shareit

„Красивацата и звярът“ е наръчник за уредените бракове в историята

| от |

Най-вероятно сте гледали този филм под формата на анимирана версия на Дисни, а преди няколко години Ема Уотсън изигра отново красавицата и ни показа за пореден път как любовта може да се прояви в някои много странни форми. И въпреки красотата, която се ражда пред камера, не трябва да забравяме, че приказките имат своята тъмна страна. За пример можем да дадем историята на Кристофър Робин и премеждията с малкото плюшено мече.

И до днес синът на А.А. Милн – Кристофър Робин Милн – определено не харесва творението на баща си, дори го мрази, защото целият му живот продължава да се свързва с тази книга и да му създава главоболия. Това в никакъв случай не му пречи да прибира всички пари от творението на баща си, но тази история ще разказваме друг път.

Зад магията на киното можем да видим и историята на „Магьосника от Оз“, която се ражда в една много интересна ситуация от американската история. Да не забравяме и малката русалка, която не само не успява да спечели своя любим, а и завършва по-много трагичен начин своя живот. Реално погледнато, Дисни не само пренаписва приказките, но и с огромен успех успява да изкриви оригиналната идея, която авторът Джовани Франческо Страпарола се опитва да внедри.

Нека не забравяме, че добрата реклама и идея са онези, които бихме могли да открием. Самата приказка идва от фолклора на Западна Европа и се разказва в най-различни форми, Джовани пише първата версия през 1550 г., а неговата френска колежка Габриела-Сюзан дьо Вилньоф създава френската версия през 1740 г. Не можем да говорим за авторски права или засягане на интереси, след като двамата са живяли с почти 2 века разлика. Около 17 години по-късно Жан-Мари Льопринс дьо Бомон пренаписва и значително съкращава версията, по която по-късно Дисни ще направи адаптация.

Beauty_and_the_Beast_2017_poster

Снимка: IMDB

И точно тук се раждат някои много сериозни проблеми. Както обикновено, сценаристите на една от най-големите компании за анимационни филми, забравят значително истинската история и пропускат особените подробности. Версията на Вилньов, която остава официалният източник за вдъхновение е много различна от това, което човек гледа днес. Първата изненада е фактът, че звярът няма нищо общо с онзи, който откриваме на екрана. Авторката го описва като изключително жестока комбинация между слон и риба.

Първата среща с бащата на красавицата започва очарователно. Звярът успява да хване изгубелият се човечец със своя хобот и да го увие добре около врата, опитвайки се рязко да спре притока на кислород. Първата френска версия пък ще ни покаже, че става въпрос за звяр, който съчетава в себе си чертите на мечка, бик или тигър. Като интерпретация може да бъде описан като сприхав, зъл старец, чиято истинска същност е погребана дълбоко под злия характер. До тук добре, но каква е истинската история и защо тази приказка става толкова известна?

Отговорът се крие в наблюденията на анализаторката Мария Татар, която отбелязва, че тук основната идея е да се покаже на младите девойки, че не трябва да се притесняват от уредените бракове. С други думи, всяка дама ще получи възможност да опитоми своя звяр, но с тази разлика, че на финалът той няма да се превърне в красивия принц. Практически цялата приказка е създадена като наръчник за жената, която скоро ще получи своя звяр и нека не забравяме, че всички екстри като замък и огромна библиотека са много пресилена реклама и не винаги се изпълняват.

Не случайно дьо Бомон пише, че единственият начин да се случи любовта между двете страни е с уважаване на страстите на другия (звяра) и отдаване на неговата воля. Ако се чудите защо точно звяр, нека не забравяме, че Татар прави интересно изследване и открива, че освен зверове, присъстват и жаби-принцове, кучета-булки, принцеси-птици и други странни комбинации. Подобни могат да се открият във фолклора на Индия, Иран, Норвегия, Ирландия и други. Сякаш всички забелязват импулсът към животните и искат да добавят стойност към този вид отношения. Не трябва да се изненадваме, човешката цивилизация има сериозни поводи, с които не трябва да се гордее.

gettyimages-569147765-594x594

Не е ли малко странно, че именно тази детска приказка проповядва в малките момиченца идеята, че трябва да се страхуват от другия, да се страхуват да напускат дома, да формират нови отношения с друг партньор? Това е книга, която възпитава малките момичета да бъдат добри домакини и съответно да продължават рода с възможно най-добрата версия, която намерят. В този случай обаче говорим за уредени бракове и в миналото именно те са се смятали за най-успешни.

Да, жената е била разменна момента, с която се постигат значителни успехи и това може да бъде проследено още от античността. Не трябва да забравяме, че битката между буржоата и аристокрацията изненадва абсолютно всеки човек, следователно всичко е в рамките на нормалното. Освен това горката Бела е олицетворение на абсолютно всичко свято, тя е лишена от недостатъците на нейните сестри, които са алчни, извратени и порочни. Изведнъж именно тя е най-добрият и годен материал за сватба.

Ето защо присъства и розата като елемент, който в миналото символизира вяра. За разлика от останалите, тя изобщо не желае дрехи и бижута, възвишена е до толкова, че вярва в любовта. Разбира се, след като розата е откъсната от двореца на звяра, той не търси заложник, а иска смъртта на дъщерите. Съответно те не са изпратени, за да го обикнат или да се оженят за него, те са изпратени на сигурна смърт. В този ред на мисли не трябва да забравяме, че именно най-чистата става доброволец – отново. Но какво точно е било посланието?

Предпочитаме да влезем в брак, за да спасим семейството – това е благородно дело, особено след като идва с такава сериозна саможертва. И отново напомняме, зверовете са онези хора, които могат да закупят абсолютно всичко и в този момент инвестират в своята бъдеща съпруга, гарантирайки охолство на нейното семейство. Историята на Купидон и Психея е също очарователна в този ред на мисли. Психея трябва да се влюби в звяр, който обаче не може да вижда.

Öèôðîâàÿ ðåïðîäóêöèÿ íàõîäèòñÿ â èíòåðíåò-ìóçåå Gallerix.ru

Снимка: By François Gérard – 1. Unknown source2. gallerix.ru, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=924671

Условието е, че звярът ще идва през нощта и съответно ще прави любов с нея. Изкушена от вида на това същество, Психея получава съвет от сестра си да използва лампа и да се опита да го види. Светлината разкрива тайната и показва образа на Купидон – най-красивият от всички възможни богове. Следват редица тежки изпитания, дадени от Венера, с които да се докаже любовта между двамата. Не трябва да забравяме, че Купидон може да се представя като мило и нежно херувимче, но в реалността и той има много човешки черти и както виждаме, понякога използва своя лък за лична облага.

Другата важна история в тази приказка е, че звярът може да се окаже един от най-желаните хора на света. Разбира се, статистически това изобщо не се гарантира и често следват разочарования, но какво толкова. Ганската история за „Момичето и човекът-хиена“ ни показва как млада дама отказва да се омъжи за избрания от родителите ѝ и тръгва след млад, красив и силен момък, който в последствие се оказва звяр. И няколко пъти я трансформира в дърво, след това в басейн и накрая в камък. Да, народното творчество на Гана не е от най-вълнуващите литературни примери, но какъв е изводът и как завършва приказката?

„Историята на нейните премеждия се разказва на всички и по тази причина и до днес не се позволява на жената сама да избере своя съпруг. И до днес децата слушат и се подчиняват на своите родители, защото именно те са мъдрите.“

Очевидно са и бедните, особено след като всеки уреден брак идва със сериозно количество финикийски знаци. И така, жените са постоянно опитомявани и подготвяни за света, който ще открият, ако изберат сами съпруга си. Момчетата получават необходимата информация за дивата женска природа. Когато в някои приказки жените са трансформиращи, те винаги се превръщат на финала в изключителни съпруги и домакини, докато не можем да отречем присъствието на дивата им природа.

В приказката за девиците-лебеди, един ловец вижда как красиви млади жени свалят своите роби от пера и се къпят във водата. Докато красотата им кара цялата природа да трепери, ловецът крие една от робите. След като дамите се обличат, превръщат се в лебеди и отлитат, единствената без дрехи остава и трябва да се омъжи за ловеца. Живеят щастливо, имат две деца и всичко е прекрасно, докато девойката не открива отново своята премяна и не отлита. Урокът тук? Никога не забравяйте, че жените имат своята красива дива природа в себе си.

ROY DISNEY IN CANNES (Photo by Micheline Pelletier/Sygma via Getty Images)

Според някои критици, тук ясно се подсказва, че нито една жена не изгаря от желание да бъде родител и домакиня и както често се случва в този вид приказки, винаги дивата природа принуждава дамите да напуснат и да потърсят своята свобода. Не сме сигурни, но най-вероятно сте чели приказката за Синята Брада, в която главният герой или антигонист има синя брада, както се подразбира, но въпреки това е самотен. След като се жени за пореден път за девойка от другото имение, той предоставя всички богатства, с които разполага, а те наистина са много.

Бракът върви прекрасно, докато съпругата не открива тъмница с убитите предишни жени. И така се оказва, че звярът, който дава охолоство и красота, практически има и много други тъмни тайни. Каква е връзката? Героинята го избира сама. Следователно можем да видим как приказките са инструмент за младите, които тепърва започват да опознават света.

В тях се крие много добре закодирано съобщение, което Дисни спокойно може да предостави за чиста момента. В някои страни тази практика продължава да се случва и дори преминава границите на разумното. Пример може да дадем с уредените бракове в Йемен, където 50-годишен мъж може да се ожени за 8-годишно дете. Едва ли съпругата е чела приказката за „Красивацата и звярът“, но тепърва ще трябва да я живее.

 
 
Коментарите са изключени