shareit

Музикални хронии: 5 тъжни години без Дейвид Боуи – и цели 48 без Зиги Стардъст

| от |

Дейвид Боуи – музикалният великан, ненадминат хамелеон и глобална музикална икона – почина на този ден преди 5 години, оставяйки ни богат репертоар от вечна, незабравима музика.

Разговорът за разнообразните му музикални търсения и артистични превъплъщения може да е безкраен, но днес се спираме специално на емблематичното му алтер его от началото на 70-те – Зиги Стардъст.

Предизвикателен и непредвидим, персонажът на Зиги затвърждава Боуи като рок звезда, способна да развива музикалната си стилистика и да срива установените норми за поведение и външен вид на един изпълнител.

Всъщност превъплъщението в Зиги продължава само една година и няколко месеца, но продължава да влияе на музиката и на Боуи, и на други прочути музиканти десетилетия по-късно.

Самият британец определя Зиги Стардъст като „напълно правдоподобен пластмасов рокендрол певец“ – и добавя, че именно от такъв герой се е нуждаело онова време. Алтер егото на Боуи се появява на сцената през 1972 г. с излизането на неговия пети студиен албум The Rise and Fall of Ziggy Stardust and the Spiders from Mars. 

Облечен в поразяващ костюм и с боядисана в червеникаво-оранжево коса, Боуи поставя начало на подчертано театралните си концерти заедно с групата си по онова време, наречена Spiders from Mars. Ексцентричният Зиги представлява бисексуална рок звезда от чужда планета, пратена на Земята в момент, когато над нашия свят е надвиснал апокалипсис. Персонажът е изпратен, за да посее надежда сред човеците, но е възприет за месия, поддава се на изкушенията на славата и това води до смъртта му в края на албумния разказ.

Дейвид Боуи търси вдъхновение за персонажа от разнообразни места, за да го направи максимално изненадващ и неконвенционален. Театралното и предизвикателно поведение на други фронтмени в същия период като Иги Поп, Лу Рийд и Марк Болан няма как да остане незабелязано за Боуи.

Години по-късно изпълнителят разказва, че историята на проваления рок талант Винс Тейлър е сред вдъхновенията му. Обяснява възникването на Зиги Стардъст и просто с опит за смяна на водещите тенденции.

„Аз и приятелите ми и един определен контингент музиканти в Лондон в началото на 70-те ни беше писнало от дънкови дрехи и хипита. Искахме да отидем в друга посока“, разказва Боуи. „И част от нас, малките, помпозните и артистичните… може би сме чели твърде много Джордж Стайнър и сме били с представата, че влизаме в посткултурна ера – и най-добре да направим нещо постмодернистко бързо, преди някой друг да го е направил. Персонажът беше смесица от това, което представляваше рок музиката и това, в което можеше да се превърне“.

Така Дейвид Боуи се превръща в различна версия на себе си, с ново звучене и нов външен вид. Зиги Стардъст нахлува в глем рока и отваря вратите за визуални и музикални експерименти, чието продължение по-късно можем да проследим в състави като Eurythmics, Depeche Mode, Joy Division, Nine Inch Nails, а даже и при Лейди Гага и Кание Уест.

“Да слушам Зиги Стардъст беше като образование в колеж, беше като Beatles”, обяснява в едно интервю не кой да е, а великият Крис Корнел от Soundgarden и Audioslave. “Композициите са невероятни… Обикнах всяка една песен от албума”. Вокалът на Judas Priest Роб Халфорд пък си припомня как е посетил концерт на Боуи през 1973-а, в периода му като Зиги. „Ето един човек, който наистина отведе феновете си на пътуване. Той беше най-големият майстор на дегизировките“.

Блясък, провокация, сурова сексуалност с размита граница между половете и някакво далечно, неземно излъчване – Зиги определено е персонаж, който няма да забравите, след като веднъж сте го видели. Телевизионната аудитория се влюбва в него след едно изпълнение на песента Starman в предаването Top of the Pops по BBC през юли 1972 г. 

Тогава Боуи и Spiders from Mars вече обикалят Великобритания на турне, а албумът, представил Зиги на света, покорява класациите. Външният вид на персонажа с цветната коса е почитан и копиран.

Изпълнителят запазва версия на героя за следващия си албум Aladdin Sane (1973), но после внезапно заличава персонажа, след като се уморява от цялата концепция.

На концерт в Лондон на 3 юли 1973 Боуи обявява, че това е „последното шоу, което някога ще правим“. Представлението е заснето като част от 90-минутния документален филм Ziggy Stardust and the Spiders from Mars (1979), който маркира окончателния край на това превъплъщение – за да сложи началото на Белия херцог и другите бъдещи проекти на легендата.

Грандиозният успех на Зиги Стардъст се оказа с висока цена за Боуи, който тотално потъва в персонажа и започва да изпитва трудности да излезе от ролята.

„Извън сцената съм робот. На сцената постигам емоция. Вероятно затова предпочитам да се облека като Зиги, отколкото да бъда Дейвид“, признава веднъж той. „Зиги не ме оставяше, с години не можех да се отърва от него. Тогава всичко взе да отива в лоша посока, цялата ми личност беше повлияна, стана много опасно. Наистина изпитвах съмнения относно здравия си разум“.

В книгата си Moonage Daydream: The Life & Times of Ziggy Stardust, Боуи признава и че в онзи период вече пише музика за различен проект и е изтощен и отегчен от Зиги. „Наистина исках всичко да свърши. Не можех да остана концентриран върху изпълненията… бях изхабен и скапан“.

Музикантът бързо се пренасища от своето собствено създание, но близо половин век след изчезването си, Зиги Стардъст продължава да вълнува меломаните. И днес даже е трудно да си дадем сметка, че става въпрос за персонаж, просъществувал малко повече от година, който представлява само скромна част от невероятното музикално наследство на Боуи.

 
 
Коментарите са изключени