shareit

Лоренцо Бернини – бароковият кръстник на Рим и наследник на Микеланджело

| от |

Джовано Лоренцо Бернини е един от основоположниците на Барока. Неговата история е не само впечатляваща, но и някои от учените по-късно ще го поставят на един ранг с Шекспир – макар и двете личности да работят в съвсем различна територия на изкуството. Подобна чест не се дава толкова лесно, но Джовано има изключителен живот, не може да се разкаже в няколко изречения. Но нека проследим какво точно е влиянието му в историята. Мнозина го оценяват като достоен наследник на Микеланджело, а ако говорим за скулптури, Бернини наистина има специално място в историята.

Бернини се ражда на 7 декември 1598 г. в Неапол. Баща му също е скулптур, който идва от Флоренция. Джовано се ражда в семейство на 13 деца, като той самият е 6-я наследник. Разпознат е от семейството си като гений още на 8-годишна възраст. След това ще бъде и Микеланджело на новото време. Един от най-големите му почитатели е папа Павел V, който след запознаването с неговите първи опити е убеден, че новата епоха е открила своето лице. Похвалите продължават и от кардинал Мафео Барберени – бъдещият папа Урбан VIII и още много други. Семейството пристига в Рим и започва едно от най-дългите и интересни приключения.

Статуята е направена, когато Бернини е само на 23 години

Младият Джовано веднага разкрива своя творчески талант пред папа Павел V, докато прави някои импровизирани скици на Свети Павел. Бернини никога не напуска Рим, той има специално място и единственият случай, в който не може да бъде открит там е, когато е нает да работи за крал Луи XIV в Париж. През по-голямата част от времето работи и оставя своите творчески следи в Рим, като най-накрая папата ще каже, че момчето е родено за Рим и Рим е създаден за него. Досещате се, че няма как да знаем за този човек, ако не са идвали богатите кардинали, за да го спонсорират. Играта на църквата започва от създаването ѝ и продължава до днес.

Един от най-богатите покровители на Бертине е кардинал Сципоне Боргозе, с неговите средства, младежът успява да се превърне в един от най-уважаваните майстори на скулптурата. Една от легендарните му творби е „Козата Амалтея и невръсните Юпитер и Фаун“. Скулптурата е направена преди 1615 г. Някъде през 1618 г. брат му получава писмо с молба да завърши статуя, която Микеланджело не е успял да направи преживе, но поканата е направена специално към младия Джовано.

Давид

Майсторът ремонтира и освежава статуята „Спящият Хермафродит“, собственост на кардинал Боргозе. Може би някои от най-впечатляващите скулптури са създадени между 1619 и 1625 г. Една такава е „Изнасилването на Прозерпина“, „Аполо и Дафни“ и дори „Давид“, който обаче идва с нов прочит. Те са повече от достатъчни, за да може и следващият папа Григорий XV да гласува доверието си на Бернини. Поръчва си портрет и бронзова статуя.

За жалост Григорй живее само 4 години, но управлява достатъчно дълго време, за да даде почетен ранг „Кавалер“. Кардинал Мафео Барбени ще заеме поста през 1623 г. като папа Урбан VIII. Поръчките били много повече, Бернини рисувал папата, семейството, кардиналите и дори получил много повече внимание от кардиналите, отколкото самият папа. Освен със скулптури и покровителство от папата, Бернини има свободата да помага в цялата конструкция на града, работи като архитект и често неговото мнение се търси като най-миродавно. Някои от неговите работи се превръщат в символ на Рим, какъвто го познаваме днес и точно това не може да ни изненада.

През 1644 г. папа Урбан умира и с това протекцията на артиста е разбита. Папа Инокентий X не е съгласен да инвестира толкова много в него и проектите му. По това време скулптурът работи върху „Истината, която ще се разкрие във времето“ и точно тя трябва да покаже какво е било отношението в този период. Обиден и дори с редуцирани финанси, творецът все пак чака своето време, на този етап в кариерата си е сменил достатъчно лидери на Католическата църква, следователно няма за какво да се притеснява. Моментът, в който ще открием, че е готов да създава ново творчество. За щастие папа АЛександър VII заема трона с нова идея – да превърне Рим в световна столица, а за това е необходимо планиране на града и контрукция, която трябва да върне старата слава.

Същата започва да се появява някъде през XV век и реновацията ще изисква присъствието на някои от най-големите имена. За щастие и Бернини е работил много върху дизайна на сгради и към този момент е един от най-желаните творци. На него е наредено да работи върху пиацата пред базиликата на Свети Петър. Неговата идея е да превърне мястото в една арена, добавяйки полукръгли колонади, като на всеки ред е оформен от четири бели колони. Идеята на майстора е да използва тази идея, за да създаде малко по-интимна среща с папата, без значение дали това ще се случи, когато посетителите минават през площада или се очаква събитие и разговори от самата църква.

Според мнозина, проектът напомня на две ръце, които се протягат към църквата. Прави същото и с други празни места в Рим, които могат да се радват на далеч по-голямо внимание, но докато работи, неговата слава бързо се разхожда из цяла Европа. Той не е просто майстор, не е просто докоснат от Бог, той е човек, който изпълнява тази воля, но славата няма да му хареса. През април 1665 г. е изпратен във Франция, при това с политически натиск, за да работи за крал Луи XIV – задачата е завършването на кралския дворец в Лувъра. При пристигането си в Париж, творецът има преводач, разполага с гид и има правото да обикаля и да търси вдъхновение.

Преди да представи своя проект за източната страна и някои от важните фасади на двореца, неговата работа е критикувана. За италианецът не остава нищо друго, освен да събере багажа си и да се върне в Рим. Любопитното тук е, че така или иначе плановете му ще влязат в употреба през 1667 г. До днес не е особено ясно какво се е объркало, но има слухове, че самият финансов съветник Жан-Баптис Колберт не е харесал визията и смятал, че сградата ще изглежда много италианска и барокова. Ситуацията не се променила и когато крал Луи трябвало да сподели своето мнение. Останалите проекти също получили тази съдба. Единствената творба, която все пак успява да се осъществи е бюста на царя, който също е голямо тегло за твореца.

Бюст на кардинал Ришельо

В последните си две години от живота си, Бернини се опитва да работи колкото се може повече, но среща недоволството на следващите лидери на католическата църква. Той умира на 28 ноември 1680 г. и е погребан с почести в семейната гробница. След него историята му се забравя и оставя в тайна до 1898 г., когато отново някой си припомня какво точно е направил и как Рим изглежда така, както го виждат туристите всяка година. Едва тогава поставят и малък бюст със следния текст: „Тук живя и почина Жанлоренцо Бернини, суверенът на изкуството, пред когото се покланяха папи и милиони хора.“. До днес историците смятат, че това е човекът, който оставя своя почерк и визия в идеята за един по-различен Рим, който сякаш говори на езика на изкуството.

Критиците остават на мнение, че той е един от малкото, които получават толкова невероятно доверие от Рим и църквата, за да създават и изразяват себе си в такъв огромен мащаб. Едва през 1998 г. признанието продължава с експозиции, поставянето му на банкнотата от 50 000 лири – преди Италия да премине в евро зоната. Разбира се, можем да разказваме много за него, но неговите творби говорят много повече за таланта му.  

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Лоренцо Бернини – бароковият кръстник на Рим и наследник на Микеланджело

Повече информация Виж всички