shareit

Кратка история на горенето на книги

| от |

Когато ислямистите от Ал Кайда нахлуват в Мали, а след това през 2012 г. и в Тимбукту, една от целите име безценните ръкописи, които трябва да бъдат изгорени. Но щетите можеха да бъдат много по-лоши, ако не бяха хора като Абдел Кадер Хайдара, които рискуват живота си, за да защитят средновековните произведения. Той и други успяват да изнесат незаконно зад граница 350 000 ръкописа, доказвайки не само колко са оценени книгите, но и рисковете, на които обикновените хора са готови да се подложат, за да ги спасят. Това е забележителна победа в дългата история на палежите на книги – и сравнително рядка.

Bundesarchiv Bild 102-14597, Berlin, Opernplatz, Bücherverbrennung

Нацисти горят книги

Хората горят книги и библиотеки от хиляди години, понякога умишлено, а понякога като страничен ефект от война. През 213 г. пр. н. е. китайският император Цин Ши Хуанг изгаря книги, за да затвърди властта си в новата си империя. Според историка Лоис Май Чан, „основната му цел не е била толкова да заличи напълно съдържанието им, колкото да ги постави под държавен контрол.“ Книгите с поезия, философия и история са специално избрани така, че новият император да не може да бъде сравняван с по-добродетелни или успешни владетели от миналото. Въпреки че точното количество загубена информация не е известно, Чан пише, че жанрът история претърпява най-голяма загуба.

Цин е само едно от дълъг списък с имена на древни владетели, които се чувстват застрашени от идеите, изразени в писмена форма, и прибягват до огъня. В „История на Рим“ на Тит Ливий, завършена през 1 век сл. Хр., историкът разказва за владетели, които нарежда книги с предсказанията на оракули и подробности за празненства като Вакханалия да бъдат забранени и изгорени, за да се предотврати евентуален хаос и разпространението на чужди обичаи. Философите Джордано Бруно и Ян Хус заемат позиции, противопоставящи се на католическата църква – първият за работата си по космологията на Коперник, а втория за критика на църковните практики като индулгенцията. Ученият Ханс Дж. Хилербранд пише, че палачът, който убива Бруно и Хус, често е бил и същият човек, който дава пламък на книгите им.

Ancientlibraryalex

Александрийската библиотека

Но Цин и религиозните лидери като него са само малка част от ранното горене на книги. Много изгаряния са функция на войната. Един от най-известните примери е унищожаването на Александрийската библиотека. Известната сграда е изгорена по време на множество политически катаклизми, включително през 48 г. пр. н. е., когато Цезар прогонва Помпей в Египет и когато халиф Омар нахлува в Александрия през 640 г.

Printing and writing materials - their evolution (1904) (14777458662)

Печатна преса

Това, което променя всичко, е печатната преса, изобретена от Йоханес Гутенберг през 1440 г. Не само, че изведнъж има много повече книги, но има и повече знание. Заради пресата се случва огромният възход на грамотността и съвременната наука. Някои хора по върховете на авторитарните режими по света обаче искат да го забавят.

Така мотивите зад изгарянето на книги се променят. Макар че войните продължават да са повод – унищожаването на Конгресната библиотека на САЩ във войната през 1812 г. или всичките библиотеки, унищожени в Европа по време на Втората световна война – хората вече виждат знанието като начин да променят себе си и света и така то се превръща в далеч по-опасна стока, която вече не се контролира изключително от елита. И затова какъв по-добър начин да промените баланса на силите и едновременно с това да изпратите ясно послание от изгарянето на книги?

Обединяващият фактор между всички видове целенасочени изгаряния на книги през 20 век е, че извършителите се чувстват като жертви, дори и да са тези, които са на власт. Може би най-скандалните изгаряния са наредените от Адолф Хитлер и нацистите, които редовно лансират наратив, в който се представят като жертви на евреите. По същия начин, когато Мао Дзъдун поема властта в Китай и задейства Културната революция, всяка книга, която не съответства с партийната пропаганда, като тези, които насърчават капитализма или други опасни идеи, е унищожена.

Сравнително скоро Публичната библиотека на Джафна в Шри Ланка – дом на близо 100 000 редки книги от тамилската история и литература – беше изгорена от сингалските будисти. Сингалците смятат, че будистките им вярвания са застрашени от хиндуизма на тамилите, въпреки че те ги превъзхождат числено.

Дори когато самото знание не е възпрепятствано да достигне до обществеността, символиката на изгарянето на книги има своята тежест. „Книгите не са абсолютно мъртви неща – те съдържат в себе си силата на живота“, пише Джон Милтън, автор на „Paradise Lost“, в своята книга „Areopagitica“ от 1644 г. „Който убива човек, убива едно разумното същество… но който унищожава добра книга, убива самия разум“ – идея, която продължава да бъде популяризирана и в съвременната култура като в „Fahrenheit 451″ на Рей Бредбъри.

 
 
Коментарите са изключени