shareit

Музикални хроники: Когато Роб Халфорд призна, че е гей – въпреки страха, че ще разруши Judas Priest

| от |

Той е един от най-уважаваните изпълнители в тежката музика.

Харизматичният и неизменно облечен в кожа фронтмен на Judas Priest Роб Халфорд е с основен принос за издигането на бандата до легендарен статут след създаването й през 1969.

Халфорд е също така и герой на ЛГБТ общността, след като през 90-те призна, че е хомосексуалист.

Judas Priest - Wacken Open Air 2018 01

В смятания от мнозина за консервативен свят на метъла, такова признание криеше огромен риск, но не нарани репутацията на певеца и на групата. Днес Judas Priest остават една от най-обичаните метъл формации, включително и в България, а Халфорд неведнъж е говорил за трудностите, през които е преминал преди да направи голямото признание.

Всъщност то се случило съвсем неволно и 68-годишният британец си го припомня с ирония.

Халфорд разкрива истината в интервю за MTV през 1998 г., но даже твърди, че над 20 г. по-рано я е загатнал достатъчно ясно в песента на групата Raw Deal.

Текстът на песента от третия албум на Judas Priest дошъл съвсем естествено на Халфорд и според него разкривал доста откровено сексуалността му.

“В текста се говори за остров Файър, който е голямото гей свърталище на Ню Йорк. И се пее за момчетата в бара и всичко останало”.

Все пак големият шок в публичното пространство идва чак при онова интервю за MTV.

„Просто казвах каквото ми дойде наум. И изведнъж взех, че изтърсих „Ами аз говоря от позицията си на хомосексуален мъж…“. В този момент чух шум. Оказа се, че продуцентът на предаването буквално си беше изпуснал листовете, когато ме е чул“, смее се Халфорд.

Оттогава той е убеден, че е взел правилното решение и даже впоследствие се е питал защо не го е направил по-рано.

„Мисля, че просто си бях втълпил един абсурден страх, че ще се самоунищожа, че никой повече няма да ме приема като метъл певец, че ще унищожа Priest. Беше параноя, която сам си внушавах. В крайна сметка, това не засегна по никакъв начин групата: не намаляха продажбите на албуми, нито посещаемостта на концертите. Безусловната любов приема човека такъв, какъвто е, и точно това получавах от феновете ни“, разказва Халфорд.

Но за да се превърнат в групата, която познаваме днес, Judas Priest изминават нелек път.

Author: Zach Petersen

В ранните години те претърпяват множество промени в състава (самият Халфорд се присъединява 4 г. след създаването на бандата) и постигат звученето и визията, превърнали се в техни емблеми, близо десетилетие след основаването си. През 1978 г., при четвъртия и петия им албум Stained Class и Killing Machine, Халфорд въвежда костюмите с кожа и капси – които впрочем са вдъхновени от гей садо-мазо средите.

„Смешно е, защото всъщност никога не съм си падал по такива неща. Просто никога не са ми харесвали. Не мисля, че някога съм влагал нещо от собствената си сексуалност в живота ми с Priest, защото, както при всеки нормален човек, това си остават лични неща“.

От днешна гледна точка е странно как феновете не са вникнали във внушенията на този визуален стил (вникнали са само хомосексуалните приятели на Роб, както той не пропуска да уточни).

Но фронтменът отбелязва, че на някои аспекти от Judas Priest никога не се е обръщало достатъчно внимание, например на политическите послания в част от песните им.

Халфорд разяснява, че един от най-големите им хитове Breaking the Law (1980) е реакция на „зимата на недоволството“ с масовите стачки на много работници във Великобритания и последвалия възход на Маргарет Тачър.

Не насърчавахме хората да нарушават закона, но разбирахме тяхното безсилие“.

Всъщност донякъде противно на установения им имидж, Judas Priest минават през различни музикални периоди, някои от които не се приемат особено добре.

Експериментът със синтезатори в албума Turbo (1986) се оказва неуспешен, а след няколко години те решават да записват с прочутите диско поп композитори и продуценти Сток, Айткън и Уотърман.

Подобни залитания си остават пример за цялостната неориентираност на групата в годините след големия им комерсиален пик. Но Роб Халфорд не съжалява за нищо.

„Бях огромен фен на Рик Астли и поп дуото Bananarama. Помня, че тогава казах „Сигурно ще ме помислите за луд, но какво ще кажете да направим нещо със Сток, Айткън и Уотърман?’ И другите от бандата отвърнаха „Това може да стане интересно“. Знаете ли коя песен направихме? You Are Everything на Stylistics. Но в Priest версия. И тя е убийствена! Беше невероятно сполучлива! Бях адски горд, но вътре в себе си знаех: „Това никога няма да види бял свят“, защото реакцията към него щеше да е изключително бурна и щеше да ни попречи.“

Халфорд самоиронично описва вокалния си стил като „да крещиш до пръсване по два часа всяка нощ“, но всъщност е огромен фен на изпълнители като Майкъл Бубле. Днес Роб е на 68, но преди години беше предположил, че като стане на 70, сигурно ще пее Breaking the Law в стил Синатра в някой бар във Вегас.

Халфорд не отрича, че днес Judas Priest са много далеч от ужаса, който всяваха преди години. През 1990 г. те бяха обвинени и съдени, че подтикват феновете си към насилие чрез подсъзнателни послания. Причината беше случай в Невада, при който двама младежи се бяха застреляли след слушане на албума Stained Class и песента Better by You, Better than Me.

След дело, продължило само един месец, Judas Priest бяха оправдани, но две години по-късно търканията в бандата доведоха до напускането на Роб Халфорд.

Дори към това свое решение днес той се отнася иронично и го обяснява с „кризата на средната възраст“.

Изглеждаше въпрос на време вокалистът да се завърне и това се случи през 2003 г., а Judas Priest са заедно и са активни и до днес.

Самият Халфорд пък смята признаването на сексуалността си за „най-страхотното нещо, което съм правил за себе си“.

И днес се определя като „величествения хомо на хеви метъла“ – без и за миг да изоставя присъщата си самоирония.

 
 
Коментарите са изключени