shareit

Кратка история на скоч уискито

| от |

Скочът е наричан още „водата на живота“ и мнозината, които познават неговата примамливост и качества (почти всички ние), знаят много добре защо. И все пак историята на този често опушен, често с вкус на орех, а понякога и на плодов еликсир е слабо известна и всъщност точният му произход се губи из мъглите на времето, на мъглявото шотландско време.

Какво всъщност е скоч уиски? Скочът се прави от малцов ечемик, който ферментира и дестилира (два пъти), след което се слага да остарее в дъбови бъчви. В Шотландия скочът трябва да отлежава в бъчвите поне 3 години, въпреки че повечето отлежават между 8 и 20 години.

Самият процес на дестилация е известен поне от древните египтяни. Това може да е много прост процес, знаете сами – трябва само да се направи система, при която в един съд се нагрява течност, изпарява се и пара се събира по тръбичка в друг съд. Като казан за варене на ракия.

При производството на уиски, тази течност започва като ечемик, който първо трябва да се събере от полето. След това се суши с дим (ако за тази цел се използва торф, той придава опушен аромат на ечемика), след това се смила и се добавя вода с пивна мъст, която по-късно ферментира. След ферментацията течността се дестилира първо, за да се получи 20% алкохол, а след това и втори път в по-сложен процес, при който първият и последният дестилат се изхвърлят, и се запазва само средната част.

След това се налива в бъчва, където седи с години, развивайки характерния си вкус.

Greybeard whisky

Някои твърдят, че изкуството на дестилация е възникнало за първи път на Британските острови, тъй като в Британия има известни доказателства за спиртни напитки още около 43 г. сл. н. е. Алкохол може да се прави и по други начини, включително един малко примитивен, прилаган в Китай през VII век, при който китайците просто оставят виното им да замръзне, след което ледът се маха и така се получава напитка с по-високо съдържание на алкохол.

Най-вероятно дестилацията е донесена в Шотландия от монаси-мисионери.

Alembics from Andreas Libavius Alchymia

Алембики с различни форми, 1606

Всъщност откриването на алембика (където съд със заоблено гърло се свързва чрез тръба с отделен съд) обикновено се приписва на Джабир ибн Хайян около 800 г. сл. Хр. Мнозина също така смятат, че Джабир е използвал този процес за дестилация на първия етилов алкохол (въпреки че мюсюлманите са въздържатели, в космополитния арабски свят може да се намери вино и друг алкохол). Тази технология скоро се разпространи в цяла Европа, подпомогната в не малка степен от османските войни от Средновековието. Към 15-ти век вече спиртни напитки се произвеждат из целия континент.

Erskine Nicol, A Nip against the Cold (1869)

Първият документиран случай на производството на скоч уиски можем да видим в „The Exchequer Rolls“ от 1494 г. Това са данъчни записи, които показват закупуването на съставки за приготвяне на пиенето: „Осем чаши малц на брат Йоан Кор, с които да се направи aqua vitae [вода на живота]“

Други ранни записи сочат, че дори крал Джеймс IV е бил фен на напитката и на 15 и 17 септември 1506 г. (според търговските книгите на касиер) той е поръчал aqua vitae.

Явно през 17 век еликсирът вече се е произвеждал в Шотландия, тъй като в Регистърът на тайния съвет в Гамри, Банфшир го отбелязва във връзка с влизане с взлом през 1614 г., а за консумация на uiskie (уиски) се споменава и в погребални ритуали от 1618.

Най-ранните сведения за специализирана дестилерия, Ferintosh of Culloden, датират от 1690 г. в документите на парламента на Шотландия, но, разбира се, и преди това е имало хора, които произвеждат и продават уискиподобно питие. Например, знаем, че през 1644 г. Законът за акцизите на шотландския парламент начислява данък от „13 пенса за пинта (400 милилитра) aqua vitae или друга силна течност“.

Въпреки усилията търговията със скоч да се регулира, през 18 век незаконното производство на шотландско уиски се развива главоломно. Най-накрая, през 1823 г., в опит все пак да се установи контрол върху правенето на уиски се приема закон за акцизите, който прави дребните дестилерии незаконни и начислява данък за определено количество и лицензионна такса за по-големи дестилерии. Този закон в крайна сметка е достатъчен индустрия да стане (поне до голяма степен) легитимна.

Според доклад от 2012 г., шотландското уиски е „мощен двигател“ на шотландската икономика. Годишните брутни приходи достигат 4 милиарда британски лири като износът е по-голямата част от тях (3,45 милиарда британски лири). В бранша работят над 10 000 шотландски работници и създава още 35 000 работни места. Производителите на скоч харчат над 1 милиард британски лири на местно ниво, които са над 80% от всички нужни суровини за производството на алкохолната напитка. За една година над 200 милиона паунда са похарчени само за зърнени култури във Великобритания.

 
 
Коментарите са изключени