shareit

Музикални хроники: Пет години без Джордж Майкъл, който въпреки славата не загуби благородството и човечността

| от Тодор Ковачев |

На 25 декември отбелязахме пет години без великия Джордж Майкъл – една от най-значимите културни фигури в цялата музикална история и изпълнител с огромно и незабравимо музикално наследство.

Йоргос Кириакос Панайоту, както беше истинското име на музиканта, ни напусна твърде рано, още на 53-годишна възраст. Освен че остава един от най-продаваните изпълнители в историята, той продължава да бъде и културна икона с огромен принос в множество сфери.

Затова, когато всяка Коледа музикалният свят си припомня Майкъл, в съзнанието изникват не само песни като Careless Whisper, Freedom! ‘90, Faith, Jesus to a Child и още много други, но и чисто човешките качества на легендата.

Близо 40-годишна кариера и над 100 млн. продажби на албуми са достатъчна причина някой да бъде почитан, но едва след смъртта на Майкъл на бял свят излязоха и някои непознати факти за него. Станаха ясни например мащабите на неговата щедрост.

В продължение на десетилетия той се занимаваше с благотворителност и подкрепяше хора в нужда, но се оказа, че много от конкретните случаи са оставали скрити за обществеността.

Малко след новината за смъртта му започнаха да се появяват свидетелства за неговите жестове. Разказите гласят, че Джордж се обадил тайно в телевизионно предаване, след като видял, че жена се нуждае от 15 000 паунда за ин витро процедура. Спонсорирал е и благотворителна организация, която помага на деца сираци от Кения, страдащи от СПИН, помогнал е с 25 000 паунда на непозната жена в кафене, която плаче заради дълговете си, друг път е оставил 5000 паунда бакшиш на сервитьорка, учеща за медицинска сестра и натрупала заеми.

Журналисти и социални активисти споделяха още истории с него – как е работил анонимно в приют за бездомни, как е подпомагал детски организации и хора със специални потребности. През 2006 г. Майкъл е изнесъл безплатен концерт за медицинските сестри от британската Национална здравна система, за да благодари за грижите, положени за покойната му майка Лесли, починала от рак през 1997 г.

„Джордж Майкъл излезе на сцената смутен и с тежка настинка. Каза ни, че е излизал пред огромна публика по цял свят, но днес се чувства притеснен, защото никога досега не е пял пред толкова много герои“, разказва една от медицинските сестри, присъствали на събитието.

Това са аспекти от характера на Майкъл, които светът не познаваше в детайли. А на техния фон, какво въобще да кажем за музиката му, всеизвестна по цялата планета? Пет години по-късно песните му сякаш са станали още по-ценни и стойностни от преди.

Майкъл става известен през 80-те години като част от дуета Wham!. След разпада на дуото започва солова кариера, като издава общо шест албума, получава три награди „Грами“ и пет награди на MTV. Обяснението как успява да запази благородството и човечността изглежда се крие още в детството. „Имам музикален талант, който по време на тийнейджърските ми години беше подсилен от онази отчаяна амбиция да бъда известен, обичан, уважаван и т.н. Всичко, което исках по онова време, беше успехът“, разказва изпълнителят.

„Но ако съм искал да бъда щастлив, това беше погрешен път“, добавя той. Откакто се помни, ниското самочувствие и липсата на увереност го съпътстват, а в неговото семейство високомерието се смята за грях. В началото на 80-те обаче големите успехи на Wham! идват и Джордж Майкъл усеща притегателната сила на славата. Усеща и нейните негативни страни, особено когато се впуска в самостоятелна кариера.

Не мога да обясня колко всепоглъщаща може да бъде истерията, когато човек е оставен сам да се справя с нея. Когато бяхме заедно с Андрю (партньорът му в Wham! Андрю Риджли), беше много по-лесно да запазя връзката си с предишния живот – животът, който познавахме с него преди да станем известни. Когато вече няма с кого да го правиш, изведнъж става страшно. 10 месеца от този начин на живот бяха достатъчни, за да ме докарат до ръба. Бях ужасно самотен. Единствената хубава част от деня ми бяха концертите на живо. Спомням си, че когато изпях за последен път Careless Whisper на турнето в САЩ, застанах на сцената със сълзи на очите и си мислих, че не знам дали някога ще мога да го направя отново“, разказва певецът.

Той започва да разчупва оковите по все повече начини и отказва да се появи във видеото на хита Freedom! ‘90, тъй като вече не се интересува от славата и води друга битка вътре в себе си. „В края на турнето Faith се чувствах много зле, защото вече бях осъзнал окончателно, че съм гей… а не исках да го призная публично просто така изведнъж. Исках да го направя с някакво достойнство. Затова си казах „Добре, трябва да започна, като разруша целия си досегашен имидж“.

„Има нещо дълбоко вътре в мен / трябва да бъда друг човек“ е част от текста на Freedom! ‘90, която става знакова за цялото ЛГБТ общество.

Майкъл признава сексуалната си ориентация по-късно, през 1998, но призивът му към свобода в големия хит няма как да не бъде свързван и със сексуалността му. Музикантът се сблъсква с хомофобията още като младеж, но успява да ѝ се опълчи с директните послания в песните си относно идентичността и свободата на духа.

Още през 1993 г. неговият партньор Анселмо Фелепа умира вследствие на усложнения от СПИН и трагедията няма как да не окаже огромно въздействие върху Джордж Майкъл. Звездата спира да композира за известно време и това ускорява окончателния разпад на и без това сложните му отношения с продуцентите му от Sony. Той отказва да издава повече материал през лейбъла си и се впуска в дълга съдебна битка, но през 1996-а се завръща триумфално с албума Older.

LONDON, UNITED KINGDOM – OCTOBER 9: George Michael performs on stage at ‘NetAID’ in Wembley Stadium, on October 9th, 1999 in London, United Kingdom. (Photo by Pete Still/Redferns)

„Най-великият ми момент беше именно този албум“, споделя Джордж и отбелязва, че едва тогава успява да преодолее загубата на Фелепа. „Той беше моят спасител – все още ми е трудно да обясня защо намирането на партньор в онзи етап от живота ме промени завинаги“, казва той. Откриващата песен Jesus to a Child е „сбогуването“ му с неговия любим, но изпълнителят признава, че в албума няма нито едно парче, което да не е свързано с Анселмо или с рисковете от СПИН.

„Оттам нататък вече можех да започна начисто. Всеки, който разбираше моя символизъм, знаеше, че това е начинът ми да призная кой съм. Мисля, че съдбата ми беше да усетя тази болка, за да стигна докрай с музиката си“. Майкъл определено стигна докрай в творчеството, а не се пестеше и в живота, успя да съхрани и човечността – затова и никога няма да бъде забравен.

 
 
Коментарите са изключени за Музикални хроники: Пет години без Джордж Майкъл, който въпреки славата не загуби благородството и човечността

Повече информация Виж всички