shareit

Музикални хроники: Как Rage Against The Machine стана символ на революционните настроения през 90-те

| от Тодор Ковачев |

В началото на 90-те социолозите обръщат поглед към ново поколение млади хора и ги идентифицират като „Поколението X” – название, дадено от канадския писател Дъглас Копланд в бестселъра му „Поколението хикс: Истории за една ускорена култура“.

Профилът на тези младежи е очертан покрай книгата на Копланд, покрай хитовия инди филм Slacker и покрай епохалния албум на Nirvana Nevermind: идеята е, че тогавашните млади хора са цинични, апатични, презадоволени и обезверени.

Както обикновено се оказва, такива внушения се оказват твърде прибързани и те рухват, когато четирима млади музиканти от Лос Анджелис издават един от най-провокативните, страстни и политически натоварени рок албуми в историята. Той срива всяка клиширана и неинформирана представа за поколението, което гради своя живот в бурното време от началото на 90-те.

Зак де ла Роча, Том Морело, Тим Комърфорд и Брад Уилк са решени да предизвикат промяна.

Мултиетнически, прям и сприхав колектив, Rage Against The Machine не са първата банда, която цели да обедини световете на хард рока, пънка и хип-хопа, но с техните влияния от Led Zeppelin (рифове и динамика), Public Enemy (провокативност и продукция), The Clash (визия) и Джил Скот-Херон (текстове и радикализъм), квартетът заформя експлозивен коктейл, чиято вълна ще бъде усетена по целия свят.

Едноименният дебютен албум Rage Against The Machine e подстрекателски революционен призив, който окуражава независимото мислене и радикалните дела. Той е издаден половин година след жестоките бунтове, избухнали в родния град на групата Ел Ей и темите в него са именно градските протести, бедността, расизмът, злоупотребата с власт, институционализираната дискриминация, несправедливостите и потисничеството. На обложката пък е спечелилата „Пулицър“ снимка на публично самозапалил се будистки монах във Виетнам през 1963 г.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Така от самото начало Rage Against The Machine се заявяват като различна група, която не може просто да бъде подмината. Група, която показва среден пръст на конформизма не само в политически, но и в музикален план. „Никакви семпли, кийборди и синтезатори не бяха използвани при създаването на този албум“, изрично уточнява една от бележките към изданието, за да постави звученето на RATM в контраст с полирания звук на осемдесетарския рок.

От самото начало Том Морело се показва като явление сред китаристите с уникален подход и тенденция да извлича от китарата нетипични, неразпознаваеми звуци. Де ла Роча пък притежава въздействието на зловещ уличен проповедник на фона на хард фънк ритмите, създавани от барабаниста Брад Уилк и басиста Тим Комърфорд.

Резултатът звучи освежаващо, смело и ще се превърне в основа напред в годините за групи като Deftones, System Of A Down, Muse и Gallows.

В бележките към албума Rage Against The Machine отправят и „благодарности за вдъхновението“ към лидера на „Черните пантери“ Хюи Нютон и офицера от ИРА Боби Сандс, починал в затвора заради гладна стачка.

В първото си десетилетие заедно, четиримата от RATM подкрепят редица каузи за социална справедливост, като в една от тях завършилият „Харвард“ Том Морело се обединява с фронтмена на System Of A Down Сердж Танкян, докато Де ла Роча работи на терен с антикапиталистическите бунтовници в Мексико от Сапатистката армия за национално освобождение. Вокалистът на групата се явява и лично пред Комитета по правата на човека към ООН, за да поиска ново дело за Мумия Абу-Джамал – политически активист и журналист, бивш член на „Черните пантери“, спорно осъден на смърт за убийство на полицай във Филаделфия.

Дори на най-негативно настроените към RATM и нейните възгледи им се налага да признаят, че бандата не се страхува да отстоява позициите си с конкретни действия отвъд музиката. Тяхната решимост и вяра може би е най-добре илюстрирана от думите на Де ла Роча в Guerilla Radio: “Трябва да се започне отнякъде / Трябва да се започне все някога / Какво по-добро място от тук / Какъв по-добър момент от сега”.

До края на 90-те Rage Against The Machine са сред най-добрите и най-значимите рок групи на планетата, обединяващи метъл, пънк и хип-хоп фенове за своята кауза. В първите си три албума – дебютния плюс Evil Empire (1996) и The Battle Of Los Angeles (1999), те създават материал с огромно влияние и затварят цикъла с кавър албума Renegades (2000), демонстрирал на техните фенове кои артисти са водещото им вдъхновение.

Засилените конфликти помежду им водят до разпадане на групата през есента на 2000 г., но в следващите две десетилетия те на два пъти се събират отново.

Днес RATM все още съществува и през миналата година се радваше на възраждане на популярността си покрай протестите в Америка и движението Black Lives Matter след убийството на чернокожия Джордж Флойд от полицай. Възгледите и посланията на групата продължават да бъдат актуални толкова, колкото и фразата „Майната ти, няма да правя каквото ми казваш“ от големия им хит Killing In the Name.

Музиката, духът и идеите на Rage Against The Machine няма как да бъдат харесвани от всички, но през годините групата доказа искреността на своите политически позиции и дори само това, заедно с безспорната музикална класа, е достатъчно да им извоюва вечно място в историята.

Защото не всички групи, които свирят добра музика, могат да кажат, че стоят на 100% зад идеите в нея.

Снимки: Wikipedia

 

 
 
Коментарите са изключени