shareit

Музикални хроники: Когато голямата четворка на траш метъла сподели сцената за първи път

| от |

На 16 юни 2010 г. нямаше по-метълско място на цялата земя от просторния летищен комплекс във Варшава, където се провеждаше фестивалът Sonisphere.

Събитието беше историческо, защото за пръв път събираше на една сцена голямата четворка на траш метъла: Metallica, Slayer, Megadeth и Anthrax.

Изданието Metal Hammer разказва каква е била атмосферата зад кулисите в този незабравим момент за метъл сцената, който беше и първият от серията общи концерти на великата четворка (включително и в София само няколко дни по-късно).

100 5623

Дейв Мъстейн 

Дейв Мъстейн от Megadeth стои до нас и златистите му къдрици отразяват светлината на залязващото слънце.

Под звуците на Slayer и под екзалтираните крясъци на тълпата от 81 000 души, Дейв мърмори: „Изговорил съм разни неща в миналото и съм опитал да се реванширам за тях – а ето ни сега с всички банди, с които съм имал неразбирателства“.

Дейв не е единственият, който не може да повярва какво се случва.

Scott Ian (8167320212)

Скот Иън 

Както разказва Скот Иън от Anthrax, “Седя си на масата с Джеймс [Хетфийлд] и Кърк [Хамет] снощи. И Джеймс поглежда и казва: „Гледай как Ларс [Улрих] отегчава до смърт Дейв”. Странно ми беше да ги гледам да си говорят, защото последният път като видях това, Дейв още беше в Metallica! Енергията беше невероятна, постоянно си казвахме един на друг „Можете ли да повярвате, че правим това?“

Събитието е невероятно ценно заради всичко, през което тези групи преминават, за да стигнат до общ концерт.

Голямата четворка на траш метъла, както са провъзгласени те още в края на 80-те, прекарва предходните над 20 години в премеждия с наркотици, рехабилитации, трагична смърт и промени в съставите. Такива проблеми биха довели до заличаването на повечето групи.

Metallica, Slayer, Megadeth и Anthrax обаче са тук, остарели и помъдрели, но гладни за музика и способни да направят велико шоу.

Като средновековни армии, подготвящи се за битка, бандите са разпределени в две гигантски бели палатки. Едната принадлежи на Metallica и съдържа зона за разсвирване, другата е споделена от Slayer, Megadeth и Anthrax.

Но разцепление няма, и четирите банди свободно се придвижват из зоната и минават през гримьорните на останалите, а охраната е минимално количество – вероятно защото за разлика от събитията в Щатите и Англия, в бекстейджа почти няма пиари, фенове или мениджъри.

Шоуто е открито от полската дет метъл сензация Behemoth, която радва домашната си публика с 30-минутен екстремен сет.

Впоследствие фронтменът Нергал признава, че за бандата е чест да открие такова събитие, и то в родината си.

Тълпата урежда подобаващо посрещане за Anthrax, които излизат за един от своите най-важни концерти.

Нюйоркската банда дава началото на нова ера в съществуването си със завръщането на фронтмена Джоуи Беладона след 2 години хаос. Певецът признава, че преди да излезе на сцената е прекарал два часа сред публиката и се е срещал с фенове.

Малко по-късно основателят и китарист Скот Иън изразява надежда, че при третия си период в групата, Беладона ще се задържи по-дълго и това наистина се случва – той е част от Anthrax и до днес.

Идва редът на Megadeth да взривят сцената и те доказват, че са в пика на силите си, радвайки се на популярността на албума си Endgame от 2009 г.

Фронтменът Мъстейн осъзнава издънките си от миналото, но точно за Sonisphere е на изключително ниво.

„Може би някои от публиката си казват „Майната ти, Дейв, мразя те“. Но накрая на концерта би трябвало да признаят, че са си прекарали добре. Не се интересувам от хората, които не ме харесват, а от тези, които ме харесват“, отсича той.

Не пропуска да добави и че събитието е специално за него, защото единствено той е свирил в две от бандите от големите 4. И макар че раздялата му с Metallica и нападките между двете страни в последвалите години няма как да бъдат забравени от феновете, сега той отново изглежда близък с Ларс Улрих и Джеймс Хетфийлд.

“Толкова много хора са фенове на Metallica, но пропускат Megadeth, защото смятат, че аз не се разбирам с Джеймс и Ларс. Но Megadeth прави добра музика и мисля, че трябва да ни дадат шанс”.

Полската публика определено е доволна.

Kerry King, 2006

Кери Кинг

Кери Кинг от Slayer пък не пропуска да разкаже как е пил шотове с Кърк Хамет предната вечер: „Определено чувството да си тук е историческо“.

Макар че кулминацията на концерта се очаква да бъдат хедлайнерите от Metallica, Slayer не остават далеч от тях с хипнотизиращия си едночасов сет.

Идва време и за най-голямата траш група, съществувала някога.

Metallica открива с The Ecstasy of Gold, докато 81 000 крещят неистово.

„Знаете ли, през 1988 г. това шоу никога нямаше да се състои. През 1998 на никой нямаше да му пука, но сега през 2010 е голяма новина“, отбелязал е по-рано китаристът Кърк Хамет.

„Това си беше идея на Джеймс, един ден той каза колко страхотно би било, ако големите 4 направят турне заедно. Ние се почесахме по главите в съгласие и отговорихме „Наистина би било много готино“.

Хамет е убеден, че всякакви конфликти са останали в миналото и разказва колко добре са си прекарали четирите банди предната вечер в италиански ресторант във Варшава.

„Бяхме само бандите, без съпруги и без мениджъри. Смешно беше, защото си беше като през 1985-а, макар че имаме много по-малко коса и повече опит“.

Когато човек наблюдава как тълпата посреща Metallica на сцената, осъзнава, че това е шоу като никое друго – в този момент да бъдеш на което и да е друго място, освен на това, изглежда немислимо.

Сетът на Metallica в началото се състои от хитове от най-ранните дни на траш метъла като The Four Horsemen и Master of Puppets, после минава през песни от 90-те, а на скорошните си издания групата набляга едва накрая с три песни от албума Death Magnetic.

Бисовете предлагат нова кулминация с кавър на Stone Cold Crazy на Queen, с първата песен на Metallica въобще Hit The Light и с химна на траша Seek and Destroy. Спектакълът спира дъха.

Но точно накрая се случва нещо странно.

Когато музикантите от бандата вече хвърлят барабанни палки и перца за китара в публиката, някой идиот от контролната кабина избързва и пуска предварително записано съобщение на полски по уредбата.

Тогава Хетфийлд излайва на микрофона „Млъкни! Още не сме приключили!“ и стадионът избухва в аплодисменти.

Да, именно това е денят, в който Metallica и останалите от голямата четворка доказват, че далеч не са приключили.

16 юни 2010 си остава момент във времето, в който траш метълът заяви, че е жив и здрав – и че животът ни е много по-хубав благодарение на него.

 
 
Коментарите са изключени