shareit

Музикални хроники: Как Nickelback се превърнаха в най-мразената рок група

| от |

Да се превърнеш в една от най-мразените групи в музикалната индустрия: това не се случва току-така. Не става за една нощ и изисква съчетаването на доста фактори. А понякога и не е съвсем справедливо…

Питайте канадците от Nickelback – всеизвестна банда, съществуваща още от средата на 90-те и произвеждаща колкото шаблонен, толкова и приятен поп рок. Фенове не липсват, всъщност са достатъчно, за да напълнят „Медисън Скуеър Гардън“ на концерт и да купят над 50 млн. бройки от албумите им. А музиката със сигурност не е най-лошата, която някога сте чували.

Тогава какво му има на този състав и защо е толкова масово ненавиждан? Защо някои го определят като по-отблъскващ дори от поп знаменитости като Джъстин Бийбър?

Възможните отговори са поне няколко, но нека започнем от самия музикален стил. Канадците стартират като кавър група, но скоро се отличават с повлияно от метъла звучене, което обаче е съчетано с мелодичност и влияния от възможно най-комерсиалния поп. Мощният, плътен и отличителен глас на певеца Чад Кругър пък гарантира, че Nickelback са лесно разпознаваеми. През годините обаче групата не се развива в композиционен план, а следва най-баналните и прости формули и структури, а песните започват твърде много да приличат една на друга.

Мелодиите остават максимално комерсиални и и подходящи за радиата, но при девет студийни албума, липсата на оригиналност натежава. Все пак успехите са безспорни. Първият голям хит How You Remind Me става най-въртяната песен по американските и канадските радиа на 2000-те с над 1.2 млн. пускания между 2001 и 2009-а. Nickelback са считани за най-успешната рок група на онова десетилетие и се превръщат в световни звезди, но и стават досадни в очите на доста меломани. В онзи период една шега по комедийния канал Comedy Central изразява мислите на мнозина относно Кругър и компания.

Покрай едно изследване, обвързващо агресивната музика с агресивното поведение, комикът Брайън Посен подхвърля: „Никой не говори за изследванията, които показват, че всъщност лошата музика подтиква хората към насилие. Например, че като слушам Nickelback ми идва да убия Nickelback“. Репликата става свръхпопулярна, върти се с месеци в рекламен клип и някак легитимира хейта към канадските музиканти.

Впрочем самата личност на Чад Кругър спомага за отношението към групата му. Той неведнъж се проявява публично с доста незрял и лекомислен характер, хвали се с алкохолните си постижения, а му се случва и да бъде заловен подпийнал зад волана. Текстовете на песните му също не се отличават с особена дълбочина и често свеждат жените до сексуални обекти, понякога с намеци и за насилие към тях.

„Изглеждаш много по-сладка, когато имаш нещо в устата си“, гласи една от знаковите му фрази в песните. „Сексът винаги е отговор, никога не е въпрос“ е друга показателна за стила му фраза. „Обичам липсата на самоуважение в теб / Докато си припаднала на терасата, обичам ръцете си около врата ти“, също говори за отношението към жените, което възпитават лириките на Nickelback.

Но повратният момент, след който вече няма връщане назад в отношението към бандата, е излизането на друг от големите хитове, Rockstar. Nickelback създават Rockstar през 2005 г. и по-късно преотстъпват песента за отвратителна реклама на мебели, която се върти масово в Щатите. Някъде по това време влошената репутация започва да се отразява по-сериозно и посетители на хард рок фестивал в Португалия замерват Nickelback с камъни и бутилки. Над 50 000 фенове пък подписват петиция групата да не се появява да свири в паузата по време на мач по американски футбол.

Друг удар по имиджа идва на благотворителен концерт през 2013 г., излъчван онлайн чрез лайвстрийм. Когато Nickelback се качват на сцената, лайвстриймът прекъсва по изрично изискване на групата, която държи шоуто им да остане ексклузивно единствено за посетителите.

Негативните реакции са мигновени и дори заклети фенове на Кругър и компания възроптават, че Nickelback поставят такова условие за едно благотворително събитие.

В същия период Чад Кругър влиза във връзка с прочутата канадска певица Аврил Лавин и скоро двамата се женят. За кратко са възприемани като идеална двойка поне в музикално отношение – доказани автори на огромни радио хитове със съмнителна автентичност, но безспорен пазарен потенциал. Бракът им обаче издържа едва около две години.

Не че това се отразява чак толкова на отношението към групата. Всъщност вълната от подигравки и пренебрежение към канадците има и друго обяснение. През цялото време на възникването и утвърждаването на Nickelback, интернет променя все повече живота на хората и им дава платформа да се обединяват много лесно по убеждения.

Хейтърите започват организирано да бълват анти-Nickelback съдържание с нарастваща популярност и даже се появява страница във Facebook, озаглавена “Може ли тази краставица да набере повече фенове от Nickelback”. В един момент през 2010 г. страницата с краставицата наистина изпреварва тази на групата (1.47 млн. срещу 1.42 млн. последователи), докато миймове, осмиващи Чад Кругър, заливат някои от най-популярните комедийни страници.

Затова и репутацията им просто вече ги изпреварва. Да мразиш Nickelback се превръща в нещо готино, независимо доколко човек въобще е запознат с музиката им. А до каква степен хейтът реално пречи на групата? Те са наясно, че лоша реклама няма и изглеждат невъзмутими. Затова и продължават да се справят така добре в ролята на най-мразената рок група за проследните вече двайсетина години.

 
 
Коментарите са изключени за Музикални хроники: Как Nickelback се превърнаха в най-мразената рок група

Повече информация Виж всички