка пречка, но как би било възможно това?“

В крайна сметка способността на Бетовен да чува през по-голямата част от живота си, както и майсторството, което развива, над изкуството на музикалната композиция през това време, му позволява да продължи да композира нова музика, докато без слух. Там, където инвалидността в крайна сметка му създава най-много проблеми, беше в изпълнението на концерти, което той вече не може да прави със същата лекота. За съжаление, за него това му е значителен източник на доходи, които губи след като окончателно оглушава.

Последното публично изпълнение на Бетховен се състои през април 1814 г., свирейки на така нареченото му „Archduke Trio“, известно и като Пиано трио на Бетховен в си мажор, Oп. 97. Съобщава се, че глухотата на Бетховен на този етап вече сериозно се отразява на свиренето му. Композиторът Луи Спор, след като гледа репетиция на това представление, казва:

Заради глухотата не беше останало почти нищо от предишната виртуозност на художника, която преди това беше толкова възхитителна. Във форте пасажите бедният глух мъж блъскаше по клавишите, докато струните пищяха, а в пиано пасажите свиреше толкова тихо, че цели групи ноти не се чуваха, така че музиката беше неразбираема, освен ако човек не погледнеше партитурата. Бях дълбоко натъжен от тежката му съдба.

Beethoven Waldmuller 1823

Бетовен през 1823

Бетовен почива през 1827 г. По време на аутопсия се открива, че слуховите му нерви са атрофирали, а евстахиевата тръба е стеснена. Това със сигурност обяснява защо оглушава, но причината за самото атрофиране не се знае. Бетовен от своя страна често обикновено я отдава на стомашно-чревни проблеми или тиф.

 
 
Коментарите са изключени