shareit

Музикални хроники: Със смъртта на най-великия барабанист си отиде и магията на Led Zeppelin

| от |

Най-големият рок барабанист в историята и двигателят на може би най-великата рок формация.

Гениалният Джон Бонъм оставя неизлечима следа, но съдбата му е трагична – той умира през 1980-а едва на 32 г. Причината е 12-часов запой, след който Бонъм припада и по-късно умира от задушаване. 

Аутопсията потвърждава, че е имал огромно количество водка в организма си и просто не е успял да се събуди, когато тялото му е започнало да връща изпития алкохол.

Трагедията слага горчив край на Led Zeppelin след години на велики музикални постижения и абсолютно непокорен начин на живот.

Във фаталния 24 септември Бонъм обръща четвъртата си водка още преди да пристъпи към рулото от шунка за закуска – нищо необичайно, говорим за най-големия хедонист сред барабанистите. Който е прочут не само с 20-минутните си сола в пика на концертната мощ на бандата, но и с невероятната си музикална мисъл и неподражаем стил на свирене.

В онази сутрин в колата на път към репетиционното студио, Бонъм е в ужасно настроение и признава на вокалиста Робърт Плант: „Писна ми да свиря на барабани. Всички свирят по-добре от мен. Виж сега, когато стигнем до репетиционната, ти свири на барабаните, а аз ще пея“.

Тогава групата репетира за първото си турне от 1977 г. насам в подкрепа на осмия си албум In Through the Out Door. Но Бонъм, наричан от приятелите си Бонзо, вече тотално е загубил контрол и не спира да пие. Няколко месеца по-рано той е припаднал на сцената още на третата песен по време на концерт в Нюрнберг. И на онази репетиционна сесия, продължила 12 часа, той обръща към 40 шота с водка и за пореден път става неконтролируем. „Мисля, че пиеше заради проблеми в личния си живот“, отчита басистът Джон Пол Джоунс.

Когато същата вечер четиримата музиканти се оттеглят в къщата на китариста Джими Пейдж, Бонъм заспива на дивана към полунощ и асистентът му го премества в леглото, като го обръща на една страна. На следващия ден обаче останалите го чакат до 2 на обяд да се появи на репетиция и едва тогава Джоунс и тур мениджърът Бенджи Лефевър проверяват какво се случва с него.

John Bonham statue in Mercian Square, Redditch (50482344491)

„Опитахме да го събудим. Беше ужасно. После трябваше да кажа новината на Джими и Робърт“, припомня си кошмара Джон Пол Джоунс. „Чувствах се изключително ядосан – за начина, по който той се погуби“. Турнето е отменено и шест седмици по-късно Led Zeppelin обявяват с кратко съобщение, че приключват дейността си заради смъртта на своя скъп приятел. Публично те се заричат да не продължават без незаменимия барабанист и съосновател на бандата – и като изключим благотворителните събития и една годишнина – спазват думата си и до днес.

„След като загубихме Джон, не исках изобщо да пипна китарата и това чувство продължи няколко месеца“, признава Джими Пейдж. Плант пък се решава да се впусне в солова кариера. „Бях само на 33 и повечето от последните ми 12 години бяха прекарани в често топлия, но понякога и студен климат на Led Zeppelin. Затова, когато всички загубихме Джон, имаше само едно нещо, което да направя – да продължа напред, да опитам да се дистанцирам от прекрасната сянка на миналото“, казва певецът.

Синът на Джон Бонъм Джейсън, който също става барабанист и свири с Led Zeppelin в няколко еднократни събития през годините, признава, че на паметния концерт в Лондон през 2007 г. (когато групата за последно се събира да свири заедно) е попитал Плант дали Zeppelin някога ще се събере за постоянно. Получава красноречив отговор: „Обичах баща ти твърде много… не мога да изляза там и да се преструвам. Не мога да се превърна в джубокс.“

Да, разпадането на Zeppelin поне на пръв поглед прави впечатление на величествен акт – групата остава символ на идеята за братство в рокендрола, символ на почти свръхестествената връзка между четиримата, формиращи общото музикално енергийно поле. Оттогава най-различни по стил групи, от Beastie Boys, през The Cribs до Coldplay, са възприели, че ще прекратят съществуването си, ако загубят и един от своите оригинални членове.

Grave JohnBonham sept07

Съществуват обаче и достатъчно доказателства, че смъртта на Бонзо е просто повод, а причините за края на Zeppelin се крият в обтегнатите отношения между четиримата, злоупотребите с хероин и още няколко драматични събития от края на 70-те.

През 1975 г. Плант претърпява автомобилна катастрофа на гръцкия остров Родос, която едва не убива съпругата му Морийн и го принуждава да прекара няколко месеца в инвалидна количка. Тогава той вече осъзнава, че за него има и по-важни неща от Led Zeppelin и е уморен от постоянните ангажименти със записи и концерти, от тази постоянно въртяща се машина, движена от Пейдж и мениджъра на групата Питър Грант.

Според различни свидетелства, наркотиците и алкохолът правят Джими Пейдж и Бонъм тотално нетърпими в късните години на групата и затова атмосферата около Led Zeppelin е ужасна. Плант пък е съсипан от смъртта на 5-годишния си син вследствие на стомашна инфекция и има желание да прекарва времето си със семейството. Постоянното пътуване и пеенето на сцена вече му се струва безсмислено. Певецът даже обмисля да се оттегли от публичния живот и да стане учител, Пейдж обаче му казва, че без него бандата е нищо.

Макар и разколебан, Плант все пак се завръща за подновяване на изявите през 1979 г., но вече нищо не е същото. И раздялата изглежда въпрос на време още преди смъртта на Бонъм.

В последните години Робърт Плант отхвърли редица оферти да се събере с останалите двама за турнета, които щяха да донесат печалби от стотици милиони долари. И макар че историята за разпадането на Zeppelin не е толкова романтична, колкото изглежда на пръв поглед, има нещо благородно в отказа на Плант да приеме огромните финансови оферти за повторно събиране и капитализиране на легендарния статут, постигнат десетилетия назад в миналото.

Така наследството на Led Zeppelin остава непокътнато и легендата за химията между четиримата велики музиканти е жива. Истината може и да е малко по-различна, но при Zeppelin митът винаги е бил по-важен от строгата фактология.

 
 
Коментарите са изключени