shareit

Музикални хроники: Драматичната история на една от най-виртуозните групи в историята

| от |

Когато говорим за рок музика, Toto може и да не е първата група, която изниква в ума ви. Но ценителите са наясно, че става въпрос за един от най-виртуозните състави в историята, останал сред най-ярките символи на американската музика от 80-те.

И до днес Toto са еталон за композиции, аранжименти, технически качества на всеки един от музикантите и звукозаписни техники, а най-големите хитове на групата Africa, Rosanna и Hold the Line все още са фаворити на класическите рок радиостанции.

TOTO live 2010 in Copenhagen in KB Hallen

Историята на Toto е уникална, не само защото е историята на великолепни таланти, а и защото е вълнуваща, поучителна и в доста моменти тъжна сага за големи върхове и падения. 

Формацията е съставена от няколко врели и кипели в занаята сесийни музиканти, участвали в хиляди популярни записи, преди да решат да обединят сили и да развиват свой собствен проект. В резултат Toto се превръща в една от най-продаваните групи на своята ера. Времето, прекарано на върха на музикалния свят обаче е кратко и отлита като миг. Останалата част от историята е изпълнена с перипетии и трагедии.

Когато основна част от състава се състои от кръвни братя, това може да спомогне за сплотеността, но може и да породи трудно преодолими конфликти.

Jeff Porcaro Toto Fahrenheit World Tour 1986

Барабанистът Джеф Поркаро сформира Toto с кийбордиста и основен композитор Дейвид Пейч. Скоро братът на Джеф Стив Поркаро също се присъединява към тях като втори клавирист. 

След като оригиналният басист Дейвид Хънгейт напуска, третият брат Майк Поркаро става постоянна част от Toto на бас китарата. И макар че Майк се разбира и с двамата си братя, Джеф и Стив редовно проявяват враждебност един към друг. 

Всъщност Джеф е един от най-виртуозните барабанисти в цялата рок музика, но е и непоправим перфекционист, който трудно понася някой наоколо да не отговаря на високите му музикални стандарти. Затова не е случайно, че и останалите в Toto са виртуози. 

Четвъртият албум на бандата Toto IV излиза през 1982 г. и съдържа Africa и Rosanna, два от най-успешните радио хита на всички времена. Но въпреки многомилионните продажби и няколкото спечелени награди „Грами“, Toto остават недолюбвани от музикалната критика и чувството е взаимно.

Те даже отказват да се появят на корицата на Rolling Stone. Парадоксът е, че в пика на популярността си членовете на Toto даже не успяват да се насладят на успеха си, тъй като над тях вече е надвиснала тъмна сянка.

Водещият вокалист Боби Кимбъл, който се отличава с високия си глас, се пристрастява към кокаина в годините, когато рокендролът е неизменно свързван с наркотиците. И на останалите от Toto кокаинът не е чужд, но особеното при Кимбъл е, че употребата започва да се отразява на гласа му и той вече не е способен да изпее трудните си партии на концерти. Затова през 1983 г., след големия бум на групата, останалите уволняват Кимбъл и са принудени да търсят друг вокалист.

В следващите години съставът минава през нелеки времена и сменя няколко певци. Близо десетилетие по-късно трагедия внезапно застига Toto със смъртта на двигателя на групата Джеф Поркаро. Един ден през 1992 г. той работи в двора си в долината Сан Фернандо и пръска растенията с пестицид, когато внезапно пада и сърцето му спира. Като причина за смъртта е посочен инфаркт, причинен от алергична реакция към пестицида.

Появява се и версия, че случилото се с Поркаро е следствие от дългогодишна употреба на кокаин, но китаристът на Toto Стив Лукатър яростно оборва тази теория и настоява, че в кръвта на Джеф е открито микроскопично малко количество кокаин, което няма как да причини инфаркт. Така или иначе, в следващите години Лукатър постепенно се превръща в лидер на Toto, а макар че славата на бандата залязва, тя издава 8 студийни албума след пиковия Toto IV, като даже не броим и пълния саундтрак за екранизацията по Dune на режисьора Дейвид Линч.

Toto са активни по турнета в продължение на над 30 години и едва през 2008-а за пръв път официално се разпадат. Тогава обаче Лукатър вече е единственият останал оригинален член и признава, че е поставил края заради лични проблеми.

„Напивах се до смърт, бракът ми се разпадаше, а майка ми умираше. Беше тежък период, трябваше да се взема в ръце, иначе щях да стигна дотам да се убия“, обяснява китаристът и певец. За щастие, той успява да откаже алкохола, да тръгне на терапия и да прогони демоните си.

Не толкова радостна е съдбата на басиста Майк Поркаро – неизменна част от Toto до 2007 г., когато му се налага да напусне заради влошеното му здраве. 

Докато свири, той започва да усеща, че пръстите му не работят както преди, а диагнозата е съсипваща – амиотрофична латерална склероза, която постепенно лишава тялото от възможност да говори, да се храни и да диша. Майк храбро се бори със заболяването в продължение на 8 години и умира през 2015-а.

Joseph Williams and Steve Porcaro Orebro Sweden 2013

Третият брат Поркаро – Стив (вдясно), също получава ужасяваща диагноза. Открит му е тумор в мозъка, който за щастие е премахнат, макар и с цената на това Стив да оглушее с лявото ухо. Днес вече не е част от групата, но по-важното е, че е жив и здрав.

Последният период на Стив Поркаро в Toto е свързан с времето след 2010 г., когато групата се вижда принудена да запише нов албум. Съставът влиза в сложна съдебна битка срещу Sony по подозрение за неизплатени отчисления от дигитални продажби. 6-годишната битка е загубена и струва скъпо на Toto, заради което възниква проектът за албума Toto XIV. “Искахме да превърнем негативното в позитивно”, обяснява Стив Лукатър. „Но когато решихме да реализираме албума, си казахме, че трябва да го направим по възможно най-добрия начин с всички похвати, талант и опит, които сме натрупали. А не просто да го претупаме“.

Оттогава Toto издадоха още един студиен албум (Old Is New, 2018), а през тази година изляоха с нов лайв албум. Групата още съществува, а в действащия състав попадат не само Лукатър, но и Дейвид Пейч, както и певецът Джоузеф Уилямс, който се присъединява още в средата на 80-те и след напускането си прави над 20-годишна пауза, за да се завърне през 2010-а.

Оплетено и объркващо, нали така? Да, но такава е историята на Toto – сложна, многопластова и нееднозначна, също като музиката на групата.

 
 
Коментарите са изключени за Музикални хроники: Драматичната история на една от най-виртуозните групи в историята

Повече информация Виж всички