Музикални хроники: Как един ръгбист създаде най-голямата британска метъл група от Iron Maiden насам

5 юни 2004 г. е датата, на която Bullet for My Valentine за пръв път се качват на сцената на прочутия британски рок и метъл фестивал Download.

Младата банда от Уелс получава скромен слот на една от помощните сцени още по обедно време, защото тогава все още малцина ги познават и те все още не са издали даже дебютното си EP. Но самият факт, че са на Download е голямо събитие за квартета след 6 години на усилени опити да постигнат нещо значимо в музиката.

Bullet се трудят много сериозно още от сформирането си в края на 90-те под името Jeff Killed John, за да бъдат приети години по-късно за най-голямата британска метъл банда от Iron Maiden насам. В началото обикалят по всички най-долнопробни малки клубове и бирарии, затова първият им опит на Download им носи съвсем ново и необичайно вдъхновяващо усещане.

Оттам нататък те стават редовни участници на фестивала и година след година са все по-основна част от събитието. Bullet for My Valentine неведнъж са избирани за слота точно преди хедлайнера на основната сцена и даже оглавяват втората сцена през 2010-а.

Но не им се беше случвало да са основен хедлайнер чак до изминалото лято – през юни 2021 г. те най-сетне получиха този шанс и закриха третата и финална вечер на Download.

Това затвърди впечатленията, че групата изживява нещо като втора младост. Фронтменът и лидер Матю Тък признава, че е бил доста активен по време на най-тежките месеци от пандемията и освен че обръща повече внимание на семейството и спортува активно, успява и да напише най-силния албум на Bullet for My Valentine за последното десетилетие. Седмият студиен албум носи името на групата и излезе през ноември, за да предложи 47-минутна атака върху сетивата с директно и безкомпромисно въздействие, без стилистичните отклонения от миналите три издания на Bullet.

Още през 2006 г. бандата получава шанс да се запознае със своите идоли от Metallica. Веднага щом им се представя, барабанистът Ларс Улрих споделя колко му е харесала кавър версията на Welcome Home (Sanitarium), която Bullet са записали. По-късно Мат Тък се натъква на Джеймс Хетфийлд и развълнуван го моли за снимка. „За нас те бяха недостижими, митични създания, но изведнъж се оказаха пред нас, от плът и кръв“, спомня си вокалистът и китарист.

Именно Metallica е причината Мат Тък изобщо да се захване с музика.

Когато е на 14 и вижда видеото на Enter Sandman по телевизията, уелсецът се вдъхновява да хване китарата и да започне да се учи – съвсем сам, без нечии уроци и наставления. „Веднъж щом схванеш базовите неща, всичко потръгва“, обяснява той така, сякаш е най-лесното нещо на света да се научиш да свириш. „То е въпрос на това да се посветиш напълно“, вдига рамене Тък. „Ако искаш да се отнесеш сериозно към нещо, нямаш друга опция, освен да се стараеш да го правиш по възможно най-добрия начин“.

Като тийнейджър Мат играе ръгби и баскетбол на завидно ниво, преди страстта към музиката да остави на заден план всички останали интереси. Той казва за себе си, че винаги се стреми да бъде не най-добрият на света, а просто възможно най-добър според потенциала си, независимо с какво се захване.

Този стремеж отличава отрано Bullet for My Valentine и спасява бандата от съдбата на хиляди други отдавна забравени групи, които не успяват да прескочат дори първото стъпало. „В началото беше много трудно и деморализиращо – посвещаваш се на нещо, жертваш много от себе си, не изкарваш никакви пари, не стигаш доникъде“, спомня си Мат.

“Имаше моменти, в които се замислях да хвърля кърпата и да вложа енергията си другаде. Бил съм много близо до отказването, но нямах план Б, работех в музикален магазин, но не изкарвах достатъчно, за да се издържам сам. Можех да остана в магазина или да работя във фабриките, но друга опция нямаше, а изпитвах такава страст към музиката”.

В тези години единствено волята за успех продължава да го движи напред. „Това, както и вярата, че ако получим възможност да се докажем, всичко ще бъде наред. Но си беше голям труд“, категоричен е фронтменът. Дори и в най-безнадеждните времена, на него не му липсва самоувереност, а тя се проявява и по-късно в кариерата на Bullet for My Valentine.

Около 2013 г. настъпва нов период на големи изпитания с четвъртия албум Temper Temper, който придобива ужасна репутация и е разкъсван от критики. Мат Тък признава, че на албума му е липсвала агресия, но настоява, че дори негативните оценки към него не са разколебали бандата. „Тогава искахме да получим повече време в радиоефира, от това се нуждаехме. Наясно съм, че не е най-добре приетият албум, никога не е приятно да си вложил сърце и душа в нещо и то да се приеме зле. Но се научаваш да се справяш с това“, казва той.

„Винаги съм вярвал в себе си. То е като при спорта в училище – исках само да съм възможно най-добрият“. И в тази своя мисия Матю Тък определено е сполучил, тъй като след над 3 млн. продадени албума в световен мащаб, Bullet for My Valentine безспорно са сред символите на модерния метъл.