На кого принадлежат творбите на Банкси?

Има много начини да станете богати за една нощ: можете да спечелите от лотарията, да имате богат роднина, който мистериозно да загине, или да се събудите с оригинални произведения на изкуството на Банкси на стената на дома ви. Такъв е случаят с родения в Бристол Денис Щичкомб през 2014 г., когато открива, че клуба му „The Broad Plain Boys Club“ има уникално ново допълнение. Там, където общината беше залепила някаква дъска на мястото на старата врата, легендарният художник беше видял платно за едно от най-емблематичните си произведения, Mobile Lovers. Но точно както когато спечелите от лотарията или богатите ви роднини умрат, правителството веднага се намесва, твърдейки, че произведението на изкуството, което е нарисувано върху общинска собственост, е съответно собственост на града. В крайна сметка самият Банкси се притича на помощ, като пише писмо, в което се изяснява, че The Broad Plain Boys Club са правилните собственици. Това е само един от поредицата странни случаи в света на уличното изкуство.

И така – когато някой наруши законите за вандализъм, за да създаде произведения на изкуството, кой го притежава? 

Както се оказва, въпросът за това кой всъщност притежава уличното изкуство все още е силно обсъждан както в Съединените щати, така и в Обединеното кралство, където работите на Банкси се появяват най-често. „Робски труд“ в Ууд Грийн, Лондон, предизвиква малки протести, когато собственикът на магазина за 1 лира (техният еквивалент на нашите магазини за левче), на който е нарисувано произведението, решава да о продаде на търг. Местните се гордеят изключително много със своя Банкси и дори поставят официални надписи около спирката, които да насочват туристите към стенописа. Когато магазинерът решава да го премахне, местните жители протестират гръмко, че искат да запазят изкуството, което е станало част от тяхната регионална идентичност. Изглежда обаче, че не са предприети официални правни действия за спиране на продажбата и в крайна сметка произведението е продадено за 750 хиляди лири или около 1,1 милиона щатски долара по това време. Това е основна победа за човека, който притежава магазина, не само заради парите, но и понеже това произведение отправя силна критика към трудови практики, използвани за направата на евтините продукти, които самият той продава.

Нещата се усложняват в САЩ, където съществува „Законът на откривателя“, който е умопомрачително объркващ. Той предоставя правата над загубено имущество на лицето, което го е намерило, при условие че се опитат да го върнат на първоначалния му собственик, но имуществото се счита за „загубено“ само в конкретния случай, в който собственикът неволно се разделя с него и не знам къде е. Същевременно обектът се счита са „лошо поставен“ (mislaid), ако собственикът нарочно го e сложил някъде, но след това забравя къде. „Лошо поставените“ неща са обект на различни правила от „изгубените“ и не са собственост на хората, които са ги намерили, а вместо това са собственост на този, който притежава имота, върху който е намерен обектът. Как можете да разберете дали някой е оставил нещо и след това го е забравил или е паднало от джоба му? С адвокати, разбира се!

Питър Н. Салиб e автор на труда „Законът на Банкси: Кой притежава стрийт артa?“. В него той аргумента, че уличното изкуство е засегнато от закона за срастването. В американското право има момент, в който се признава, че две различни неща се преплитат толкова, че по същество са едно ново нещо. Шоколадът и фъстъченото масло са чудесни сами по себе си, но когато се съберат и оформят в чаша, те създават изцяло ново нещо. Законът за срастването пита дали шоколадът и фъстъченото масло са имали различни собственици, които да притежават последвалата нова смес от двете? В американските съдилища отговорът винаги е бил отговорът на крал Соломон: да се раздели всичко на две… При обичайни обстоятелства съдът ще принуди даден предмет да бъде споделен или пък продаден, така че получените пари да могат бързо и лесно да се разделят между ищците. Разбира се, разделянето на собствения капитал на 2 е много по-малък проблем, когато някой от замесените хора извършва престъпление.

За да претендира за половината от стойността на произведенията си, Банкси трябва да излезе и да признае престъпления в съда. Това не само ще го постави под съдебна отговорност, но може и да бъде лишен и от правата си върху своите картини. На легален език „умишленият нарушител обикновено не придобива права върху собствеността на друг чрез всяка промяна, извършена в такова имущество поради труда или уменията на нарушителя… тъй като дадена страна не може да получи никакво право, нито да извлече предимство от собствената си грешка.“ Или на обикновен език: Нямате законно право да печелите директно от, например, влизане в чужд имот с цел извършване на престъпление. Така че по принцип изкуството по подразбиране е собственост на онзи, който е собственик на сградата, върху която е нарисувано.