shareit

Музикални хроники: 30 години Nevermind – Как Nirvana ни омагьоса завинаги с най-великия си албум

| от Тодор Ковачев |

Неустоимият заряд на песента със сурова, неподправена енергия, неразбираем текст и заразителна мелодия представлява нещо различно от налаганите в комерсиалното пространство тенденции.

Наскоро се отбелязаха 30 години от излизането на Nevermind и тази годишнина ни кара да си припомним как сиатълската гръндж сензация оставя своя огромен отпечатък върху културата на 90-те и колко много липсва едно подобно явление на настоящата музикална сцена.

Преди 30 години никой не очаква албумът да предизвика чак такъв взрив, най-малко го очаква звукозаписната компания на бандата, предвидила продажби от порядъка на 250 000 бройки.

Nirvana възниква 4 г. по-рано с общата инициатива на вокалиста, китарист и основен композитор Кърт Кобейн и басиста Крист Новоселич. По-късно, след излизането на дебютния албум Bleach, към тях се присъединява барабанистът Дейв Грол. Днес тримата изобщо не се нуждаят от представяне, но тогава са просто едни от многото ентусиасти, повлияни от модната алтернативна вълна в американския ъндърграунд.

Редица фактори спомагат за изстрелването на Nirvana и Nevermind, но на първо място се откроява качеството на песните.

Величието на албума си проличава в пълна степен още през откриващите пет минути, когато прозвучава Smells Like Teen Spirit. Това е хитът, с който Nirvana и цялото гръндж течение достигат до масовата публика и който превръща Кърт Кобейн в глас на цяло едно поколение музикални бунтари.

Видеоклипът с училищния концерт, превърнал се в пълна анархия, оказва огромно влияние върху облика на MTV през следващите години. С иконичната обложка с пеленачето, плуващо към стръв под формата на банкнота от 1 долар, Nevermind съдържа още три невероятни сингъла – Come As You Are, Lithium и In Bloom. Към тях добавяме и двете хипнотизиращи акустични песни Polly (засягаща сексуалното насилие към жени) и обогатената с виолончело Something In the Way, в която Кобейн разсъждава какво е да си бездомник.

По-късно през годините басистът Новоселич показва подигравателно отношение към всички музикални журналисти, които първоначално се отнасят пренебрежително към албума. А после, виждайки реакцията на публиката, твърдят, че са го обикнали от самото начало. Boston Globe например определя Nevermind като „идиотско бръщолевене“. Rolling Stone го окачествява като посредствен с оценка от три звезди, но година по-късно пуска обновена рецензия с прибавена четвърта звезда. През 2004 г. Nevermind вече е оценен с пет звезди от легендарното издание.

Kurt St Thomas

И наистина с годините наследството на Nirvana става все по-ценно и значимо, далеч не само заради трагедията, сполетяла групата със самоубийството на Кобейн през 1994-та. Фронтменът много бързо става идол на отчуждените, маргинализирани млади, пренебрегващи старите правила – в музиката и в живота. Затова и Nirvana е толкова обаятелна банда за своето поколение. Кобейн, Грол и Новоселич притежават различно мислене за това как трябва да изглеждат и да се държат рок звездите, както и как трябва да звучи музиката им.

Музикалните влияния на Кобейн са страшно много и се простират някъде между Beatles, Иги Поп, REM и най-вече бостънските Pixies с тяхното редуване на спокойни и взривни моменти в песните. Nevermind се смята от мнозина за творческия връх на Nirvana, но може и да се разгледа точно по обратния начин – като начална точка. Защото превръща групата в световна сензация и дава гласност на нейните ценности и нейния поглед върху света.

А музиката на Кобейн става все по-добра до смъртта му. Той изразява още по-смело своята социална чувствителност в по-късните си изяви. Кърт се появява с рокля във видеото на In Bloom и подхвърля, че „поне това повдига целия въпрос относно хомосексуализма“. В компилационния албум Incesticide пък всички сексисти, расисти и хомофоби са предупредени, че не са добре дошли на концертите на групата. 

В наши дни легендарният статут на триото не подлежи на съмнение и някак прави още по-болезнена липсата на нови рок групи от такъв калибър. Nirvana продължава да бъде актуално име и заради два големи фарса. Единият е конспиративната теория, че Кобейн не се е самоубил, а е бил убит. Вторият е многомилионното дело, заведено от порасналото бебе от обложката на Nevermind. 30-годишният Спенсър Елдън съди членовете на групата, звукозаписната им компания и наследниците на Кърт Кобейн за нанесени емоционални щети – и това, естествено, предизвиква куп подигравки от музикалните фенове.

Встрани от скандалите, Nevermind остава албумът, който променя музиката на 90-те и дава ход на уникалното алтернативно течение, родило още много поп и рок явления през десетилетието. Комерсиалното пространство се оказва заето от довчерашните аутсайдери, които се осмеляват да правят различна музика, дори под угрозата завинаги да си останат в ъндърграунда.

Е, днес някои от тях вече са легенди. 

И 30 години след Nevermind, техните фенове все още мечтаят 90-те някак да се повторят, пък било то и в съвременен контекст.

 
 
Коментарите са изключени за Музикални хроники: 30 години Nevermind – Как Nirvana ни омагьоса завинаги с най-великия си албум

Повече информация Виж всички