Музикални хроники: Кийт Ричардс измисли Satisfaction и захърка. На сутринта не помнеше, че има такава песен

Една от най-емблематичните песни в цялата музикална история изобщо нямаше да съществува, ако не беше свръхестественото умение на Кийт Ричардс да композира в съня си.

Трудно ще се сетите за по-знаков начален мотив и за песен, която по-добре символизира своята епоха, от хита от 1965 г. (I Can’t Get No) Satisfaction.

Но и самата история на създаването на песента, гарантирала вечна слава на Rolling Stones, отразява духа на своето време.

Китаристът записва началния риф на касетофон в просъница и когато се събужда на следващата сутрин, няма никакъв спомен, че е измислил нова песен. Той изслушва записа, на който има около две минути свирене на акустична китара и после „40 минути от хъркането ми“, както разказва самият Ричардс.

Satisfaction се превръща в първия колосален хит на Rolling Stones в Щатите, и не само достига до №1 в американските класации, но се задържа там 14 седмици. И до днес концертите на легендарната група не могат да минат без нея.

“Всеки път като свиря Satisfaction, откривам нови вариации, по някой малък ход на китарата тук и там”, обясни Ричардс преди 4 години. „Нещата се случват така, че измисляш една песен и пет дни по-късно си я записал. Още не си я научил добре. Но после започваш да я свириш по турнетата в следващите 50 години“.

Сингълът възниква през май 1965 г., а в биографията си „Живот“, Ричардс разказва следната история:

“Нямах приятелка по това време и бях в апартамента си в Сейнт Джонс Ууд. Измислих песента в съня си и нямах никаква идея, че съм я написал. Слава Богу, че имах малкия касетофон Philips. Чудото беше, че го погледнах на сутринта, знаех, че съм сложил чисто нова касета предната вечер, но видях, че лентата е в края си”.

Когато я пренавива към началото, китаристът чува 30 секунди от прочутия мотив и основната вокална фраза, която ще даде името на песента.

“Беше съвсем сурова идея. Имаше само най-базовата концепция за песен и въобще нямаше това звучене, защото беше на акустична китара. Но основата е всичко, което ти трябва”.

Ричардс бързо представя идеята на другия основен композитор в Rolling Stones – фронтмена Мик Джагър. „Той имаше само първата фраза и имаше рифа“, разказва Джагър. „Звучеше като кънтри песен на акустичната китара, не звучеше като рок. Той хич не я харесваше, звучеше му като някаква шега… Въобще не мислеше, че става за сингъл и всички му казвахме “Ти не си наред с главата“. Разбира се, той наистина не беше наред“.

В книгата си Ричардс описва как двамата сглобяват останалата част от песента край един басейн в Клиъруотър, Флорида. Там Джагър пише текста 4 дни преди групата да влезе в студио и да осъществи първия запис на Satisfaction.

И в този случай тандемът „Ричардс – Джагър“ действа по типичния си начин за изграждане на песен. Както самият китарист твърди, на него принадлежат първоначалните идеи, но после Мик „върши цялата работа по допълването и завършването“.

„Аз написах мелодията, а той текста“, продължава Ричардс. „Но китарният риф идва предимно от мен“.

Провокативните думи на песента предизвикват вълна от възмущение, макар че от днешна гледна точка не откриваме в тях нищо повече от някои дребни цинични намеци.

В текста Джагър бурно изразява недоволство от все по-комерсиалния съвременен свят, в който радиото излъчва „ненужна информация“, а човекът от телевизора му казва „колко бели могат да бъдат ризите ми“. Цялата неудовлетвореност Джагър изразява в припева в типичния си маниер на границата между пеене и извикване на фразите. Макар че сексуалният замисъл в третия куплет няма как да остане незабелязан, самият Джагър коментира, че хората не са разбрали „най-мръсната фраза“ – в текста той се оплаква, че не може да получи „реакция“ от момиче, което му казва да се върне другата седмица, тъй като в момента тя е „в губеща серия“ (“losing streak”, намек за менструация).

Откъм общо звучене на Satisfaction, Кийт Ричардс има идея да подходи по различен начин и си представя духови инструменти да свирят основния риф – тези пет ноти, „които разтърсиха света“, както пише списание Newsweek по-късно. Всъщност първоначално Ричардс опитва да имитира именно духови инструменти с китарата си, с идеята те да бъдат добавени по-късно в записа. Но тогава Stones използват възможността да запишат китарата с т. нар. „фъз“ ефект – различен тип дисторшън, който изкривява тона и му придава устойчивост по иновативен за 60-те начин. Именно въпросният фъз се превръща в най-отличителния елемент от инструменталния звук на Satisfaction. “Фъз тонът не беше чуван никъде дотогава и това беше звукът, който разпалваше фантазията на всички”, признава Ричардс.

Така (I Can’t Get No) Satisfaction добива вида, в който я познаваме днес и светкавично се превръща в суперхит. Естествено, тя се превръща в неизменна част от концертите на групата.

„Предпочитам да съм умрял, отколкото още да пея Satisfaction, когато стана на 45“, изтърсва Джагър през 1975-а – когато той все още е само на 31. И до днес обаче Stones не са престанали да я свирят.

Даже пет десетилетия след възникването ѝ, Ричардс твърди, че никога не му омръзва да я изпълнява. „Позволява ти доста да я променяш на живо… не да свириш едно и също всяка вечер. Това е песен, на която можеш да се издигнеш и просто да левитираш, внезапно да почувстваш, че краката ти не са на земята, но и че няма опасност да паднеш. Това е целта, да левитираш“.

Днес (I Can’t Get No) Satisfaction често се посочва като повратна точка в историята на съвременната музика. По това време на сцената доминират The Beatles с по-лекия им рокендрол, но жадуващите за по-твърдо звучене получават алтернатива в лицето на Stones, които с новия си мегахит също се превръщат в световна сензация.
„Тази песен създаде Rolling Stones, превърна ни от поредната банда в огромна, чудовищна група”, дава си сметка Мик Джагър. 

“Satisfaction има много запомнящо се име, запомнящ се риф и китарен звук, който беше оригинален за времето си. Освен това, тя улавя духа на своето време, което е много важно в такива песни… а в случая става въпрос за отчуждението“.