shareit

Модни хроники: Съдийската перука като символ на престиж

| от |

Мнозина са забелязвали, че в миналото редица адвокати, прукорорът и почти всеки по-важен член на един съд, разполага с дълга бяла перука. Традицията се прокрадва от най-ранни векове, но днес можем да забележим употребата им само в един съд – Великобритания. Перуката се оказва необходимост и до днес в съда и освен неуважение, липсата и може да помогне за изгонването от съдебната зала. Адвокатите имат право да се срещат с клиенти извън съдебната зала и съответно тогава нямат нужда от тях, но в залата е повече от необходимо.

Като много други елементи в една униформа, така и перуката се стреми да създаде форма на анонимност и по този начин да разграничи много добре действащите лица в залата, също така да направи значително по-трудно разпознаването им извън залата. Различните адвокати разполагат с различни перуки. Перуката на един съдия в английския съд е много по-богато направена и изглежда значително по-скъпа от останалите. Добавени са къдрици, които започват непосредствено под врата.

Повечето такива се правят от бял конски косъм и точно по тази причина с времето започват да пожълтяват. Макар и материалът да не е особено скъп, създаването и изработката отнемат време и определено не са евтини. Съдийската перука струва около 3000 долара, докато обикновената за юристите е едва 500 долара. Макар и днес малцина все още да залагат на този артикул, съдебната зала в началото се е радвала на особено внимание и доставяла завършеност на добре облечения човек, който трябва да демонстрира максимални успехи.

През XVII век елитът не напускал дома си, без да използва бялата перука. Онези, които не можели да си позволят красивия конски косъм, залагали по-често на перуките от кози косъм или памук, а понякога дори е използвана и косата от трупове. По същото време присъства дори и специален бизнес, в който човек пуска дълга коса и след това я продава. Откъде започва цялата история с тази тенденция. В края на XVI век можем да открием добре познатато наличие на сифилис. Епидемията се разпространява изключително бързо и не прощава на никого, защото сър Александър Флеминг ще открие тайната на пеницилина едва през 1928 г.

Страничните ефекти от това заболяване са обриви, слепота, дименция, отворени рани и загуба на коса. Именно последното не се гледало с особено добро око в елитните кръгове. Дългата коса се е смятала за изключително скъпо удоволствие и демонстрирала социална класа. А липсата на такава показвала, че човекът е болен. Ако перуките не се използват за скриване на косопад, те намират и друго приложение – битката с въшки. В миналото очевидно е било доста трудно на човек да открие въшките в косата си, но било много по-лесно да измие перуката, където вредителите най-вероятно биха могли да се прехвърлят. Кралете, които трябвало да скрият своята плешивост, включително Чарлз II, залагали на артикула.

Впрочем именно аристокрацията започнала да залага на тази мода, а съдът като институция закъснява значително. Аристокрацията започва да носи перуки през 1660 г. а в съда с около 20 години по-късно се появява въпросната практика. Едва през 1685 г. става задължителна, което дава още по-сериозни постижения. Както една мода има пик, така се наблюдават и по-сериозни спадове. Точно по тази причина можем да открием и сериозните спадове. Между 1760 до 1820 г., перуките започват да се носят значително по-скромно. Свещениците вече са освободени от тази отговорност. Единствените упорити хора са именно представителите на юридическата камара, които сякаш харесват тази идея.

През 2007 г. новият дрескод олекотява значително присътвието на перуката. По време на семейни или цивилни практики, юристите и съдията не са задължени да ги носят, единствено във висшия съд на Великобритания започват да се налагат отново и разбира се, в криминалните случаи. През 2011 г. в Ирландия и Великобритания съдиите доброволно продължават да ги използват, макар и аксесоарът да не е в официалните изисквания на дрескода. През 2013 г. в Ямайка – бивша британска колония – съдиите и адвокатите трябва да ги носят в определени церемонии. Дори в Хонконг може да се забележи, че модата все още е там и най-вероятно техните юристи ще са последните, които ще се разделят с нея.

Заглавна снимка: By FruitMonkey – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=28981654

 
 
Коментарите са изключени