shareit

Музикални хроники: Как Metallica създаде най-великия метъл албум на всички времена

| от Тодор Ковачев |

Над 30 години след излизането на Master of Puppets, един от най-изтъкнатите, вдъхновяващи и влиятелни метъл албуми, той не е загубил от силата си, а сякаш е станал още по-знаменателен и значим.

Третият албум на Metallica, който бетонира групата като име №1 в траш метъла, предлага 54 минути и 46 секунди абсолютно хипнотизираща музикална мощ.

Песни като Battery, Master of Puppets, Welcome Home (Sanitarium), инструментала Orion и Damage, Inc. днес вече са класики, вплетени дълбоко в метъл културата – но през 1986-а, когато излиза албумът, те са нещо ново, разтърсващо и смайващо за бясно нарастващата траш аудитория.

Kirk Hammett playing

Кърк Хамет изпълнява солото на Master of Puppets 

Концентриран около теми като манипулацията и контрола над масите, Master of Puppets често е определян като най-великия в историята не само на групата, но и на цялата метъл музика.

Той е и последният албум на Metallica, включващ басиста Клиф Бъртън, който загива при трагичен инцидент по-късно през същата 1986-а.

Но как легендарната група създава толкова съвършено издание, с което надминава дори предходните класики Kill ‘Em All и Ride the Lightning?

Първите композиции за албума възникват в средата на 1985 г., подбрани внимателно от фронтмена Джеймс Хетфийлд и барабаниста Ларс Улрих.

По-късно се включват Бъртън и соло китаристът Кърк Хамет, а когато демо записите са представени на музикалния продуцент Флеминг Расмусен, те вече са добили завършен вид. Бандата очевидно е усъвършенствала досегашния си подход, за да създаде по-комплексни композиции с по-изпипани аранжименти.

Финалните записи са направени в студиата Sweet Silence в Копенхаген между 1 септември и 27 декември 1985. Там са необходими само минимални промени в изработените песни, но записването отнема повече време от миналите албуми – защото в Metallica вече се е появил изразен перфекционизъм и по-високи амбиции.

А въпреки репутацията им на любители на алкохола, четиримата музиканти остават напълно трезвени през дните за записи и запазват дисциплината, която им позволява да покажат най-доброто от себе си.

Щом крайният резултат се появява на бял свят, повечето рецензии са възторжени и музикалните критици осъзнават, че Master of Puppets е същинско събитие не само в рамките на метъл жанра.

“Би ми харесало да кажа, че е имало нещо магическо във въздуха през онова лято, когато написахме Master of Puppets, нещо, което го е нямало нито по-рано, нито впоследствие. Но това би било лъжа”, признава преди време Ларс Улрих. „Предполагам просто имахме правилния подход и отворено съзнание към идеите. Цялата банда ставаше по-уверена.“

„По-голямата част от албума беше написана през май и юни 1985 г. от най-добрите ни рифове от предната година. Не беше по-различно от миналите пъти – аз и Джеймс седяхме с куп демо касети и избирахме от неговите идеи и тези на Кърк. Но Клиф също беше в бандата вече няколко години и привнесе много хармонии и мелодии. Отне известно време аз и Джеймс да се отворим към идеите му за хармония и мелодия, защото преди не бяхме свирили такива неща. Но след време вникнахме и тогава взехме да експериментираме повече“.

Структурно Master of Puppets повтаря формата на своя предшественик Ride the Ligthning, но просто идеите на Metallica вече са по-развити, увереността и инструменталното майсторство са на по-високо ниво.

В някакъв смисъл Ride the Ligthning е по-смелият албум, защото концептуално представлява по-голям скок спрямо дебютния Kill ‘Em All, но всъщност съдържа и първата неискрена песен на Metallica. Става въпрос за очевидно комерсиалната Escape, която групата намразва толкова много, че близо 30 години отказва да я изпълнява на концерти.

В Master of Puppets няма такива отклонения, той е произведение на хора, които не смятат да правят компромиси и които са абсолютно убедени в своя музикален път.

„Определено той е по-малко комерсиален албум от Ride the Lightning“, потвърждава продуцентът Флеминг Расмусен. „С Master of Puppets те демонстрираха, че вече имат договор с голям лейбъл и че правят каквото им харесва без да им пука. Това беше нагласата и тя проработи. Няма лоша песен в албума, нито една. Имаше я тази младежка поза: „Ние сме по-добри от всички останали на света и ще им сритаме задниците“.

Необичайно за издание на значим лейбъл, Master of Puppets не излиза с нито един сингъл или промоционално видео, нито със съкратени версии на песните, пратени на радиата с цел навлизане в мейнстрийма.

Но мълвата за албума в случая се оказва достатъчна, както и едно общо турне с Ози Озборн, който тогава се намира в свръхуспешна фаза. Когато споделя сцената с легендата от Black Sabbath, Metallica свири пред десетки хиляди метъл фенове и много от тях тепърва се запознават с цялата траш вълна, намираща се все още в ъндърграунда.

Първото турне на групата във Великобритания пък я утвърждава като най-значимото явление в тежката музика след Iron Maiden. Затова историята помни 1986-а като годината, в която траш метълът нахлува мощно в мейнстрийма и с Master of Puppets подготвя почвата за Reign in Blood на Slayer, Peace Sells… на Megadeth и още албуми на банди като Kreator, Dark Angel и Destruction.

С албума Metallica успява да надскочи рамките на жанра и предизвиква тези, които вървят по нейните стъпки, да направят същото.

Показателно е, че през 2015-а в Щатите бяха продадени 202 000 бройки от Master of Puppets и той стана петият най-продаван рок/метъл албум за годината. Просто така, 29 години след създаването му и без някаква специална промоция, свързана с него.

Албумът вече съществува над три десетилетия, но остава еталонът, по който се равняват всички нови метъл издания. И това едва ли скоро ще се промени.

 
 
Коментарите са изключени