shareit

Музикални хроники: Ник Кейв загуби баща си и сина си, но пребори хероина и запази творческата си искра

| от Тодор Ковачев |

Историята помни един различен Ник Кейв – ужасно млад, гневен, понякога неконтролируем. Който като фронтмен на разюзданата пост-пънк банда The Birthday Party би се сбил с цяла тайфа крещящи хулигани (случвало му се е).

Днес Кейв вече е на 64, отдавна е със статут на музикална легенда и е далеч по-улегнал – пънкарските му времена са отминали, макар че за щастие творческата му енергия не е отслабнала. 

Австралиецът притежава плътен глас, който не можете да сбъркате, и осанка и стил, които не се забравят от първия път, когато го зърнете. Зад чувствената и изискана музика на Кейв се крие богат на възходи и падения живот, в който не липсват лични трагедии, проблеми с наркотици и тежки периоди – но мрачният принц на рока с вампирско излъчване знае как да превръща премеждията в композиции, които не могат да те оставят безразличен.

Свързваме го предимно с групата му Nick Cave and the Bad Seeds, но музикалната му история започва по-рано.

Роден в провинциална част на Австралия през 1957 г., Ник е студент, когато среща мултиинструменталиста Мик Харви и в средата на 70-те двамата сформират пост-пънк състава The Boys Next Door. 

Около харизматичния и изразителен фронтмен и неговия неоготически стил бързо се заформя легенда. Мрачните му текстове и непредвидимата му натура няма как да не направят впечатление и когато групата се преименува на The Birthday Party и се мести в Лондон през 1980-а. Бандата смесва пънка с фини дози блус и джаз, докато Кейв дава воля на своя екзистенциален гняв и на влиянията си от поети като Джон Милтън и Уилям Блейк.

Едва когато той и останалите се местят в Берлин две години по-късно, те наистина откриват своя втори дом.

„Беше невероятен период от живота ми. В Берлин беше втората ми младост“, спомня си Кейв изживяванията от 80-те. Крос-дисциплинарната артистична сцена в германската столица вдъхновява музиканта и той сътворява своя готически роман And the Ass Saw the Angel, както и една от най-емблематичните и показателни за стила му песни The Mercy Seat. В Берлин Ник Кейв консумира и огромно количество хероин, а пристрастеността му трае цели 25 години.

Около 1988 г. австралиецът е толкова погълнат от наркотиците и толкова чувствителен на тази тема, че се нахвърля да бие журналист, който му задава въпрос за хероина. Кейв осъзнава какво си причинява и изпитва страх, че ще повлияе на феновете, които го идеализират, също да прибегнат до вредните субстанции. Няколко престоя в рехабилитационна клиника са му необходими, за да се пребори със зависимостта си, а липсата на хероин убива креативността му за над половин година – изключително дълъг период за деен и ненаситен творец като Кейв.

Warren Ellis Nina Simone's Gum event

Уорън Елис

Говорим за човек, който освен безброй песни, има зад гърба си пиеси, поезия, сценарии и два романа. Кейв и сътрудникът му Уорън Елис (присъединил се към The Bad Seeds през 2000-те) композират и няколко филмови саундтрака. 90-те също са време на редица възходи и падения за Кейв. Той напуска Берлин през 1989 г. и създава семейство в Сао Пауло, но после се завръща в Лондон и издава най-успешния си албум с Bad Seeds, наречен Murder Ballads (1996). Албумът съдържа и дуета с Кайли Миноуг Where The Wild Roses Grow, най-големия хит на бандата, получил много ефирно време в силните години на MTV.

В началото на 2000-те Кейв вече се е отдалечил от алкохола и наркотиците и е в нова връзка с актрисата Сузи Бик, която му ражда двама близнаци. Песните и текстовете продължават да бликат от него, а житейските и творческите му търсения са разгърнати в документалния филм 20,000 Days on Earth. Но внезапно всичко се срива и идва трагедията – през 2015 г. 15-годишният син на Ник Кейв Артър пада от скала и умира в близост до дома на семейството в Брайтън. Музикантът се справя с невъобразимата мъка така, както може най-добре: чрез още творчество, по-конкретно с албума Skeleton Tree и интимния документален филм One More Time with Feeling, в който със съпругата му търсят начин да преодолеят травмата. 

Всъщност това изобщо не е първата голяма трагедия в живота на Ник Кейв – едва 19-годишен музикантът губи баща си вследствие на автомобилна катастрофа.

Nick Cave and the Bad Seeds - London 2013

Колин Кейв е учител, ценящ културата, изкуството и красотата, който има доста трудни отношения със сина си. Трагедията пък се случва в бурен период от живота на младия Ник, докато младежът е в затвора, задържан за кражба, а майка му тъкмо се опитва да го измъкне под гаранция. По-късно Ник Кейв си спомня, че смъртта на баща му идва в „момент в живота ми, когато бяха най-объркан“. „Загубата на баща ми създаде вакуум в живота ми, създаде едно пространство, в което думите започнаха да се реят, да се събират и да намират предназначението си“, спомня си той.

Още оттогава личният живот на Ник Кейв е доста объркан и е показателно, че двамата му по-големи синове са родени в разстояние на 10 дни в Бразилия и Австралия от две различни жени. Относно раздялата си с певицата Пи Джей Харви, той също признава: „Имах още да работя, докато изчистя концепцията си за моногамията“. 

За щастие, и до днес Ник Кейв не просто не се е отказал да твори, но и създава някои от най-добрите си песни, а албумът Ghosteen (2019) с The Bad Seeds беше описан от част от критиците като връхна точка за групата. За един от най-отличаващите се съвременни артисти винаги има още неизследвани територии и още поле за усъвършенстване. Хубавото е, че Кейв има и своята вярна аудитория, следваща го неизменно през десетилетията на разнообразни музикални превъплъщения и проявления.

 
 
Коментарите са изключени за Музикални хроники: Ник Кейв загуби баща си и сина си, но пребори хероина и запази творческата си искра

Повече информация Виж всички