Малката черна рокля: пътят на един тоалет от кралица Виктория до наши дни
Това е една от кулминациите в модата на миналия век. Класика, която само 10 години преди появата си, е била немислима. Освобождава жените и им дава власт. Над тялото, над ежедневието, над всичко. „Малката черна рокля“ е пример за това как един тоалет може да побере в себе си историческото и културно развитие на жените.
От своята поява в началото на миналия век този тоалет е приемал различни форми и силуети. А историята му може да бъде проследена още преди Коко Шанел да го лансира през 20-те години.
Предшественикът на малката черна рокля е всичко друго, но не и малък. Кралица Виктория например е носила в продължение на 40 години само черни рокли в знак на траур след смъртта на съпруга си, принц Алберт. По онова време черният тоалет е представлявал огромна многопластова рокля от твърда материя. Въпреки че черното е цвят, обвързван с траура още от XIV век, през викторианската ера тази практика става стандарт. Жените масово започват да носят черно, тъй като се смята, че колкото по-черен е тоалетът, толкова повече скърбиш за починалите си близки.
С идването на Първата световна война става все по-трудно жените да поддържат пищния стил на обличане. Натруфеният тоалет се приема за недопустимо разхищение във време на мизерия и масови нещастия. Вместо да изоставят черното обаче, жените започват да откриват нови начини да покажат скръбта си. Появяват се три-четвъртите дължини на полите и рокли, а воалът започва да подчертава лицето, вместо да го скрива.
Истинската „Малка черна рокля“ се появява през 1926 г. В списание Vogue е публикувана скицата на роклята от крепдешин на Коко Шанел със заглавието „Фордът“ на Шанел – дрехата, която целия свят ще носи“. Препратката в този случай е свързана с модела на Хенри Форд Ts, който се произвежда само в черно, тъй като черната боя е съхнела най-бързо. В резултат на масовото производство черните коли стават повече от обичайна гледка по улиците. А заедно с манията по черния автомобил се заражда и тази по черната рокля.
По това време Коко Шанел вече е водеща фигура в европейската мода, а американската жена е отчаяна и поглежда към Франция за моден съвет. Семпла, лесна за съчетаване и достъпна, „Малката черна рокля“ бързо маркира важна културна промяна. От цвят, асоцииран с траура и скръбта, черното става част от ежедневния гардероб на жената от началото на ХХ век.
След лансирането на модела на Шанел, „Малката черна рокля“ става задължителен елемент от гардероба на модерната жена. От създаването и излизането й на пазара този тоалет е претърпял редица еволюции. И то такива, че може по тях да се проследи развитието на жените през миналия век. Първородната „Малка черна рокля“ Шанел създава в „Ерата на джаза“ и добавя към нея клоше (мека женска шапка с форма на полусфера) и дълги перлени гердани. Втората световна война маркира друга промяна във вкусовете – черната рокля отразява комфортът на този тоалет и неговата трезвеност във времена на военно бедствие. Жените започват да работят, а дрехите стават по-практични и консервативни, за да се адаптират към съответния лайфстайл.
С края на войната „Малката черна рокля“ е преродена отново в своя дом (Париж) в колекцията на Кристиян Диор „New Look“. Количеството плат, необходимо за направата на една пола, съдържаща слой след слой, е стигало за направата на 15 поли през войната“. Със своя усет към елегантността, Диор оформя малката черна рокля на 50-те години, която придава на жената фигура на пясъчен часовник.
Но в поп културата едва ли има по-популярна „Малка черна рокля“ от тази, която Одри Хепбърн носи в „Закуска в Тифани“ (1961). С този модел Юбер дьо Живанши променя драстично силуета на Диор. Спуска дължината до глезените, добавя тиара и перлена огърлица. Живанши и Хепбърн ще продължат да работят заедно и той ще направи редица известни тоалети за нея. Други негови клиентки, които популяризират „Малката черна рокля“ и останалите дизайни на Живанши са Джаки Кенеди, Херцогинята на Уиндзор и Грейс Кели.
Години по-късно, в средата на 90-те, Елизабет Хърли и Джани Версаче ще направят поредната революция. Италианският дизайнер „разкъсва“ класическия дизайн на Живанши и съединява частите със златни безопасни игли. Елизабет Хърли прави история, когато се появява с тази рокля на премиерата на филма “ Четири сватби и едно погребение“.
„Малката черна рокля“ ще стои винаги в дрешника с вечни дрехи. До нея са класики като бялата тениска и риза, коженото яке, сините дънки. И всяко поколение се връща към тези вечни дизайни, за да ги адаптира според нуждите и вкусовете си. Но първоначалните елементи винаги се запазват. „Малката черна рокля“ обаче превъзхожда всички свои събратя по съдба с едно нещо.
Тя е като летопис, по който може да бъде позната историята на жената от времето на кралица Виктория, през Одри Хепбърн до Лейди Гага в наши дни, която също е представяла „свой“ вариант на култовия тоалет.
