shareit

#LoveWins или откъде идва Знамето на дъгата

| от Chronicle.bg |

Идеята се появява през 1976 г. Същата година САЩ отбелязва 200-годишнината от своето съществуване. Страната все още се възстановява от войната във Виетнам и първата оставка на президент и трябва да възстанови патриотизма сред населението. Ключът към този патриотизъм е поставянето на прочутият флаг с райета и звезди на всевъзможни места в страната. Обикновените му геометрични форми действат утешаващо и маскират психологическото, политическото и социалното напрежение, обзели страната.

На този политически фон общественикът Харви Милк, който е първият открит гей, член на държавната администрация, заръчва на един мъж през 1977 г. да направи универсален символ на гей общността. И двамата мъже знаят, че знамето е символ на силата и може да обедини както хората около една идея, така и да й даде гласност.

Гей общността в Сан Франциско иска да има свой символ, който да представлява тяхната борба за равни права. Стоунуолските бунтове от преди 9 години вече са запалили искрата на първите действия в тази посока, а прайдовете все по-често присъстват в живота на големите градове.

Гилбърт Бейкър, 27-годишен артист и драг кралица, започва да работи в тази посока. Неговата идея е за икона, която да олицетворява красотата, различията и силата. В същото време тази икона трябва да бъде лесно възпроизводима.

Като драг кралица, Бейкър има богато въображение и нетолкова дебел портфейл. Затова усвоява перфектни шивашки умения, които по-късно прилага в правенето на трансперанти. Мъжът разполага с богат арсенал от платове, които използва, за да шие костюми за своето сценично алтер его Busty Ross.

Бейкър е пленен от силата на американския флаг, който тогава е навсякъде и дори е използват в попарта и модата. Привлича го семплата композиция от ивици, които са като множество елементи, обединено в едно цяло. Така се появява първото Знаме на дъгата. Бейкър съединява осем разноцветни ивици, всяка от които символизира нещо - розово за сексуалността, червено за живота, оранжево за изцеление, жълто за слънчева светлина, зелено за природата, тюркоаз за магията, синьо за мира и лилаво за духа.

Не след дълго знамето става най-яркият символ на движението за гей правата по света.

gay couple holding hands, patterned as the rainbow flag

Много експерти спорят за това, кое е дало началния тласък за дъгата като символ. Според някой тя идва от всепризната за гей икона актриса и певица Джуди Гарланд, която става известна с ролята си в „Магьосникът от Оз“ и песента „Somewhere over the Rainbow“. Самият Бейкър обаче дава много по-прозаично, но и логично обяснение. „Това е знаме на природата. Идва от небето.“ казва той в интервю през 2015 г., малко преди да почине. И наистина, подреждането на цветовете в знамето напомнят подреждането на цветовете на видимата светлина в светлинния спектър.

През 2015 г., на 65-годишна възраст Гилбърт Бейкър умира в дома си в Ню Йорк. Въпреки преждевременната си смърт, мъжът успява да види Знамето на дъгата да се развява по всички краища на света и дори да влезе в постоянната изложба на Музея за модерни изкуства в Ню Йорк. Там то се ползва със статута на еталон в полето на социалния дизайн.

Когато Паола Антонели – старшият куратор по архитектурата и дизайна, и нейният асистент Мишел Фишър, пожелават да включат знамето в колекцията на музея, решението не е прието с пълно единодушие. Някои казват, че това е недопустимо на фона на картините на Пикасо, които стоят по стените на музея и струват 7 цифрени суми. В същото време флагът може да се купи за 75 долара от сувенирния магазин на същия музей. Но за Антонели и Фишър именно достъпността на флага е това, което го прави значим културен обект. „Бейкър е искал всеки да го има и да се възползва от него. И от тази щедрост е роден успехът.“ казва Фишър, цитиран от Artsy.

Бейкър и приятелите му развяват за първи път флага на 25 юни 1978 г. на площада на Обединените нации в Сан Франциско. Избират мястото много внимателно, тъй като името изважда препратки към глобална борба и глобален проблем с правата на човека. Първото знаме е изработено от екип от 30 доброволци. Тази версия е видяна и от нейния поръчител. Но месеци по-късно, на 27 ноември Харви Милк е прострелян от бивш свой колега и умира.

След смъртта на Милк, която предизвиква силен отзвук, се увеличават поръчките за знамето. По практични причини, Бейкър е принуден да опрости дизайна. Така отпада най-горната ивица от розово (пигментът е труден за извличане), а след това и тюркоазът (по естетични причини).

През 1978 г. Знамето на дъгата е част от прайдовете в Сан Франциско. След това започва да се разпространява в цялата страна, а с времето и отвъд САЩ. През 1994 г. културното му значение се затвърждава окончателно. Това става след като по време на честването на 25 годишнината от Стоунуолските бунтове, знаме дълго една миля обикаля улиците на Ню Йорк

Днес надеждите на Бейкър са реалност и Знамето на дъгата е международен символ на LGBT общността и борбата за равенство. Появява се навсякъде от Русия, където еднополовите бракове все още са незаконни, до Уганда, където хомосексуалните актове дори са престъпление. За 11 поредна година Знамето ще бъде част и от ежегодния София Прайд, който ще се проведе тази събота (8 юни). А историята на Знамето на дъгата потвърждава твърдението на Гилбърт Бейкър, че „знамената са откъснати от душите на хората.“

 
 
Коментарите са изключени