shareit

Да работиш като будилник

| от |

Човечеството в 21-и век дори не подозира в какъв луск живее. Освен покрив над главата, топлина и възможност за друг невероятен скок в цивилизацията в лицето на постоянно налична топла вода, не трябва да игнориране и будилника. Макар днес да бъде предлаган само като приложение за умните телефони, будилникът е изобретението, което успява да отнеме хляба на доста хора в цивилизацията. До 70-те години на миналия век, много от индустриалните квартали на Англия са започвали деня с неприятни звуци по прозореца. Повечето спящи трябвало да отворят очи, след като мине „ходещият будилник“. Това е била професия, в която човек става по-рано от всички и въоръжен с дълга тръбичка започва да изстрелва малки камъчета, топчета и всякакви други „снаряди“, за да е сигурен, че спящият вече е отворил очи. Практиката обикновено била да се изстрелят 3-4 топчета по прозореца и ако няма допълнителна уговорка, човекът продължава надолу по улицата до следващия прозорец.

В някои случаи, когато трябва да се гарантира събуждането, обстрелът може да продължи, докато клиентът не се покаже на прозореца. Обикновено чукащите по прозореца работели през нощта и спели през деня, някои можели да се възползват от идеята по пътя към дома да обстрелват прозорците, а други се изхранвали предимно и само с това. Съществува особен проблем в тази комунална услуга, повечето хора успявали да се събудят с почукването на съседния прозорец и съответно не всеки бил съгласен да плаща за тази услуга. Тогава мунициите за събуждане били леко модифицирани. Звукът бил достатъчно силен, за да събуди спящите хора, но не и околните.

Часовникът все още бил скъпо удоволствие и онзи, който можел да си го позволи, използвал максимума от него. Самият Чарлз Дикенс пише за тази професия в „Големите надежди“, а покрай историята за Джак Изкормвача се споделя за подобни професионални услуги. Английските архиви показват, че професията се практикувала до 1918 г. от Каролин Къзан, която трябвало да буди работниците в пивоварната – подобно благородство трябва да се заплаща щедро. Професията, която се предавала от поколение на поколение, официално видяла своя край след електрифицирането на градовете и пускането на много по-евтини часовници. Античните джобни часовници днес се разглеждат като антики и цената им отново е висока.

Човечеството в 21-и век дори не подозира в какъв луск живее. Освен покрив над главата, топлина и възможност за друг невероятен скок в цивилизацията в лицето на постоянно налична топла вода, не трябва да игнориране и будилника. Макар днес да бъде предлаган само като приложение за умните телефони, будилникът е изобретението, което успява да отнеме хляба на доста хора в цивилизацията. До 70-те години на миналия век, много от индустриалните квартали на Англия са започвали деня с неприятни звуци по прозореца. Повечето спящи трябвало да отворят очи, след като мине „ходещият будилник“. Това е била професия, в която човек става по-рано от всички и въоръжен с дълга тръбичка започва да изстрелва малки камъчета, топчета и всякакви други „снаряди“, за да е сигурен, че спящият вече е отворил очи. Практиката обикновено била да се изстрелят 3-4 топчета по прозореца и ако няма допълнителна уговорка, човекът продължава надолу по улицата до следващия прозорец.

 
 
Коментарите са изключени